В традиционните шевици има изображения, които везачките, информаторките на етнографите наричат „дърво“, или „върба“, или „борче“. (Ще използвам само шевици, на които названието се знае. Те не са много). Най-често, ако се вгледаме в тези шевици, се оказва, че те са изображения на праисторическата Богиня.
Габровско – Дръвце (Коев 1951 табл 56-а); Богинята-птица (Анатолия 4000-3000 пр.н.е)
Тази сокаена шевица от Габровско е наречена Дръвце. В нея има две основни фигури – червена изправена и зелена наклонена. Червената представлява достатъчно точно изображение на праисторическата Богиня в нейния облик на птица. Зелената част от шевицата пък изглежда като две съединени откъм долната си страна борчета. Всъщност това е сдвоено човешко изображение – отново на праисторическатата Богиня. Отбелязан е дори половият триъгълник, който в неолитната символика, освен натуралистично изображение, е символ на раждането. При сдвояването на изображенията двата триъгълника оформят тъкаческата фигура маказ/ножица (или лабрис в археологията). Тя е знак за принципното единство между двата вида раждане в човешкия живот – едното от неведимия свят към видимия, а другото – от тукашния свят към другия, което наричаме умиране.
Мотив „Клонченца“ от Ломско; Релеф от Чатал Хьоюк, неолит; Схематизация на изображенията на Богинята в шевиците; Мотив „Бориете“ от Самоковско
(Коев 1951, табл. 5-б; Mellaart 1967, р. 124; Величкова-Ямами 2012 с. 49; Коев 1951 табл. 38-в)
В шевица от поли на риза от Самоковско, наречена Бориете, боровете са очевидно човешки фигури. Имат си тяло, глава с лице, а дори и шапка. Ръцете са подвити надолу, но тук са се намножили и са се превърнали в спирали. Запазени са разтворените крака на Раждащата богиня, но силно смалени. И тук се появява въпросът: Защо тази човешка фигура е наречена „бор“?
Какво представлява праисторическата Богиня? Доколкото може да се съди от изображенията и знаците от археологическите находки, неолитната Богиня е всъщност целият свят, представен като живо същество и осмислян като Съзнание, като космически подредено Движение и като Живот. Движение, Живот и Съзнание са трите основни функции на Праисторическата Богиня и те през неолита се обозначават символно чрез Птица, Рогата сърна/Рогата глава и Змия.
Шевица от руска обредна кърпа (Городцов 1926, с. 10, рис. 1); Дърво на живота. Вместо змии са изобразени различни земноводни животни. (Мифы І, 1987, с. 399)
Неолитните представи за трите функции на Богинята-свят са се запазили в традиционната везба. В една руска шевица от 19 век женското изображение е съпроводено именно от птици, рогати глави и двуглави змии.
Случайно или не, птиците, елените и змията са зооморфните символи, които най-често съпровождат изображенията на Световното дърво и в наши дни. Означава ли това, че изображението на Дървото просто заменя антропоморфното изображение на праисторическата Богиня?
Праисторическата Богиня е Цялото, което стои в същността, в закономерността на всяко единично същество или явление. Затова Богинята може да бъде представена не само чрез тези три вида зооморфни символи, но едва ли не чрез всяка конкретност. Преди всичко тя бива представяна чрез човешката, и по-точно, чрез женската фигура. Но на практика в неолитната култура едва ли не всяка животинска или геометрична фигура може да се превърне в символ на природна закономерност и да бъде изразител на някакъв вид знание за света, т.е. за Богинята.
За мен дърветата притежават енергетика, която е много по-различна от енергетиката на животните и хората. В тях има като че ли само един вид вътрешно движение и това е движението на водата от долу нагоре. В човешкото тяло подобна праволинейност може да се постигне единствено в гръбначния стълб с главата. (Затова и във ведическата символика развитието на човешката психика е представено като изправяне на змия от основата на гръбнака нагоре до главата).
Приобщаването на човешката психика към енергетиката на голямо и силно дърво може да подпомогне един много специфичен и много неизучен психично-енергетичен процес, при който праволинейната енергетика на дървото участва в достигането на човешкото съзнание до някои редки психични състояния. Най-общо тези състояния се определят като просветление, а в различните епохи и култури носят названия като екстаз, нирвана, мокша, таворска светлина, хикикат.
Цитирам от Речник на символите от Шевалие и Геербрант, издаден на български1995 г., т.1 с. 301: „Според мюсюлманите шиити от исмаилския обред [т.е алиани] дървото, хранено от земята и водата и превишаващо седмото небе, символизира хикикат, тоест – състоянието на блаженство, в което издигналият се над двойнствеността на привидностите мистик достига до върховната реалност, до първоначалното Единство, където съществото съвпада с Бог.“ Т.е. дървото символизира хикикат, състоянието на крайното познание за света.
