понеделник, 5 февруари 2024 г.

Деян Енев. Секачите

 


Преди няколко години през лятото с жена ми и дъщеря ми решихме да избягаме от големия шумен град и се качихме до едно село високо в планината. 

Намерихме си квартира, настанихме се. Квартирата ни се намираше на централната улица.

- Прибери колата плътно до зида - каза ми хазяйката. - Заради камионите. 

Селото бе обявено за културен резерват. Възникнало е преди няколко века в резултат на две преселнически вълни - от Македония и Търново. Търновчани бяха виновни за уникалния изглед на селото, наподобяващ старото престолно Търново, македонските дюлгери - за умелата каменна зидария на къщите. Тук през годините бяха снимани десетки български филми и селото се гордееше с това. 

Вечерта седнахме на терасата да се видим с хазяйката, пъргава жена, която пазеше ключа за църквата и държеше магазинче за сувенири. По едно време се прибра и мъжът й. Личеше си, че е утрепан от работа. Седна при нас, хапна, изпи две чаши ракия и го хвана. 

- Изсякоха гората - говореше той. - Всичко изсякоха. Ей ги камионите, нели ги виждате. Не спират. И така е от години. Нагоре е страшно. Оголиха всичко, зяпнаха едни зъбери. Боли ме, разбираш ли, боли ме! Ей тук ме боли, душата ме боли. 

И той хващаше пуловера си отпред на гърдите, сякаш искаше да го разкъса. 

Наистина през селото постоянно се нижеха големи камиони, натоварени с отрязани трупи. Върху дървата се возеха секачи, прегърнали бензиновите си триони. 

Мъжът на хазяйката изпи още една чаша и отиде да си легне.

На другия ден се разходихме из селото, дивяхме се на красивите къщи, в много от тях вече се бяха настанили новите собственици - шефове на телевизии, банкери, бизнесмени. Лъскавите джипове лесно преодоляваха стръмните калдъръмени улици. 

Привечер седнахме на терасата на кръчмата да вечеряме. Хазяйката ни прекоси улицата и дойде при нас. 

- Какво работи мъжът ти? - попитах я.

- Че какво! С ей тия. Със секачите.

- Нали му е жал за гората?

- Какво да прави? Нели трябва да се яде.

Тази история не ми излиза от главата.

Източник: https://liternet.bg/publish13/d_enev/sekachite.htm


Няма коментари:

Публикуване на коментар