АНАСТАС КАРАСТОЯНОВ (1822 - 1880)
ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ФОТОГРАФ
Учи глиптика при Д. Антикаря и печатарство при Я. Прайнин от Баден-Баденживеещ в Самоков. Работи в печатницата на баща си Никола Карастояновму помага при рязането на гравюри. През 1848 г. съставя Ерминия, смятана за първото ръководство по графична техника в България.
Придворен фотограф в Белградпрез периода 1862 – 1865 г. Снима редица български революционери – Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев, Ильо войвода и др. Умира в София
Анастас е баща на фотографите Иван Карастоянов и Димитър Карастоянов.
ВИКТОРИЯ АНГЕЛОВА - ВИНАРОВА (1902-1947)
Първата жена архитект в България, спечелила архитектурен конкурс и третата архитектка у нас
Запазените в столицата нейни постройки се нареждат сред високите постижения на националната архитектура от втората половина на 1920-те и 1930-те години. В сградата на пл. „Петко Славейков“ 4-та зала (№ 403) носи нейното име „Виктория“, а до входа ѝ паметен надпис припомня на посетителя заслугите на талантливата българска архитектка. Още информация за дейността й - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%92%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0
ГЕОРГ ВОЛЦ - един от най-значимите български фотографи от края на XIX и началото на ХХ век.
Той живее и работи в България от 90-те години на ХIХ век е след 1905 година е дворцов фотограф на княз Фердинанд I.
ГЕНКО ШОЙЛЕКОВ - Първият български агроном, Дарител
ГЕНКО П. ШОЙЛЕКОВ (1855 – 23 май 1918). Роден в Клисура. Като стипендиант на Добродетелна дружина следва земеделски науки в Табор (Чехия), Клостернойбург и Виена (Австрия). В края на 1880 г. се завръща в България и основава в с. Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892). Умира в София.*
На 21 май 1918 г. Г. Шойлеков изпраща телеграма до кмета на Клисура, че е внесъл в Софийския клон на БНБ 100 хил. лв. в облигации от БДЗ (1914 и 1923 г.), за да се образува фонд на негово име. С това дарение той изразява обичта си към своите съграждани и желанието си да подобри хигиенното състояние на града.В отговор на благотворителния жест, в Клисура се свиква събрание на представители на общината и на културните дружества и учители. Те приемат дарението и решават да провъзгласят Г. П. Шойлеков за почетен гражданин и почетен член (заедно със съпругата му г-жа Невена Шойлекова) на всички дружества; едната от главните улици да носи неговото име, а портретите на семейство Шойлекови да красят салоните на всички дружества.Фондът се управлява от МНП и влиза в състава на обединения фонд “Завещатели и дарители”. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не проявяват достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Консултирано е мнението и на съпругата на дарителя, Невена (понастоящем Н. ген. о.з. Сава Савова), която тълкува желанието на Г. П. Шойлеков така: да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки и т.н.След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд “Генко П. Шойлеков”. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. Строежът се извършва по стопански начин. До есента на с.г. е издигнат първият етаж. През окт. 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и се покрие сградата. През юли 1940 г. МФ разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд “Завещатели и дарители” за 1940 г. сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя. В края на 1940 г. остават 659 лв., прехвърлени във фонд “Пиротски българи”.Фондът е закрит.
ДАСКАЛ ТОДОР ПИРДОПСКИ
Дамаскини
Иван Николов Абаджиев (Старшията) е състезател и треньор по вдигане на тежести. От 1969 до 2000 (с прекъсване) е старши треньор на българския национален отбор по вдигане на тежести.[1]
Под негово ръководство Българияпечели множество медали от световни първенства и олимпийски игри.
Като треньор на националния отбор на България той извежда щангистите ни до 10 олимпийски, 57 световни и 64 европейски титли.
Шест пъти е избиран за Треньор № 1 на България, а през 2001 г. е избран за Треньор № 1 на страната за ХХ век, като изпреварва с голяма разлика втория Димитър Пенев (футбол). През 1981 г. френската спортна библия „Екип“ го избира за Треньор № 1 в света във всички спортове.
