Доброта и щедрост. Как да правим добро около себе си
Доброта и щедрост са умението да правим до
Според позитивната психология, известни са 6 добродетели и 24 сили за щастие.
Добротата и щедростта представляват една от тези сили, част от добродетелта “Човечност”, свързана със способността на човека да поддържа отношения на уважение и любов с хората, които го заобикалят и с които общува.
Какво значи да си добър или щедър? Ти добър и щедър човек ли си? И ако не си, как да станеш такъв?
Що е “доброта” и “щедрост”?
Нека започнем с дефиниция за доброта:
Доброта е качеството, благодарение на което отделяме време на другите и им помагаме, вникваме в преживяванията на хората около нас и улесняваме живота им, доколкото можем.
Добротата неизменно е свързана със щедростта, с даването. Признак на добротата са всички дарове, които правим – било материални, било откъм време, усилия или обич.
В тази връзка, нека дадем и дефиниция за щедрост:
Щедрост е желанието да даваме или подкрепяме повече от нужното или очакваното.
Даването е част от живота. Понякога даваме с надеждата да получим, или пък даваме част от онова, което сме получиили.
Доброта, щедрост и щастие
Каква е връзката между добротата и щедростта, от една страна, и щастието, от друга?
Дълго време се е смятало, че оцеляването на човешкия род се основава на закона на по-силния. Днес много специалисти по социална психология констатират, че оцеляването ни като вид е резултат по-скоро от солидарността и взаимопомощта, от проявата на доброта, великодушие и щедрост един към друг.
Понякога сме склонни да смятаме, че добротата може да ни навреди, тъй като прави от нас наивници, които лесно могат да бъдат използвани и употребени. Но ако е придружена от самоуважение, добротата е положително качество, с помощта на което изграждаме здрави взаимоотношения с околните и се себеизразяваме (чрез
способността да даряваме
Да проявяваме доброта означава да се грижим за себе си и за околните, без едното да изключва другото. Не бива да се престараваме да бъдем добри, от желание да бъдем учтиви. Въпросът е не да се жертваме, а да живеем с хората в атмосфера на разбирателство и великодушие.
Как точно добротата и щедростта увеличава щастието и радостта от живота?
Най-напред, установено е, че жестовете на внимание към другите повишават настроението. Освен това,
добротата е заразителна
Когато сме добри и щедри към околните, ние всъщност се откриваме към тях. Подхождаме с оптимизъм и позитивизъм към хората и живота като цяло. Не се налага постоянно да се пазим, все да сме нащрек…
любезните и добри хора страдат от тревожност далеч по-малко от нелюбезните.
щедрите хора често са по-щастливи
от онези, които по някакви причини се въздържат да бъдат такива.
Добър ли си? Щедър ли си?
И така – добротата и щедростта са сила, с чиято помощ правим добро около себе си.
В тази връзка, полезно е човек да си зададе въпроса “Аз добър ли съм? Щедър ли съм?”
Ето няколко въпроса, които ще ти помогнат да разбереш дали си добър и щедър човек, особено ако се сравниш с обкръжението си:
- Постъпвам ли с добро към близките си, дори ако понякога това е в противоречие със собствените ми интереси?
- Състрадателен ли съм?
- Обичам ли да давам?
- Чувствам ли се донякъде отговорен за щастието на хората около мен?
- Забелязвам ли до каква степен всички сме взаимносвързани и как радостта и щастието на един се предава на друг?
Ако повечето отговори на тези въпроси са “Да”, значи най-вероятно си добър и щедър човек.
Как да станеш по-добър и по-щедър?
Как да бъдеш по-добър, по-щедър, да правиш добро около себе си?
Ето няколко идеи:
- Започни с малки добрини. Ако се чудиш откъде да започнеш с добрите дела, започни с малки неща. Понякога дори едно отваряне на вратата пред друг човек или казването на думи като “Благодаря” и “Моля” е достатъчно.
- Направи услуга или зарадвай някого. Това може да стане под формата на материална помощ или отделяне на време и внимание към близък човек. За да подейства, подобен жест следва да е искрен и основан на нуждите на другата страна.
- Превърни добрините в навик. Дипак Чопра предлага да даваме по нещо всеки път, когато се срещаме с някого. Той не приканва да се разоряваме, а просто да не забравяме, че всеки обича да получава – комплимент, мила дума, цвете, усмивка. Колкото по-редовно постъпваме любезно и щедро, толкова по-добро ще е собственото ни настроение.
- Бъди добър и щедър към себе си. Опознавай себе си. Какво харесваш? Какво искаш? Какво обичаш? Угаждай си (с мярка), тъй като това носи позитивни емоции и усещане за приятен живот. Вкусна храна, весела компания, шопинг, смях, игри, приключения, пътувания до екзотични места, участие в приятни занимания, вълнуващ секс – това са само няколко примера за “приятен живот”.
- Подкрепяй някаква кауза. Давай своя принос за обществото под някаква форма. Ще бъдеш по-щастлив, когато осъзнаеш, че допринасяш, че си полезен на другите, че правиш света малко по-добър. Това ще създава в теб чувството на повече смисъл от живота и благополучие.
- Когато получиш добрина, отговори с добрина. Бъди нащрек за малките и по-големи жестове на любезност и щедрост от страна на околните. Отговаряй подобаващо и връщай обратно всеки път, когато получиш нещо от тях.
резюме
Добротата и щедростта са една от основните сили, които трябва да развием, за да живеем по-пълноценно и щастливо.
Всеки би могъл да прави добро около себе си, стига само да желае това. Ако човек е чувствителен към околните, ако проявява малки жестове на човечност и щедрост и ако е благодарен на това, което получава от другите, той ще изгражда здрави взаимоотношения с хората около себе си.
А здравите взаимоотношения с околните са ключови, тъй като много малко от положителните и щастливи събития в живота се случват в самота.
****
ДОБРО
Категорията „добро“ заедно с нейната противоположност „зло“ са основополагащите категории на морала, така както например категорията „истина“ е основополагащата категория на познанието, а категорията „красиво“ – на изкуството. Всяка една система от морални норми, каквото и да е нейното съдържание, предполага разграничение между добро и зло. Без такова разграничение не е възможно да се формулира каквато и да било идея за морално дължимо, за похвално и съответно за морално осъдително поведение.
В историята на етиката съществува дълга традиция, в която доброто и злото се разглеждат като обективни начала, които имат своя собствена форма на съществуване и могат да бъдат познавани независимо от реалната практика на морално оценяване. Тъкмо защото са отвъд тази практика и не се извеждат от нея, те могат да служат като абсолютни отправни точки на моралното оценяване на дадени постъпки или черти на характера. Наричаме тази традиция в етиката „метафизическа“. Според християнската етика, една етика, която разглежда морала като вкоренен в религиозната вяра и намира основанията на моралните норми във волята и мъдростта на един всемогъщ Бог, доброто и злото са именно такива обективно съществуващи начала на мирозданието. Доброто се олицетворява от Бог, а злото от дявола. Така в човешките решения и човешките дела намира израз всемирното противоборство между Божественото и дяволското начало.
Християнството отхвърля като ерес възгледа на манихеите – една от ранните християнски секти, според който тези начала са еднакво изначални и еднакво мощни, Този в основата си дуалистичен възглед подкопава основите на християнския монотеизъм. Християнството приема, че злото заедно с неговия носител е нещо вторично, производно от доброто, а в известен смисъл дори и недействително. С оглед на това пред християнската етика застава един труден проблем – проблемът за произхода на злото и за причините за наличието на зло в света. Пита се, защо след като светът е творение на един едновременно всемъдър, всемогъщ и безкрайно добър Бог, в света все пак има зло. Наличието на зло поставя под въпрос едновременната даденост на тези три характеристики на Бога. Един всемъдър Бог знае по непоколебим начин какво е зло и тогава злото ще го има в света не поради незнание – тогава Бог или не може или не иска да направи така, че в света да тържествува само доброто. Един всемогъщ Бог обаче може да направи всичко, което иска и за него няма невъзможни неща. Заедно с това не можем да си представим как един безкрайно добър и безкрайно обичащ хората Бог може да иска в света да има зло – такъв Бог просто не може да създава зло. Трудността идва от това, че при тези условия Бог, или не е всемогъщ или не е безкрайно добър.
