Напоследък отново се зарових в дебрите на психотерапията, психоанализата и прочие винаги интересуващи ме теми, свързани със себеразвитието, общуването, помощта, която можем да дадем на другите, и пр. и пр. и попаднах на публикации на психотерапевта Орлин Баев, който освен другите интересни професионални авторски текстове, е публикувал и това стихотворение на Пабло Неруда, което ми хареса много:
„Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.
Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не помага.
Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.
Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.
Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.
Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар