ПРАЗНИКЪТ НА ЧЕРЕШАТА В КЮСТЕНДИЛ

“Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със  знака на  сакралност,  черешите са  символ на доброто.  Те са  предвестници  на лятото, вратата, през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край.”

Kustendil.com

Празникът води началото си от Първата национална овощарска изложба, която е учредена през 1896 година по време на Първото овощарско изложение в страната, което се провежда в Кюстендил през 1896 г.

През 2008 година празникът е възстановен и се провежда три дена през юни.

Посетителите могат да видят произведения на изкуството, посветени на черешата - кукли, бижута, пластики, икони.

В Градската градина се излагат всякакви сортове череши от производители от цялата страна. Паралелно се провежда "Черешата в занаятите", където може да наблюдавате различни конкурси за "Най-голяма череша", "Най-добре подреден черешов щанд" и други.

https://www.gptravel.bg/programa/praznik-na-chereshata-v-gr-kyustendil

ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ: ЧЕРЕШАТА НА ЕДИН НАРОД

 

Отзиви за книгата:

„Черешата на един народ“ (1996) е най-известната стихосбирка на Георги Господинов, която по безпрецедентен за българската литературна ситуация начин получава признанието на критиката, оглавява класациите по продажби и печели наградата на Сдружение на български писатели за най-добра книга на годината. 

През 2003 електронният сайт за българска литература Liternet я определи като една от петте най-важни книги на десетилетието.

https://www.chitalnyata.bg/book/3168/

„Черешата на един народ“ е Bildungsroman-ът на днешните млади...Стиховете на Георги Господинов се четат лесно, защото събуждат изначални интуиции за поетическото дори у най-неизкушените. Органична и цялостна книга, нещо като постмодернизъм с човешко лице...
Биляна Курташева, в. „Култура“, София

Източник: https://www.goodreads.com/book/show/5149591

“Черешата на един народ от Георги Господинов – една от най-важните поетични книги на 90-те в ново четвърто издание. За случилото и неслучилото се в българската история, за мухите на 60-те, за съчиняването, за обезкостяването, за леката душа и за тъгите ни, все по-актуална защото: 

„И тази година, дядовото,

няма да има априлско въстание...”

 „Черешата...” е пародийно-весела и меланхолично-иронична, носталгична и презрителна. И глъбинно тъжна в оня смисъл, в който Илия Бешков четеше „Бай Ганьо”. Книга-ирония не само към несбъднатата българска героичносст, но и сбъднатата българска негероичност. 

Светлозар Игов, 1997

https://janet45.com/p/5374-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%BE-%D0%B8%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5