Арборетум
От латински arbor – дърво – дендрариум, който е предназначен за аклиматизация на флора от различни климатични зони.
Биоразнообразие
Включва най-вече видовете организми на Земята, които са около 10 милиона. Под биоразнообразие се разбира още разнообразието от екосистеми на планетата и генетичното разнообразие/разнообразието от генотипове в популациите и на видовете/. Във видовото биоразнообразие се включват широко разпространени и редки видове – с ограничено разпространение/ендемити/ и оцелели милионни години видове/реликти/. Върху тях отрицателното антропогенно въздействие е по-силно, тъй като са малочислени и с ограничено разпространение. Това задължава тяхното опазване – изследване на състоянието и съхраняването им в границите на защитените територии.
Растителните ендемити и реликти – важна част от биоразнообразието на България
Даниела Христова, Ерай Мехмедов, Станислава Димитрова, https://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp15/1.2/1.2-65.pdf
Литература
Сугарев Д. Градинско-парково и пейзажно изкуство, 1976 г.
Кулелиев,Й., История на градинско-парковото изкуство, 2007 г.
Биофилен дизайн
Биофилният дизайн цели да свърже в хармонична връзка природата и дома. Може да се прилага както за големи къщи, така и за малки апартаменти.
Биофилия
Терминът „биофилия“ е въведен от немският социален психолог Ерих Фром и означава любов към живота и живите същества. През 1984 г. американският биолог, натуралист и автор д-р Едуард О. Уилсън пише книгата „Biophilia“, която формулира концепцията за биофилията: дълбоко вкоренената необходимост на човека за връзка с природата в структурите на ежедневния живот. Теорията за биофилията подвърждава нещо, което всеки от нас знае интуитивно: че естествената среда е от решаващо значение за здравето и благосъстоянието ни, както и че урбанизацията и индустриализацията са довели до дълбокото ни откъсване от естествения свят, което вреди на физическото и психическото ни здраве и на цялата естествена екосистема.
Градинско-парково изкуство
е художественотворческо и ландшафтно-архитектурно проектиране и оформяне на частни или обществени открити пространства.
Градинското изкуство е предшественик на градинската иландшафтната архитектура, в която на преден план са поставени научните и технически аспекти.
Горска педагогика
От страницата на сайта “Горски педагогози в България”:
“Целта на Горската педагогика е да подготви лесовъдите, които работят в практиката за провеждане на обучения в гората с различни целеви групи. Заниманията имат за цел повишаване на знанията и разбиранията на обществото относно богатството и процесите, протичащи в горските екосистеми, техните екологични функции, значението им за адаптиране към климатичните промени и др. “
По инициатива на Австрия и Германия през 2007 г. е създадена Европейска мрежа на горските педагози. От следващата година започва провеждането на конгреси, с участието на представители на европейските страни, работещи по методите на горската педагогика.
В България дейността започва преди близо 15 години. През 2024 г. У нас се провежда XVIII-тия Конгрес на горските педагози, което е признание за напредъка и постиженията на страната ни в тази област.
https://www.iag.bg/news/lang/1/id/18683/display
Дендрàриум
От гръцки δένδρο – дърво - зона за отглеждане на различни видове дървета и храсти на открито, често в ботанически градини.Терминът е въведен от шотландския ботаник и ландшафтен архитект Джон Клодиус Лаудон през 1833 г. в списание The Gardener's.
Има различни, специализирани видове дендрариуми:
- пинетум или пинариум – за иглолистни дървета
- кониферетум – за хвойна
- салицетa – за върби
- пoпулeтa – за тополи
- кверцета – за дъбове
ДЕНДРОЛОГИЯ
Дендрология (от латински dendrum и старогръцки δένδρον - дърво) - част от ботаниката, наука за дърветата и храстите. Възниква като самостоятелна учебна дисциплина и научна област главно във връзка с обучаването на специалистите по горско стопанство (лесовъди) и във връзка с горскостопанската наука.
Предмет на дендрологията са биологичните особености и екологичните изисквания на дървесните видове, но като част от ботаниката, тя се занимава и с таксономията и с други фундаментални аспекти, свързани с дървесните видове. В редица случаи от нея се отделя една специфична дисциплина, наречена "Декоративна дендрология", насочена към използването на дървесни видове в парковото изкуство.
Развитие на дендрология та у нас:
1925 г. - към Агрономическия факултет на Софийския университет е създаден Лесовъден отдел и се поставя началото на университетското лесотехническо образование у нас.
10925 г. - Министерството на народното просвещение съвместно с Министерство на земеделието и държавните имоти обявяват "Седмица на гората".
1926 г. - започва преподаването на дендрологията като академична дисциплина
1929 г. - дипломира се първият випуск лесовъди; декан на Факултета е проф. Янаки Моллов.
