ГРАДСКА ГРАДИНА
И хората посадиха гората,
която бяха изсекли,
в сърцето на сухия град.
И шумнаха зелени корони.
И дойдоха птиците,
защото познаха гората,
и се заселиха в нея,
и заразбуждаха утрото с песни.
И дойдоха дъждовете
и слънцето,
и цветята,
и мравките,
защото познаха дърветата
и ги обикнаха.
И дойдоха децата на хората,
и изпълниха сенките с глъч.
И Бог се усмихна,
защото видя,
че си има помощници
и сътворението
ще продължава.
ДЕНЯТ БЕ ВЕСЕЛ
и небето - по априлски бистро.
Черешата
нахлупи бялата си
дантелена капела
и хиляди хвъркати мисли
зачирикаха
във вятърничавата й глава.
Черешата
не се напъваше да стане
палма или баобаб -
тя бе доволна от това,
че е череша
и ще закичи на ушите си,
когато дойде време,
по две червени топчета,
две капки от сърцето си.
Понеже нямаше какво
да прави тази сутрин,
черешата отиваше
да се разходи по небето.
ТОЗИ АТЛАСКИ КЕДЪР
който някога заселих -
крехка фиданка
пред къщи,
днес е десет пъти
по-близо до небето
от мен.
Гледа ме отгоре надолу
и проблемите ми
му изглеждат нищожни.
Когато вдигна
очи към вечно-
зеления му връх,
който танцува
с всеки безгрижен повей
в онзи друг,
прозрачен свят
високо над главата ми,
почти съм склонен
да се съглася,
че той е прав.
ЗАКУСКА С НАР
Из „Закуска с нар“ от Александър Шурбанов
ЗАКУСКА С НАР
Ножът минава напряко
през облото тяло на нара,
защото е тесен и твърд.
По острието и по моите пръсти
потича нещо,
което прилича на кръв.
Зимата пее своята зла песен
зад двойния стъклопакет.
Радиаторът в моята санирана стая
е включен на пет.
Всички бедствия на тази обла планета
са през девет земи –
сенки, пробягващи
по екрана на телевизора,
прозрачни, безименни,
космически мъглявини.
Само по пръстите ми какви са тия
тъмночервени петна?
Нищо, нищо, това са следите
на разполовения нар.
За стихосбирката:
“Закуска с нар“ събира ведно нови, непубликувани досега в книга стихотворения и есеистични миниатюри на Александър Шурбанов, написани през последните няколко години и породени от съдбовни развития в България и в света, но не като в медиите. Тук едно розово фламинго се заселва край бургаско езеро, на едно градско дърво му се присънва гората, едно чудовище излиза на разходка с лодка в компанията на красива жена, една крадлива сврака се перчи с хусарски мундир и, разбира се, един поет закусва с нар, сякаш нищо не се е случило.
Тези стихове отразяват целия спектър на душевността на съвременния човек – тревогите на планетата, уязвимата сила на природата и неразгаданите тайни на вселената, парадосксалността на битието и ръкотворните успоредни светове на изкуството. Както и в предишните си книги от последните пет десетилетия Шурбанов търси художествен език, способен да споделя с читателя сетивни, емоционални и мисловни прозрения по достъпен и завладяващ начин.”
МАРИНА ДЕЛИВЛАЕВА @
Към целия текст: https://jasmin.bg/2021/pero/iz-zakuska-s-nar-ot-aleksandar-shurbanov/
Видеоразговор с проф. Шурбанов:
https://youtu.be/KRDXsXJSTsE?si=xNQnl19Moau2Gwdg
За проф. Шурбанов:
https://www.svobodnaevropa.bg/a/31189254.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар