ЖАБЧЕТО, КОЕТО КОРИГИРА ЖАН-ПОЛ САРТЪР

12 юни 2024

                    “Адът — това са другите.“

                      Жан-Пол Сартър, цитат от пиесата “При закрити врата”

О, Сартър, мега-гиганте на философията (само на ХХ век, а пропо,) какви ги думаш, какви ги мислиш, ти, бохем развихрен, ти, фен на Сталин?! Веднага ще ти цитирам големия български радиожурналист Пламен Асенов (Бог да го прости, скоро се отправи към Божието царство), който озаглави предаването си за теб “Жан-Пол Сартр – адът за другите”. 

А, де! Какво ще кажеш сега? Ти май си адът! 

И Жабчето се замисли. Така ли се възприемат хората? Като изчадия адови? Но… нали Създателят е безпределно, безкрайно, безгранично добър? Нали е създал хората по свой образ и подобие? Е, вярно, че Змията или Сатаната или как още го наричат - Падналият ангел, успява да изманипулира първите хора Адам и Ева да сторят грях, ноооо…. Нали Божият син, Спасителят, търпи кръстните мъки, за да пречисти хората от греха, нали им дава своя пример на саможертва в името на другите, пример за любов безусловна, любов неизмеримо състрадателна?

Жабчето грабна от етажерката няколко философски книги и се зачете в съдържанието им. Кой от големите средновековни философи казваше, че злото не съществува, че можем да говорим само за отсъствие на добро? Хм! Августин Велики, май?

Погледът му падна върху портрета на Сартър върху корицата на малка червена книжка, представяща накратко живота и философията на Сартър. И изведнъж… О!? Какво?! Какво става? Олюля се на фотьойлчето, призля му. Зелените му бузки се напъпиха, коремчето му се сви, нещо като блатна пелена се спусна пред вътрешния му взор, после изсветля и пред него застана (виртуално, разбира се) добрият му приятел, проф. Философски, който почина преди няколко години, след като излезе от Белене. Той проплака тихо, ей, Жабок, какво си се размислил, не помниш ли моят жесток жребий, когато най-добрият ми приятел се оказа несравнимо по-лош от Юда. Защото Юда се обеси от срам и угризения на съвестта загдето предаде Учителя си, а моят “приятел” прати мен и жена си в концлагер без никакви угризения! Да, прав е Сартър - адът, това са другите! Философски махна с ръка и бавно се скри зад мъглявата пелена.

Жабчето се натъжи още повече. Една мисъл зачопли душата му и настойчиво заповтаря - корекция, Сартър! Корекция! Малка, но съществена - “Адът, това са близките ни други!”

Близките ни! На които се доверяваме, с които споделяме…. Близките…

Жабчето изведнъж скочи от любимото фотьойлче и се заразхожда подскачайки из стаята. Хм! О! Ква! Аааааа!

Няма аз да ти се дам, Сартър! Ти си уж голям гиганто-философ, но духът ти е сакат! Има добри хора на този свят! Ще ти разкажа аз за истинската екзистенция!

Хайде, въпреки всичко - обичам те!