петък, 2 август 2024 г.

ХЕРАЛДИКА: ДЪРВЕТАТА В ГЕРБОВЕ, ПЕЧАТИ, ЗНАМЕНА

 

Старият бряст в герба на Сливен




Вековният бряст, някога гордост на град Сливен, но вече умиращ, е елемент от герба на града. Гербът (проект на худ. Евгени Вълев) има форма на готически триъгълен щит. Върху него са изобразени характерните за града символи: в ляво - конник с тръба, в дясно - Старият бряст. Венечно върху щита е разположена зидова корона с пет зъбера. Гербът присъства като елемент от Знамето и печата на град Сливен.

Ябълков цвят краси герба на Кюстендил




Сегашният герб е създаден през1976 година от художника Кирил Гогов.  Формата е френски щит, разделен на четири полета, в които са изобразени крепостна кула, лилия, ябълков цвят и храма на бога-лечител Асклепий. Щитът е увенчан с крепостна кула. Ябълковият цвят символизира плодородието на Кюстендилското поле, наричано „Овощната градина на България“.

Още за герба: https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BD%D1%86%D0%B8%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%80%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B8%D0%BA_%D0%9A%D1%8E%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B8%D0%BB?

ГЕРБЪТ НА ЛОВЕЧ

Гербът на Ловеч е с формата на хералдически щит, в който са вписани стилизирани характерните особености на града – зъберите на крепостта “Хисаря”, люляково клонче, Покритият мост и река Осъм. 










Лаврови клонки украсяват герба на София





На 17 март 1900 г. Софийският градски общински съвет приема проекта за ГЕРБ на София на Харалампи Тачев. Гербът на София е утвърден с Указ №115 на княз Фердинанд, обнародван в Държавен вестник, бр. 91 от 2 април 1900 г. В указа се постановява:


“Нашата столица София да има особен знак (герб), който да бъде поставен на общинския печат и на знамето, което се въздига над градския дом, както и във всички места, където е прието да се турят градски гербове.

Значението на елементите от герба е вписано в Протокола с решението на софийските общинари за приемането на герба. В него са описани стъпките, чрез които се е стигнало до изработения проект на герба, и вложеният смисъл в елементите му.

Хараламби Тачев, един от тримата, работили по избора на елементите, пише: „Материалът [нумизматичен], който събрахме, бе следният: от една стара антична монета, сечена в древна Сердика, взехме отпечатания върху нея женски образ (ефижия), представляваща Ulpia Serdica със зидова колона на глава, с две кули, стоящи едната отпред над челото, а другата отзад. От друга монета взехме образа, представляващ един павилион с конусообразен покрив, подпрян на шест колонки и с шестоъгълен цокъл, а вътре в него се намира статуята, изобразяюща Apollo Medicus, опрян на кадуцея си – като персонификация на минералните води, които така изобилно съществуват във и около града София. Третият мотив бе силуетът на старата църква „Св. София“, гледана от изток на запад – като едноименница на града и като вековна свидетелка на историята на гр. София. Четвъртият мотив бе силуетът на Витоша, която вечно служи за хубав фонд на града и която не малко се споменава от древността насам наред с името на столицата ни. Най-после, за петия мотив ни послужи един кръгъл медальон с диаметър 45 мм, от метал (бронз), на който е изобразен лъв с глава анфас въргу тъмночервен емайл, намерен в Трапезица (Търново)“.

В Протокола за приемането на герба софийските общинари обясняват и за короната над щита: „Над целия знак стои една зъбчата корона. Според мнението на техниците, това са биле планините: Витоша, Люлин, отрогите [разклоненията] на Рила, Средна гора и Стара - Планина, които обикалят града София и понеже това се забелязва почти в всички монети, то се реши да се тури и тази корона“. Отбелязват, че цветовете били „по изискването на хералдическото изкуство“. 




Три бора




Три зелени бора с бели стъбла са елемент от герба на Сатовча. Гербът е с формата на триъгълник с овални ъгли. В триъгълника на жълт фон са разположени трите основни символа на общината. Най-отпред има кафяв тютюнев лист, по средата – бяла традиционна къща с червен покрив, и най-отзад три зелени бора с бели стъбла. В основата на триъгълника пише „Община Сатовча“.


Гербът на Пещера отразява историческото наследство и традиции на града.[1]

Гербът присъства като елемент от знамето и печата на град Пещера.

Гербът на град Пещера има форма на щит. В него са стилизирани характерните особености на града:

  • крепост – древно и с крепост селище
  • пещера с пламък – многобройни пещери, свързани с една от най-правдоподобните хипотези за името на града
  • гори – туризъм, дърводобив и дървообработване
  • далекопровод – най-големият хидроенергиен възел на Балканите
  • зъбно колело – промишленост





































Няма коментари:

Публикуване на коментар