Баопудзъ, Мъдрецът, обемащ пустотата."Този, който е способен да познае насъщния Път-Дао, няма влечение към вещите. Не се стреми към светски почести. Как може той да се хвали, рекламирайки себе си пред тълпата еснафи? Напротив, нищожните посредствености безмерно се превъзнасят и хвалят сами себе си, с внушителна външност и ласкателен глас съблазнявайки простаците, започнали да се учат късно. Целият този брътвеж те наричат велики слова! Те казват: "Ние се изкачихме в славните планини и там срещнахме безсмъртните". Хората, които ги слушат, по правило не са способни точно и ясно да схванат претенциите им и затова рядко разбират, че ги мамят."
Глава 20. Отсичане на съмненията.
За илюстрацията: Първа страница от Баопудзъ, Девета глава
Няма коментари:
Публикуване на коментар