Митко Новков. Българското дърво

 

Българското дърво 

Кое е българското дърво? Питам се сега, на Бъдни вечер, когато в огнището гори бъдникът. Това питане не е маловажно, струва ми се. От отговора му зависи донякъде от каква материя ще е бъдникът (макар да се казва, че задължително трябва да е дъб, не е всякога така, от опит знам). Прочее, сигурно ви е известно, че първото значение на думата „материя“ е дървесина: материя (materia) е латинска калка на гръцката дума ὑλη (hylo), създадена от Тит Лукреций Кар, римският последовател на Епикур. А hylo пряко сочи към дървесината, тоест дърветата, предназначени за преработка. Глаголът materie от своя страна обозначава действието „строя“, но не с какво да е, а единствено (непременно се уточнява) – с дървен материал, с никакъв друг.

Чехите в „дървесно“-символно отношение са пò в час от нас, българите – дърво им била липата, зоват я даже „дърво на републиката“. Владимир Мацура в сборника със „семи(о)фейлетони“ и есета „Обувките на Масарик“ (превод Божана Нишева, „Ерго“/Бохемия клуб, 2021) пише: „Имаме усещането, че по някакъв странен начин националният ни характер е магично обвързан с липата“. Изборът на липата според Мацура бил направен от противното през 1824 г. от чешкия (и словашки) поет Ян Колар: „В поетичното произведение на Колар на мъжествения дъб е противопоставена женствената липа като символ на чешката – и преди всичко славянската – умереност, миролюбивост, кротост. Меката, податлива дървесина на славянското дърво контрастира с твърдата дървесина на немското“.

Тази мекота на липата, изрично подчертана от Мацура, я срещаме и при Пушкин – друг славянски певец, този път великоимперски. Ето я втъкана в стихотворението „Царско село“: „Води ме на липите под сенките големи, / които бяха всякога тъй мили на сърце ми, / при хълмовете тихи, при езерния бряг!…“ (превод Давид Овадия). Пак при Пушкин наблюдаваме и неусетното превращение на липата в бреза – друго дърво с мека дървесина, което е руски символ (според самите руснаци, не според мен): „В прозорчетата бели / липите престарели / се взират и цъфтят, / по пладне с тънки клони / брезички благосклонни / прохладен лъх струят / над роза белоснежна / и теменуга нежна…“ (превод Кръстьо Станишев). За брезата – освен Александър Сергеевич, са писали още Фьодор Тютчев, Пьотър Вяземский, Афанасий Фет, Константин Балмонт, Сергей Есенин, Фьодор Сологуб, Иван Бунин, че дори и известните повече като прозаици Алексей Толстой и Владимир Набоков. А групата „Любе“ пее: „Отчего так в России берёзы шумят? („Защо ли брезите в Русия така шумолят?“). Ако прескочим още пò на изток в това наше дървоизследователско пътешествие, ще открием японския култ пред сакурата, ако пък погледнем много пò на запад, ще попаднем на агавето – символ на Мексико (макар че агавето не е дърво, а кактус). А тръгнем ли на север от Мексико, стигаме канадския клен. На изток поемем ли, в Куба, Уифредо Лам в прочутата си картина „Джунгла“ е изобразил тръстиката, макар че тя повече би могла да се приеме като проклятието, а не благословията на Острова на свободата. Тъй или иначе, народите по света си имат някакво дърво/растение, което ги олицетворява, така че съвсем резонен ми се струва въпросът: „Кое е българското дърво?“

Ако вярваме на Патриарха, ще трябва да е борът – величествен дори да е сразен:

Кат винаги борът сърдит, непокорен
се бореше храбро с туй страшно духло
и в тоз бой отчаен, изкъртен от корен,
с шум грозен простира гигантско тело. 

Падна веч! И как е величествен, жален,
прострян на земята столетния бор!
До снощи той беше тъй горд и начален,
чело му летеше към синий простор. 