За да се намери решение на тази трудност, в християнската философия са развити специален клас защитни разсъждения, които имат за цел да предложат един вид „оправдание“ на Бога с оглед наличието на зло в света. Тези разсъждения се наричат „теодицеи“. Гръцката дума „теодицея“ означава буквално оправдание на Бога. Една от най-старите и най-широко известни теодицеи е предложена от Аврелий Августин (354-430). Според Августин злото се появява в света поради погрешната употреба от страна на човека на свободната воля, която той е получил като добър дар от Бога. Наистина под формата на заповеди човекът е получил от Бог абсолютни морални ориентири, но наред с това на него му е дадена и свободата сам да решава дали да ги следва или не. Това разсъждение дава обяснение за злините, които произтичат от човешките действия, но има и злини, които са независими от човешката воля и човешкото действие. Такива злини са например природните катаклизми, епидемиите, физическата болка и страданието. Германският философ Готфрид Лайбниц (1646 - 1716) развива теория, според която хората живеят в най-добрия възможен свят, в който злото има определени функции. То трябва най-напред да позволи на хората да направят разликата между добро и зло и после да ги подбуди да се пазят от вредното и да се стремят към полезното. Все в същия дух от гледна точка на християнската картина на историята, според която историята има своя крайна цел, без злото в края на историята не би могло да възтържествува доброто. Тази идея е защитена особено ярко във философията на Георг В. Фр. Хегел (1770 - 1831).
Както в много други области на живота, през последните две-три столетия и в етиката се наблюдава дългосрочен процес на постепенно намаляване значението на религията и философията, който в социологията се нарича „секуларизация“. В хода на секуларизацията на етиката метафизическият възглед за доброто и злото постепенно отстъпва място на един много по-непретенциозен възглед, близък до всекидневните употреби на тези две думи. В съвременната морална философия преобладава едно разбиране за доброто и злото, според което „добро“ и „зло“ са особен вид предикати. Тези предикати са езикови изрази, с които хората характеризират и класифицират определени цели, намерения, постъпки или черти на човешкия характер. Най-напред предикатите „добро” и „зло” имат място във всекидневната реч и намират широка употреба извън морала. Ние казваме, че дадено събитие или действие (напр. печалбата от лотарията или пък високото парично възнаграждение) е добро за някого. Казваме също така, че даден предмет е добър с оглед на някаква функция (напр. оръжието е добро за точна стрелба на далечно разстояние). Често казваме още, че някой е добър в упражняването на някаква дейност (напр. в играта на карти или в карането на ски). При такива употреби неизменно се изисква посочването на това, в какво отношение нещо е добро. За такива предикати, които изискват допълнително посочване на отношението, в което предикатът характеризира нещо, в логиката е прието да се казва, че са двуместни, или по-общо, че са многоместни. Когато се използват извън морала думите добро и зло (или лошо) функционират винаги като многоместни предикати. Ясен индикатор за това, че в даден случай имаме многоместен предикат, е обстоятелството, че той може да се степенува. Това показва, че неговата употреба е относителна.
Двуместните предикати „добър” и ”лош” се употребяват в морален смисъл, когато се използват като едноместни предикати, тоест когато употребата им е абсолютна, а не относителна. Такава употреба не позволява степенуване. Когато казваме например, че Иван е добър човек, ние имаме предвид, че той е добър в морален смисъл и за това не се изискват никакви допълнителни уточнения. Моралната оценка за някого като добър или лош предполага съществуването на споделена от хората от дадена общност идеална представа за морално добър човек, която понякога наричаме морален идеал. Тази представа възниква спонтанно в хода на дългия съвместен живот на общността, предава се от поколение на поколение и по правило е доста трудно променлива. Макар и трудно обаче, моралният идеал все пак се променя. Той е различен в зависимост от културните и религиозните принадлежности и в зависимост от историческата епоха. Всяка една достатъчно устойчива човешка общност генерира свой морален идеал и организира съвместния живот на хората съобразно неговите изисквания. Един от трудните и много оспорвани въпроси в етиката е въпросът дали има и дали изобщо е възможен универсален морален идеал. Ако такъв идеал действително има, това би означавало, че има представи за добро и зло, които са валидни за цялото човечество.