Дървото се казва не само път и средство, но като че ли и въплъщение на божествената цялостност, която човекът е успял да възприеме. Дървото се превръща в символ на света като съзнателно живо същество. Така се появява принципната възможност неолитната Богиня-свят да бъде представена като дърво.
Дали в шевиците превръщането на човешки изображения в растения става по тази причина?
Защо в шевиците изображениятя на праисторическата Великата богиня-майка се наричат дървета, клончета или дори цветя?
Едно от обясненията за „орастиняването“ е, че изображенията на неолитната Богиня в позата на родилка в по-късните епохи се възприемат като неприлични и по тази причина започват да се прикриват чрез схематизиране и чрез трансформация в растения. Раждащата богиня се превръща в растение по-често от Изправената или Колонобразната.
Другият механизъм за осмислянето на праисторическите шевични мотиви като растения, е забравеният смисъл на изображенията. (Той е по-късен от първия). В традицията на везбата, както и при килимите, най-важно в традиционната култура е било фигурите да се повтарят точно. Вярвало се е , че така се запазва тяхната магическа функция да установяват хармонията между божественото и човешкото. И тези изображения наистина са били стриктно копирани, до такава степен точно, че в наше време намираме в шевиците не само варианти, но и точни „копия“ на неолитни или халколитни изображения на Богинята. В същото време словесното им осмисляне или назоваване през хилядолетията е зависело в по-голяма степен от историческите промени, Вероятно е влизало в идеологически дисонанс с идеите на следнеолитните епохи (които са патриархални) и затова този смисъл постепенно е бил забравен. Така в наше време, при необходимост да се назове по някакъв начин даден мотив, названието може да се определи от въпроса „на какво ми прилича“. А заедно с назоваването като че ли понякога се налага и нов смисъл на фигурата.
Има и трети механизъм, който пък е обусловен от предварителните знания на изследователя. Човек вижда и осъзнава това, което познава. За разпознаването на шевичните мотиви като изображения на неолитната Богиня, е необходимо преди всичко тези изображения да бъдат познати. Традицията голяма част от изображенията на Богинята да бъдат наричани „дървета“ започва още през последната четвърт на 19 век – в самото начало на научния интерес към шевиците. Това става преди археологическото откриване на самата неолитна култура. Изследователите просто няма как да видят човешките фигури, трансформирани според неолитните начини за стилизация.
Дървета в руски шевици
Стасов Русский народный орнамент 1872, ил. 6, 58, 142; ил. 98, 106, 197
Точно затова в първото научно изследване на шевиците в Русия (а до колкото знам – и в света) през 1872 г., авторът, големият изкуствовед Владимир Стасов, нарича „дървета“ десетки мотиви, които в наши дни със сигурност можем да определим като изображения на праисторическата Богиня. Често тези дървета са съпроводени от птици или от коне или елени.
В своите занимания с шевиците до сега аз в много голяма степен съм пренебрегвала названиятата на мотивите, които везачките са посочвали, точно защото най-често тези названия са свързани с някакви външни белези на фигурата. Те изпълняват по-скоро техническата функция мотивите да бъдат по някакъв начин различавани. Названията на една и съща фигура в различните съседни села обикновено са различни.
Шевици от поли в Самоковско
Фрбите (Върбите) = Кандильките = Трите глáви = Гранките = Четълѐте = Дзвѐздите
(Иван Коев 1951 Българска везбена орнаментика табл 3 а, б е; табл. 35 б)
Изображение на Колонообразната богиня от Хаджилар, V хил. пр.н.е.; Богинята с две слънца от тракийска урна и от поли на литак
(Mellaart. Exavations at Hacilar, Edinburg 1970, p. 425); рис. Ю. Боева; сн. Ю. Боева)
Много често дръвчетата, които се използват в традиционната обредност (например сватбеното дръвце) имат триделна структура: три клончета с три ябълки въху тях. Понякога тази триделност се запазва и в шевиците – като три цвята или дори като три човешки глави в Самоковско. Няма обаче как да разберем дали тази триглавост има връзка с трите функции на праисторическата Богиня: Движение, Живот, Съзнание/Мъдрост.
В първите две шевици от Самоковско с название Върбите самото дърво е с формата на Колонообразната богиня (неин праобраз от епохата на халколита можем да видим върху съд от Хаджилар). В шевицата изображението е съпроводено от два цвята, които стоят на мястото на двете слънца – зимното и лятното, от народното деление на годината.