Тогава утихна веявица люта,
гиганта надменни кат с трепет срази
и пълна от почит към жертва прочута
та място отстъпи на скръб и сълзи.

Тълкувано исторически, стихотворението на Иван Вазов може да се чете и като съдбата българска, тъй че няма да сгрешим, ако – опрени на неговия авторитет, решим, че тъкмо борът е българското дърво. Само че в една класация на сайта „Дърво с корен“, наречена „Вековните дървета говорят“, сред победителите няма бор, ни веднъж (въпреки че се посочват и по двама победители). Срещаме чинар (2010, 2014, 2019), бряст (2011, 2013), черница или дуд, както ѝ викаме по нашия край (2012, 2020), секвои (2017), топола (2018). Най-много са дъбовете (с разновидностите им цер и благун): първенци са през 2013, 2015 (дъбът на Йордан Радичков в с. Калиманица), 2016 (благун, с. Правешка Лакавица, Софийско), 2017 (цер, прокълнатия цер в с. Макреш, Видинско), 2018 (цер, с. Рани луг, Трънско), 2019. Сред тримата финалисти през 2021 г. отново няма бор: чинарът на Чучура, с. Годешево, Сатовча; Яворовият дъб в с. Скобелево, Димитровградско; черницата-столетница в с. Воден, Димитровградско. Така че – независимо от факта, че дядо Вазов ни е с много митове заредил, с бора нещо не е уцелил – не го предпочитаме твърде. Пък като знаем воюването му с Пенчо Славейков и враждата, която синът на Петко е изпитвал към него, вероятно не бихме били твърде далеч от истината, ако предположим, че знаменитата балада „Неразделни“ („Стройна се Калина вие над брегът усамотени, / кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени) е написана включително като контрапункт на Вазовото „Борът“ – стихотворение, дълго мислено за негов литературен дебют. Един вид майсторът Пенчо да се нахвърли връз дебютанта Ванчо и да го посрами довеки…

От друга страна обаче, ако се обърнем към именната ни система, струва ми се, че имената Борян и Боряна отдават почит тъкмо на бора. Е, някои го извеждат от „буря“ и твърдят, че трябва да се пише с „у“ – Бурян, Буряна. И ако женското Боряна е все пак често срещано, то при мъжете твърде рядко може да чуем Борян; по-разпространено е друго „дървесно“ име, с по-широк обхват – Горан. Явор и Ясен също са сравнително популярни, в детството ми двама от най-близките ми приятели – братя, с които непрекъснато играехме заедно с брат ми на какво ли не, носеха тези имена. За Дъбо/Дъба или Дъбчо/Дъбка не се сещам – освен, разбира се, за Лазар Дъбака от знаменития и толкова ведър разказ на Елин Пелин „Ветрената мелница“. Но това все пак е прякор, макар и красноречив. Виж, Калин и Калина колкото щеш, въпреки че в сравнение с дъба калината е дърво крехко и уязвимо. За дъбово име обаче може да приемем Благун – има го тук-таме из Българията, макар и рядко.

В народните песни букът е сякаш пò на почит. Няма комай българин, който да не я знае за войводата-капетан Костадин: „Кога зашумят шумите, буките…“ В моя край гората е предимно букова (срещат се и дъб, и габър, и леска, и елша, но букът преобладава), така че бъдникът ни беше буков – яко и твърдо дърво. Като дете бях много сърдит на Николай Хайтов, който в неговите „Шумки от габър“ хич не се произнасяше ласкаво за буковата гора, провъзгласяваше я за враждебна на всяка растителност. Но той има едни от най-прекрасните страници на преклонение пред гората: „Габри, буки и шипки, черни борове, трепетлики, осики и брези – всичко се беше втурнало с еднакъв устрем да засели, да завладее „Пърдулак“. // Дори леските на това място бяха загубили вродената си боязливост и пошибваха с дългите си пръти съседните буки. Отстъпчивият габър се надваряше с дъба, свенливата бреза въвираше клони в ребрата на явора. Беше любопитно да се наблюдава как черният бор врязваше тъмнозелените си тумби в разноликия гъстак, за да изтика няколко бухлати кленове. А глогът – кривият и уродливият, се надварваше с трепетликата и като не успяваше да я настигне, драскаше кората ѝ с яките си тръни – коварен и жесток. // В тая гора всичко беше диво“. Прочее, ако помислим, може би тъкмо гората като цяло се явява българския символ: неслучайно всеки път, като стане дума, че алчни и ненаситни ръце ѝ посягат, недоволството и съпротивата е всеобща. Любен Каравелов добре го е знаел, когато е написал „Хубава си, моя горо…“