Филм, посветен на Иван Абаджиев - https://www.youtube.com/watch?v=CIo_MgIDw7g
ЙОРДАНКА ФИЛАРЕТОВА
Йорданка Филаретова – революционерка и благодетелка
публикувано на 14.03.13 в 10:40
Йорданка Филаретова /1843-1915 г./ е спътничката в живота на големия български възрожденски просветен деец и общественик Сава Филаретов. Името й се свързва и със знакови благотворителни каузи. Щедростта й е причина за построяването на първото в София девическо стопанско училище, както и на приют за бедни и самотни възрастни хора. Днес на нейно име е кръстена една от улиците в столицата.
https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235685/iordanka-filaretova-revolucionerka-i-blagodetelka
КОНСТАНТИН ФОТИНОВ

Константин Фотинов - първи български учител в Мала Азия и основоположник на българската журналистика и печат
1828 г. открива в Измир частно училище. Наред с френски и гръцки в това училище за първи път в Мала Азия се преподавало и на български език.
1844 г. - издава първото българско списание "Любословие".
Първият му пробен брой е от 1842 г., но редовно излиза през периода 1844-1846 г. Отпечатва се в по две книжки месечно в печатницата на Я. Дамянов със славянски букви - църковна кирилица. Буквите били доставени през 1840 г. от Британското библейско дружество за печатане на Новия завет в превод на български език.
Фотинов издавал и учебници и преводни книги на български език като "Болгарский разговорник" (1845 г.), "Гръцка граматика" (1838 г.), "Общое землеописание" (1843 г.) и др.
НЕОФИТ РИЛСКИ - ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРОСВЕТИТЕЛ
Книжовното дело на Неофит не се състои само от „Болгарска граматика“, „Взаимоучителни таблици“ и Речникът. Неофит Рилски е автор и на други оригинални и преводни съчинения като „Краткое и ясное изложение“, „Слаужба с житием отца Йоанна Рилскаго“, „Христоматия славянского язика“, „Описание болгарскаго священаго монастиря Рислакго“ и др. В тях се разглеждат не само църковни проблеми, но и такива от светски характер. Преводът на Енавгелието, направен от Неофит Рилски и отпечатан в Смирна през 1840 г. има особена стойност за Възраждането. Той се посреща с огромен интерес. За това свидетелстват отзивите на възрожденските читатели и книжовници. През 1875 г., шест години преди смъртта си, Неофит Рилски издава „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“. Той ни завещава и първия български глобус, който днес се намира в манастирския музей на Рилската обител. Българският просвещенец умира на 4 януари 1881 г. в Рилския манастир.
Неофит Рилски е личност, която и днес предизвиква интереса на педагози, езиковеди, литератори, историци, богослови, защото той живее с енциклопедичния дух на Възраждането, с благородните му творчески пориви. Понякога голямата дистанция на времето, която ни дели от събития и творци, не ни позволява да почувстваме и да разберем напълно тяхната значимост и величие. Затова е добре да си припомним оценките на техните съвременници. От неговите ученици и сподвижници Неофит Рилски е наречен „първий просветител болгарский“, „наш Нестор“.
НИКОЛА КАРАСТОЯНОВ - Първият български печатар
Станислав Доспевски е роден на 1823 г., 3 декември в Самоков. Баща му е Димитър Зограф, брат на Захарий Зограф. Станислав учи в родния си град, а заедно с баща си и чичо си, след 1833 г., рисува в Рилския манастир. През 1851 г. заминава за Русия. В Москва учи скулптура, живопис и архитектура в художественото училище.
През 1853 г. започва обучение в петербургската художествена академия, която завършва през май 1856 г. със сребърен медал. Същата година се прибира в България.
През 1857 се жени в Пазарджик, където окончателно се премества да живее след 1860 г.
Домът му, там, днес е „къща-музей“.
Икони рисувани от него се намират в Пазарджик, София, Пловдив, Преображенски манастир и др. Доспевски е арестуван от турската власт 1877 г. в пловдивски затвор. Преместен е по-късно в Цариградския затвор, където умира през 1878 г.