В този вид изображения Богинята обозначава точният Изток, т.е. моментът на равноденствията. През лятото Слънцето се движи откъм лявата страна на Богинята, т.е. северно от точния Изток, а зимното Слънце е откъм дясната, т.е. южната страна.
Третият от примерите за мотива Върба от Самоковско е по-различен. Той произлиза от изображение на Раждащата богиня. Като ромб под нея е показано това, което тя е родила.
Друга голяма група мотиви от Самоковско съдържат изображения на борчета. Те винаги са комбинирани с изображения на коне. (За конете в шевиците от Софийско виж Боева 2017 – Богинята и двуглавият кон. В някои случаи конете в шевиците могат да бъдат свързани със символиката от посвещението на тракийските царе).
Конете в полите на ризи от Самоковско са три вида, а борчетата в тях като че ли служат за разграничение между мотивите.
Най-малите кончѐта с борчѐто; Средните коньови с бориете мегю них; Малите половин конѐве; 3 Малите кончѐта с борчѐта мегю них;
Иван Коев Българска везбена орнаментика табл 26 д; табл 29 д; табл 27 а, в
Руски шевици: Богинята с два коня; Богинята върху двуглав кон; Богинята с растения; Редичка от коне; Мотив „кипарис“ от Палестина
Маслова 1978 с.109, с. 113, с. 125 детайл; с. 80 Северодвинска шевица; Палестина, сн. интернет
Първият пример представлява два коня един срещу друг. Между тях стои съвсем малко и схематизирано изображение на Раждащата богиня.
Вторият пример представя два коня с глави настрани и Богинята между тях. Това всъщност е крайно деформиран вариант на мотива Двуглав кон с Богиня-ездачка. Тук Двуглавият кон е разделен на две неразбираеми, напълно деформирани фигури. Богинята е колонообразна и с триъгълник („капица“) вместо глава. Този триъгълник е увеличен стъпаловидно като покрив, отгоре с кръстове и ъгли.
Третият и четвъртият примери представляват редички от коне надясно и борчета. Единият кон прилича донякъде на птица, има три крака и малки криле. Над гърба му има и други добавки (ездач?), с трироги корони като на коня. Конят от четвъртия пример прилича повече на ладия. Също е крилат, но дали има ездач, не може да се каже със сигурност.
Но да видим самите борчета в тези шевици.
Павлина Митрева в книгата Самоковска везба, 1982 г. (с. 71) пише, че борчетата са вариант на изображенията на кипариси от мюсюлманската традиция и че те са навлезли в Самоковската шевица през 19 век. Дори и да е така, в тези борчета се виждат елементи от фигурата на Богинята – а знаем, че в мюсюлманската традиция е забранено изобразяването на живи същества. Богинята-борче е с рогата глава в първия пример, с рогата глава и две растения в ръцете във втория, и със знака за раждане в четирите посоки на света вместо глава в третия. В четвъртия пример названието „борче“ се отнася за изображение на самата Раждаща богиня. За сравнение, в руската шевица от района на Северна Двина изображенията на Раждащата богиня в много по-голяма степен са превърнати в растения.
За мен е много интересно сравнението на борчетата от Самоковско с кипарисите от (мюсюлманските) шевици в Палестина. Палестинската шевица като че ли също показва възможност самите кипариси да са произлезли от изображения на Богинята.
Друга група шевици от поли на ризи от Самоковско носят названия „Коневе с борче“ , но вместо коне в тях очевидно са изобразени птици. Точно този тип мотиви Иван Коев в книгата си от 1951 година „Българска везбена орнаментика“ свързва с названието Свещено дърво, което той определя като „източен мотив“. Доколкото знам, това е най-ранното свързване на български везбен мотив с идеята за Световното дърво. Подобни мотиви везачките в ихтиманско определят като „Две пилища клюват ену ябуку“.
Старите коньове с борчѐ мегю них; Големите конѐве с бориете; Коньовете с борчѐ мегю них – шевици от поли на ризи в Самоковско (Иван Коев Българска везбена орнаментика 1951 с. 246 табл. 26 а, б, г)
Очевидно птиците са вариант на крилатите коне. Забележителното в случая е, че се е запазило названието при променено изображение. (Има различни разсъждения как и защо изображенията на коне, на крилати коне, се превръщат в птици. Това всъщност изисква допълнително изследване). В третия пример е добавена идеята за тройността: към борчето са добавени три знака за раждане в четирите посоки на света, а към силно схематизираната и деформирана фигура на Богинята – три „капици“. Освен това в този пример върху опашките на птиците-коне са добавени и силно схематизирани изображения на Раждащата богиня, която е родила Слънце. Дали това е остатък от изображенията на ездачи/ки върху конете?