Това за гората личи и от отговорите на мои приятели и колеги, когато им зададох тоя въпрос за българското дърво. Един посочи благуна, друга мурата, трети се сетиха за бора. Разни дървета – цяла гора… Никой обаче не посочи елхата – новогодишното дърво, за чието първенство в България се смята накичването ѝ от войници на генерал Гурко на 27 декември 1877 г. (Царица Клементина пък, майката на Фердинанд І, устроила коледно тържество с елха през 1879 г.) Като че ли най-точен за българското дърво ще излезе Тони Николов – дрянът, каза. Жилаво дърво е, държеливо, не се дава лесно – бая зор се иска да го пречупиш. И също като българина оцелява в превратностите. От него се правят и сурвачките, с които децата бият възрастните по гърбината за здраве и берекет. Получаваме: бъдникът в огнището – колкото по-чворест, жилест и усукан, толкова по-дълго ще гори – отлично предзнаменование за новата година; с колкото по-челичен дрян те сурвакат – толкова повече ще си крепък и късметлия през новата година. Тоест българското дърво не е някакво нежно и с мека дървесина – като липата, като брезата; трябва да е кораво и чепато, за да го признаем за свое. Длъжно е да неугледно, че да го харесаме…

В тая връзка последен въпрос: а дали българското дърво не е гьостерицата? Хем е здрава, хем е яка, хем не жали, когато/когото удря – първоначално е била важен инструмент при упражняване на политическото по български, ала и сега някои не я изпускат из ръка, макар и вече не толкова буквално.

Гьонсурати с гьостерица – чуден сюжет за коледна картичка…      

Източник: https://kultura.bg/web/%d0%b1%d1%8a%d0%bb%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be/

Звезделина Казанджиева-Велинова. Лечебната сила на дърветата

Сълзите ми капят. Една след друга. И от радост и от мъка.

Планина е. Пролетта настъпва и всичко разцъфтява. Красиво е и омайно. Най вече радост носи жуженето на пчеличките. Разцъфват ароматно едни след други всички дървета и храсти дрян, форзиции, джанки, сливи, ябълки, круши, магнолии, кайсии, праскови, вишни, вишнапи, череши, акации, липи, люляци.

Ароматите са приказни, вълшебни. Въздухът става вкусен и вдишваш дълбоко с целите си гърди и с цялата си диафрагма. Всичко се събужда за нов живот.

Малко над нас в планината до върха бе гъста борова гора премесена с дъб и бели брези. Цяло лято до късна есента бръмчаха машини, резачки, камиони и тирове. Изсякоха, нарязаха, накълцаха най-големите и хубави борове. Почти всички ги натовариха и извозиха. Понеже е много стръмно нагоре прокараха нагъсто широки пътища, за да минават големите машини и камиони. Позната история от години в България. Затова нашите бракониери се бяха изхитрили да си осигурят разрешителни. Така бяха планирали сечта, че отдалече ти се струва, че има гора, а като отидеш по близо до нея, зад първите няколко реда борове вътре няма дървета. Запазен само параван от дървета. ХИТРО!!!

Снимка: Звезделина Велинова

Мъчно ми е, че дърветата са изсечени, но още повече те боли, вървейки по новите направени пътища, където са минавали големите машини. Пътят им е бил тесен и тези огромни, тежки и претоварени машини са го разширявали минавайки направо през боровете. Виждаш просто огромни борове повалени нагоре с корените да стърчат. И това е километри нагоре в планината.