ПЕТЪР ВИТАНОВ
първият български радиоговорител
Цитирам Драган Тенев:
"Една голяма сензация, която помня от младостта на нашето радио през онези години, беше наградата на първия щатен говорител на Радио София Петър Витанов, присъдена му от Европейската асоциация за радиоразпръскване. Той получи тогава второ място в класирането на европейските говорители от всичките национални радиостанции и това беше признание не само за неговия глас, но признание и за България. Каквото и да казваме – по онова време „европейските" хора не знаеха бог знае колко за нас и „точката", получена от Витанов, все пак бе нещо". (Драган Тенев. "Тристахилядна София и аз между двете войни", София, Български писател, 1997, с. 149-154. - https://www.omda.bg/public/biblioteka/dragan_tenev/stara_sofia_radioto.htm)
Ето какво казва Божидар Витанов, син на Петър Витанов, който е пострадал жестоко от комунистическия режим само защото е син на Петър Витанов:
"Баща ми, Петър Витанов е бил говорител по радиото преди 9 септември 1944 г. Спечелил е второ място на международен анонимен конкурс за радио водещи през 1937 г., а на първо място се е класирал известният Левитан от СССР. Искаха да го съдят от Народния съд, защото като репортер е отразявал народната скръб по време на погребението на цар Борис III, но тогавашният културен елит се застъпи за него и не допусна това да се случи." (https://www.168chasa.bg/article/7464181 © www.168chasa.bg)
А ето и разказа на Захари Миленков, съхранен в Архивния фонд на Радиото - https://fb.watch/igu6oF15Zd/
СТЕФАН ВАТЕВ
Стефан Ветев Ватев е български лекар, първият български професор по педиатрия, антрополог, събирач на фолклор, редовен член (академик) на БАН от 1898 г. Член е на Антропологичното дружество в Париж, Берлинското дружество за антропология, етнология и праистория, Германското дружество по педиатрия и др. Събира над 400 народни песни, публикувани в „Периодическо списание“. Участва редовно в международни конгреси по медицина в чужбина.
Един от основателите на Българския лекарски съюз (1901) и Ловчанското културно-благотворително дружество в София. Председател на научния комитет за подготовка и издаване на сборник „Ловеч и Ловчанско“. Председател на Ловчанското читалище „Наука“ и един от основателите на музея към него. Улица в Ловеч носи неговото име.
Още за него - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD_%D0%92%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B2
Сградата е построена през 1914 г. по проект на големия наш архитект Никола Лазаров и е била собственост на проф. Д-р Стефан Ватев. Обявена е за архитектурен и художествен паметник от местно значение (ДВ бр.40/1978 г.).
А по мои спомени в тази сграда някога се помещаваше дирекция “Театър” на тогавашния Комитет за култура.
ПРОФ. ВИДЕН ТАБАКОВ
Виден Илиев Табаков (на английски: Widen Tabakoff) е български и американски авиоинженер, учен и специалист по космическа техника и ракетни двигатели, асистент на Вернер фон Браун и участник в екипите, осигуряващи безопасността на полетите на ракетите „Сатурн“ и космическите кораби „Аполо“.[1]
Проф. Табаков осигурява за университета в Синсинати повече от 100 млн. долара чрез ръководените от него научни проекти. Лабораторията, която създава в университета „Erosion and Turbomachinery Performance Deterioration Laboratory“, носи неговото име с решение от 17 ноември 2009 г. на Борда на настоятелите на университета.
Като част от екипа на НАСА участва в опитите около изстрелването на космическите ракети „Сатурн“ и създаването на космически кораб по програмата „Аполо“. Над 45 години той е един от изявените и активни изследователи на НАСА.[1]
Наричат го най-известният български учен извън България - а родната му страна не знае почти нищо за него. Роден е в белоградчишко село, учил е в Германия при най-известните изобретатели на ракети и самолетни двигатели, работил е в Америка и в Аржентина