АЛЕКСАНДЪР ШУРБАНОВ: СТИХОВЕ

 

ГРАДСКА ГРАДИНА

И хората посадиха гората,

която бяха изсекли,

в сърцето на сухия град.

И шумнаха зелени корони.

И дойдоха птиците,

защото познаха гората,

и се заселиха в нея,

и заразбуждаха утрото с песни.

И дойдоха дъждовете

и слънцето,

и цветята,

и мравките,

защото познаха дърветата

и ги обикнаха.

И дойдоха децата на хората,

и изпълниха сенките с глъч.

И Бог се усмихна,

защото видя,

че си има помощници

и сътворението

ще продължава. 

 

ДЕНЯТ БЕ ВЕСЕЛ

и небето - по априлски бистро.

Черешата

нахлупи бялата си

дантелена капела

и хиляди хвъркати мисли

зачирикаха

във вятърничавата й глава.

Черешата

не се напъваше да стане

палма или баобаб -

тя бе доволна от това,

че е череша

и ще закичи на ушите си,

когато дойде време,

по две червени топчета,

две капки от сърцето си.

Понеже нямаше какво

да прави тази сутрин,

черешата отиваше

да се разходи по небето.

 ТОЗИ АТЛАСКИ КЕДЪР

който някога заселих -

крехка фиданка

пред къщи,

днес е десет пъти

по-близо до небето

от мен.

Гледа ме отгоре надолу

и проблемите ми 

му изглеждат нищожни.

Когато вдигна 

очи към вечно-

зеления му връх,

който танцува

с всеки безгрижен повей

в онзи друг,

прозрачен свят

високо над главата ми,

почти съм склонен

да се съглася,

че той е прав.