Крупна фигура в българската дендрология е акад. Борис Стефанов - ботаник със световна известност и признание, който е практически първият професор по дендрология у нас и автор на първите български учебници по тази дисциплина. Други изтъкнати преподаватели и учени, оставили следа в тази област, са проф. Атанас Ганчев, доц.Желез Дончев и проф. Недялко Делков, които са ученици на акад. Стефанов.
Изложба "История на дендрологията в България" - https://www.uni-sofia.bg/index.php/novini/kalendar/izlozhba_istoriya_na_dendrologiyata_v_b_lgariya
ДЕНДРОТЕРАПИЯ
Дендротерапията е метод за лечение и профилактика, използващ целебните свойства на дърветата. Повечето хора даже не подозират, че практически всички дървета (изключение правят топола, елша и див люляк) оказват пряко лечебно въздействие. Като за това е достатъчно само да обгърнеш техния ствол. https://zdravenspravochnik.com/%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0/
Екопсихология
Eĸoпcиxoлoгиятa e oблacт oт пcиxoлoгиятa, ĸoятo paзглeЖда чoвeшĸoтo пcиxoлoгичecĸo здpaвe в нepaзpивнa вpъзĸa c eĸoлoгиятa. Cпopeд тaзи ĸoнцeпция ниe нe пpocтo cъщecтвyвaмe в пpиpoдaтa, a cмe нepaздeлнa чacт oт нeя.
https://www.kaldata.com/it-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%83%D0%B2%D0%B0-%D1%81-504041.htmlИнвазивни чужди видове растения
Инвазивните чужди видове се определят като втората причина (след разрушаването или загубата на местообитанията) за изчезване на видове от естественото биологично разнообразие (Genovesi & Shine 2004). Нещо повече, много от инвазивните видове застрашават човешкото здраве или нанасят големи щети на националните икономики, предизвикват необратими промени в природата.Международната организация по опазване (IUCN) определя инвазивния вид като (IUCN 2000): „Вид, който се установява в естествените и полуестествените екосистеми или хабитати и става причина за промяна и заплаха за естественото биологично разно образие“
https://www.naas.government.bg/data/IAS-Plants-Bulgaria-bg.pdf
Ландшафтна екология
Ландшафтна архитектура
Представители:
Сър Джефри Джелико
Сър Джефри Джелико е сред най-големите ландшафтни архитекти в Англия. Роден е в Челси през 1900 г., а днес със сигурност може да се каже, че е най-известният английски ландшафтен архитект от неговото време. Освен автор на много книги за това изкуство, той е и сред основателите на Международната федерация на ландшафтните архитекти (IFLA). Сред работите му са мемориалът на Кенеди, паркът Сътън плейс и
Лесовъдство
Лесовъдството е научна област, дял от растениевъдството, която изучава развитието и отглеждането на горите. Лесовъдството започва да се развива във Великобритания в средата на XVII век с проучванията на Джон Евелин. За основоположник на лесовъдството в континентална Европа се счита Анри-Луи Дюамел дю Монсо (1700 – 1782)[1], инспектор във френския флот.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D1%81%D0%BE%D0%B2%D1%8A%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE
Лесознание
Цитат:
“Лесознанието (науката за изучаване на горите) е смесица от дисциплини. Еколозите и ботаниците измерват растежа на дърветата, хранителните вещества в почвата и други параметри в хиляди горски участъци по целия свят. Физиците наглеждат факторите като височината на горите и горската биомаса над земята, използвайки данни от дистанционно наблюдение с дронове и сателити. Експерименталните учени изследват как горите биха реагирали при един затоплящ се свят като изкуствено променят фактори като температура или нивата на въглеродния диоксид в експериментални участъци. Част от данните, които те създават, се използват от още едно научно общество – моделисти (the modellers) – създатели на динамични глобални растителни модели (ДГРМ). Тези модели симулират как въглеродните и водни цикли се променят при изменения в климата и от своя страна захранват с информация по-обширни модели за изучаване на Земята и други климатични модели от този тип, които дават идеи за промяна в държавната политиката на страните.”
Трябва да овладеем науката за горите преди да е станало твърде късно
СИЛВОТЕРАПИЯ
“Горско къпане“ е практика за свързване с природата, в която почти всеки може да участва и която ще бъде от полза за вашето физическо, емоционално и когнитивно функциониране. Все повече се признава като превантивен подход към здравеопазването – вид „горска медицина“, която използва възстановителната сила на дърветата и природата за подобряване на здравето и благосъстоянието. Прекарването на време в гористи или гористи райони с цел подобряване на здравето, благополучието и щастието се практикува в Япония от векове и се нарича там „Шинрин-йоку“. Това се превежда като „горско къпане“, но понякога се нарича и „горска терапия“ или „силвотерапия“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар