НИКОЛАЙ ГУМИЛЬОВ. ДЪРВЕТА

 

Снимка: Уикипедия

ДЪРВЕТА

Аз зная: Бог с изящество в света

дари дърветата, а нас подмина.

И на земята ни - сестра на вечността

сме чужди ние - те са си в родината.

През златни есени на мир и благодат,

под бронзов свод, сияйни сред възхода

от янтарни отблясъци, шумят -

свободни, зеленеещи народи.

С безчет Мойсеи-дъбове сред тях,

с Марии-палми - бдят… И духом верни

един на друг, отпъждат своя страх

с тих ромон на води, в тъми безмерни.

И в земната гръд, с твърдост на елмаз,

гранити смляли, струите потичат -

и извор пее, дето рухва бряст

или с листа платанът се облича…

О, ако имах кът такъв и аз,

там в мир, без песни и без плач несретен,

към вис бих се стремил, сред тих екстаз,

в неизброимите хилядолетия!

         Николай Гумильов - https://literaturensviat.com/?p=6206

Превод: Димитър Горсов - https://literaturensviat.com/?p=49511

За дървото - https://www.independent.com/2011/12/21/s-b-big-trees/

НЗа