„Любовта придава смисъл на всичко останало“
Света Тереза Авилска
Информация от “Литературен свят” накратко:
Света Тереза Авилска, Санта Тереса де Хесус е испанска монахиня - кармелитка, католическа светица.
Родена е на 28 март 1515 г. в Готарендура, провинция Авила, Кастилия, Испания, в знатното и богато семейство на Беатрис д’Авила-и-Аумада и дворянина Алонсо Санчес де Сепеда, потомък на кръстени евреи.
Активна деятелка на Контрареформацията.
Смята се за един от най-добрите писатели на испанския златен век и първата испанска писателка.
Истинското й име е Тереса Санчес Сепеда д’Авила и Аумада.
Научава се да чете на шест години.
Любимата й книга е житията на светиите.
Едва седемгодишна избягва с брат си Родриго при маврите, за да получи мъченичество, но бегълците бързо са намерени и върнати.
На четиринадесет пише рицарски роман. Влиза в авилския орден на кармелитите на 20 г. и приема името Тереса де Хесус.
Заедно със св. Йоан Кръстни основават ордена на Босите кармелити, както и много манастири, първият от които - „Св. Йосиф” - в Авила, през 1562 г.
За 20 години (1562 - 1582) Тереза Авилска минава пеш 5600 километра по цяла Испания. По време на смъртта й в Испания има вече 16 общини, станали ядрото на новото разклонение на кармелитското монашество - „босоногите кармелитки”, поставили си за цел връщането към ранните идеали на Кармел: строгост и простота.
Написва „Отношения”, „Книга за моя живот” (1562 - 1565), „Пътят към съвършенството” (1562 - 1564), „Размисли за Песен на песните” (1567), „Вътрешната крепост” (1577), всички с религиозна насока.
Оставя няколко кратки нравоучителни съчинения, около 40 стихотворения и много писма.
Умира на 67 г. в манастира Алба де Тормес, провинция Саламанка, на 4 октомври 1582 г. по време на поредното пътуване.
Канонизирана през 1622 г.
В 1970 г. е причислена от папа Павел VI към Учителите на Църквата, и става (заедно с Екатерина Сиенска) първата жена, удостоена с тази титла.
Тереза Авилска е еднa от двамата главни светии - покровители на Испания заедно със св. апостол Яков.
https://literaturensviat.com/?p=180698
СТИХОВЕ, РОДЕНИ ОТ ОГЪНЯ НА ЛЮБОВТА КЪМ БОГА
Тереза Авилска (Санта Тереса де Хесус)
превод: Атанас Далчев
откъс
Живея аз, без да живея в мен,
и с упование едно горя,
умирам, че не мога да умра.
Тълкувание
Живея вече чужда, вън от мен,
откакто мра от обич и тревога,
защото аз живея само в Бога,
поискал с мен да е съединен;
кога му се обрекох, тоя ден
сърцето ми за свой девиз избра:
умирам, че не мога да умра.
И този чист съюз на любовта,
със който аз живея оттогава,
направи Бог мой пленник, но оставя
свободно моето сърце в гръдта
и мъка най-голяма на света
бе в Бога мой затворник да съзра:
умирам, че не мога да умра.
Ах, колко дълго трае тоз живот!
Ах, колко тежки са и тез изгнания
и тоз затвор, където окована
душата ми скърби под мрачен свод!
Жадувам да изляза от възход
до залез и не ще се примиря:
умирам, че не мога да умра.
*****************
Тереза от Авила: първата жена, обявена за „учител на Църквата“
Половин век от удостояването ѝ с титлата Doctor Ecclesiae Universalis
Градчето Авила се намира почти в сърцето на Испания. Тереза, родена през 1515 година, се оформя като личност, вслушвайки се в пулса на най-ревностно католическия народ в Европа.
Страстта на Испания с нейните романси, светци, конкистадори и рицари оказва въздействие върху будното, още невръстно момиче. По онова време споменът за наскоро завършилата Реконкиста1 е жив; маврите все още се възприемат като заплаха, а в отделни райони на страната те са мнозинство. Петгодишната Тереза придумва по-големия си брат да се измъкнат тайно от своето градче, да отидат сред маврите и да станат мъченици за Христа. Един от чичовците им открива децата и ги връща вкъщи.
По-късно, като девойка, Тереза е изпратена да учи при монахините-августинки. Едва навършила 20 години, тя решава да постъпи в местния кармелитски манастир. Под влияние на писанията на св. Йероним, тя е обзета от копнежа за дълбок и по-суров духовен живот. Но както признава по-късно, монашеският ѝ обет е вдъхновен не толкова от любовта към Христос, колкото от надеждата да влезе бързо в небесата.
Още като млада монахиня, Тереза се разболява сериозно. Никакви лекарства не помагат. След няколко години с влошаващо се здраве, тя изпада в кома и сестрите от манастира я смятат за умряла. Те започват да приготвят погребението ѝ, но нейният баща се кълне, че в измъченото тяло е останал живот. След четири дена Тереза се събужда с остри болки и частична парализа. Ще трябва да изминат още три години на страдания, докато тя отново може да ходи пълноценно.
********** **********
Архиепископ Януариуш Болонек, Апостолически нунций в България и Македония разказва за „Книга за моя живот” (изд. Фондация „Комунитас”), първата творба на св. Тереза Исусова, църковен учител.
Изследвания
- Сабоурин, Владимир. Тереса от Авила и еросът на превода. – Панорама, 2008, № 4,
- Сабоурин, Владимир. Свещенотрезвото. Мистика и Модерност. Велико Търново, УИ, 2010.
- Сабоурин, Владимир. Сърцето на Тереса: светицата и фаворитът. – В: 35 години катедра „Обща и сравнителна литературна история“ Великотърновски университет. Велико Търново, УИ, 2010,
Източници
- «St. Teresa of Avila» // Catholic Encyclopedia. 1913
- Глава о святой Терезе в книге Дж. Омэнна «Христианская духовность в католической традиции»
- Статья о святой Терезе и святом Иоанне Креста на сайте carmil.ru Архив на оригинала от 2018-03-06 в Wayback Machine.
- Св. Тереза Авильская. Размышления на Песнь Песней
- Фрагмент трактата «Внутренний замок» на сайте carmil.ru Архив на оригинала от 2018-03-06 в Wayback Machine.
Няма коментари:
Публикуване на коментар