СЪНЯТ НА ИЗГНИЛОТО ДЪРВО
Вътре в мен гъмжи една държава
отровена, разграбена, нездрава.
Чужди думи в кръчмите пируват,
а моите на чужди се преструват.
Катедрална фабрика "Надежда"
мъгляво жълто тайнство произвежда.
Злобата по залез в мен запява:
в ръждиви пари с песен се явява
бледа рота от деца смутени
със кървав сън в очите разширени.
В мозъка, в бетонен бункер царя
загадъчно усмихнат хвърля зара.
В канцеларски лабиринт, на скрито
съблича той богинята с везните...
Дъбът отвън е сляп - обезлистен е:
живее вътре, с вътрешно горене.
Няма коментари:
Публикуване на коментар