Шевиците върху поли на ризи от Самоковско със срещуположни коне или птици предизвикват въпроса: може ли тези фигури да се разглеждат като Дърво на живота – с традиционните птици отстрани, или с копитни животни?
Борчетата в тези шевици наистина изглеждат като привнесени и като че ли служат само за разграничение между мотивите с птици.
Втората група шевични мотиви, на които ще се спра, са тези, които етнографите, изследователите на традиционната шевица, наричат Дърво на живота или Световно/Свещено дърво. Преди всичко, Дърво на живота са наречени Бойчетата от капанските поли на ризи. Това е сравнително ново назоваване. През 1951 Иван Коев говори за Световното дърво, но не свързва Бойчетата с него. Към началото на ХХІ век обаче, определянето на Бойчетата като Дърво на живота е до такава степен вече възприето изследователите и от публиката, че според Светлана Радева то се посочва като название на Бойчетата от половината от жените в с. Садина, Поповско. (Св. Радева Капанските баби 2007 с. 21-22).
Бойчетата са високи мотиви, които се извисяват над основната редичка от фигури върху полите на ризите, а понякога и върху ръкавите. Поставени са най-често отстрани, при клиновете на ризата. Самата дума Бойчета, Бойове е свързана с турската дума boy – ръст, размер, тяло, снага.
Сн. Пламен Събев; Цанка Велева; Диана Димова; Стефка Михайлова; Красимира Господинова
Капански бойчета
Светлана Радева 2007, с. 23 а, б, в, с. 24 а, б; Иван Коев 1951, табл. 6 – а, в, г.
В капанските Бойчета най-често личи конструкцията на изображенията на праисторическата Раждаща богиня. Виждат се разтворените крака, ръцете и главата. Тя понякога е с рога или дори с цяла корона. Сравнително рядко (последния пример) към триделната конструкция има прибавен още един чифт ръце. Като цяло, добавките са много и точно те вероятно са причината Бойчетата да се възприемат като растения и да се тълкуват като изображения на Дървото на живота.
За сравнение можем да погледнем високите фигури от вайковските ризи във Варненско и Бургаско, които се наричат Боюве, Бойовки. Те никога не се свързват с Дървото на живота (а всъщност не са ставали и обект на изследване).
Черни поли с Бойове от женски ризи, Ваяшки събор Гермето, сн. Ю. Боева
Бойове от полите на лазарките от с. Еркеч – сн. Ю. Боева
Рогата глава на статуетка от Vinca-Plocnik Culture –V хил. пр.н.е.(сн. интернет);
Руска шевица върху обредна кърпа (Рыбаков Язычество древных славян, 1994, ил.101
Конструкцията на вайковските Боюве е най-близка до изображенията на Колонообразната богиня. Тя обикновено изглежда като стълб с рогата глава. (Рогатите глави са символ на плодородието поради външното подобие на женската полова система и говежда глава, виж за това в Боева 2015 – Богинята и рогатите глави). Точно рогатата глава е най-сигурният белег, заради който можем да свържем тези мотиви с праисторическата Велика богиня-майка.
В в крайна сметка за мен остава въпросът има ли наистина дървета в шевиците. Има ли го в нашите шевици свещенното Дърво на живота или Световно дърво??
Две гръцки шевици; Средновековна египетска шевица
(Greek Textiles in the Benaki Museum; https://www.pinterest.com/pin/861172760013309215/)
Словашка шевица
Иван Коев Българска везбена орнаментика-194 табл 1 г
Самоковски шевици; Кърпа от Силистренско
(Ст Баджов Български народни шевици 1913, с. 24 табл. 7; Павлина Митрева Самоковска везба1082, с.128-2;
снимка. Ю. Боева от Етнографския музей в Силистра)
Трябва ли да има птици или рогати животни за да смятаме, че това е изображение на Световното дърво?
Доколко изображението на Дървото може да бъде естествена част от везбата на женските ризи? Всъщност Дървото е част от идеята за преходите. Преходите са два вида. Първият вид са битовите житейски преходи, от които най-важен е сватбата. Именно в сватбени кърпи в наше време най-ясно могат да бъдат намерени изображения, които приличат на Дървото на живота с две птици отстрани.
Вторият вид преход е посвещението като път към специфичното познание за света като божественост, като хикикат.
Има ли истории за посвещение в шевиците от селското облекло? Със сигурност в него е естествено да присъства символиката на сватбения преход. Колкото до символиката на царското посвещение от тракийската традиция, тя не е задължителна част от шевиците в облеклото на обикновения човек, но елементи от нея понякога могат да бъдат намерени.
#нашитетворбизадърветата
#отЮлия
#световнотодърво
#дърветатавшевиците
Няма коментари:
Публикуване на коментар