Съдържанието на моралния идеал задава ориентирите на желателното поведение в дадена човешка общност. Съобразно този идеал се организира социализацията на децата и младите поколения. Целта на моралното възпитание е те да придобият устойчиви склонности към извършване на социално желателни и към въздържане от социално нежелателни постъпки. Култивирането на такива склонности и превръщането им в трайни черти на характера е предпоставка за успешна интеграция на индивидите в общността и в крайна сметка за пълноценен живот. Усвоените и превърнали се в трайни черти на характера склонности към извършване на добри постъпки – постъпки, които благоприятстват постигането на някакви общопризнати и ценени от всички членове на общността блага – се наричат „добродетели“.
В етиката съществува една дълга традиция, водеща началото си от Аристотел (384 - 322 пр. Хр.), която поставя в центъра на размишленията върху морала понятието добродетел. Водещата идея на тази „етика на добродетелта“ е, че добрите постъпки се вършат от хора с добродетели, така че главният въпрос е как хората да бъдат възпитани в духа на добродетелите на своята общност. В модерната епоха етиката на добродетелта в голяма степен губи влияние в полза на алтернативната програма на т. нар. „етика на дълга“, чийто родоначалник е Имануел Кант (1724 - 1804). През последните десетилетия на ХХ век обаче благодарение усилията на автори като Филипа Фут (1920 - 2010), Аласдър Макинтайър (1929), Питър Гийч (1916 - 2013) и др. се наблюдава възраждане на Аристотеловата традиция в етиката и нов възход на етиката на добродетелта.
Христо П. Тодоров
https://nbu-rechnik.nbu.bg/bg/obsht-spisyk-na-ponqtiq/dobro
Добротата е ключът към всяко човешко същество
По повод 17 февруари, Денят на спонтанните актове на доброта, фондация „За Нашите Деца“ старта Седмица на спонтанните добрини под наслов „Винаги е добре да направиш добро“. февруари 16 2015
По повод 17 февруари, Денят на спонтанните актове на доброта, фондация „За Нашите Деца“ старта Седмица на спонтанните добрини под наслов „Винаги е добре да направиш добро“. За целта попитахме директора на центъра по приемна грижа към фондация „За Нашите Деца“, Мариана Тасева, какво е добротата за нея и с какво я свърза. Прочете историята, която тя ни сподели.
„Добротата е ключът към всяко човешко същество. И животът не е толкава черен дори и в най-мрачните ни и тъжни мигове. Една усмивка може да отвори пролука в намръщено над нас небе и през нея да ни озари светлината, да ни погалят лъчите на слънцето, за да намерим пътя, който сме изгубили и който търсим.
Добротата е приятелството и любовта между хората. Трудно е в съвременната действителност да ги запазим, но поне можем да се опитаме. Защото само Добротата има способността да преобразява грозното в красиво, да ускорява хода на времето и да променя атмосферата в пространството. Само тя има привилегията да дарява щастие, надежда и вяра, да връща усмивката и блясъка в угасналите очи. И в това е нейната магия.
Трудно е човек да бъде добър в днешния огрубял и забързан свят, но Добротата е единственият верен Път на човечеството. Доброто живее в нашето сърце, ние се раждаме с него, само трябва да имаме смелост да го покажем, да го подарим на другите, дори когато те ни се присмиват, защото не искат да си признаят, че имат нужда от него.https://detebg.org/news/dobrotata-e-klyucht-km-vsyako-choveshko-sshhestvo/
Няма коментари:
Публикуване на коментар