Колко години ще минат, за да се поправи това безумие, тази грозотия, това безразсъдство, тази алчност за пари, това безмилостно унищожаван на горите.

Романтиката, спокойствието, тишината, чистия въздух, чуруликането на птичките и жуженето на пчеличките останаха май само в Едемската градина.

Това са Адам и Ева в картината на Рубенс. Господ Бог насадил градина в Едем с “всяко дърво, което е приятно за гледане и добро за ядене” и в тази градина поставил човека Адам, за да може той да живее там и да намира прехрана. Така още от сътворението човекът, дърветата и градината са взаимно свързани и зависими. Още от първата секунда новороденото поема с белите си дробове въздух и проплаква. Майката и докторите са щастливи.

Дърветата са жизненоважни са съществуването и за здравето на човека. Най вече за пречистването на въздуха. Те абсорбират въглеродния двуокис , преработват го и отделят чист кислород, за да може да диша и живее всеки жив организъм. Те са “белите дробове” на планетата.

Те играят ролята и на “черен дроб” на Земята тъй като притежават изключителното свойство да филтрират вредните замърсители в атмосферата, сред които азотен и серен диоксид. Те улавят и дребните частици прах, метали, киселини и химикали, отделяни от колите, фабриките, строителните обекти, ТЕЦовете и др.Тези вредни микрочастици проникват в дихателната система на човека и причиняват белодробни, остри респираторни заболявания и сърдечно-съдови проблеми. Около 8.9 милиона хора по цял свят умират вследствие на замърсен с фини прахови частици въздух.

Най-ефикасни в пречитването на въздуха са вечнозелените и полувечнозелените видове дървета, сред които са черният бор и тисът. С помощта на множеството си иглички те ефективно улавят праховите частици. Иглолистните дървета пречистват въздуха и отделят по-богат кислород.

Сред широколистните дървета на челна позиция се нарежда дъбът. Той е със средно малки по размер листи, а огромните му размери осигуряват гъста сянка, която косвено се грижи за понижаване на температурата на въздуха.

И докато пиша тази статия, излизайки на разходка вече след зимата напролет, наблюдаваме как пълнят големи тирове с отрязани и нарязани дървета този път обаче не с борове, а с ДЪБ и БУК. Огромни дебели дървета, явно от друга по далечна гора.

Мислехме, че добре организираната сеч поне Практически в нашия район свърши през 2023 г., а тя всъщност продължава и тази 2024 г.

Никой не се замисля за силата и лечебните свойства на дърветата. Практически всички я притежават. Само заради това, че пречистват въздуха, за да можем да дишаме и живеем, трябва да ги ценим, да ги засаждаме, да се грижим за тях, да ги отглеждаме и пазим.

Дърветата ни осигуряват въздуха, но и лекуват нервите и психиката ни, премахват главоболие и стрес, засилват обменните процеси в организма ни и пр. и пр.

През хилядолетията вече е разработен метод за профилактика и лечение чрез дърветата, наречен ДЕНДРОТЕРАПИЯ. Изучени са и доказани лечебните свойства на хиляди дървета. Това вече се е разраснало в обемиста наука и практика. Тук бих искала да се спра само на няколко от най разпространените и популярни у нас видове дървета.

ДЪБ

Дъбът край село Беренде на възраст над 850 години 

Снимка: Веселин Велинов

Дъбът се е считал за свещено дърво не само заради силата и дълголетието на дървото, но и на уникалните и най разнообразни лечебни и практични ползи от него. Той е бил основен източник на всичко необходимо за живота - строителен материал, лекове за много болести.

Кората на дъба има уникален състав, като 20 % са танини, протеини, галин и елаговите киселини, флобафенът и флавоноидите, левутинът и пектинът. Ползите от дъбовите кори се обясняват с основните им лечебни свойства:

противовъзпалителни

стягащи

антистареещи и антиоксидантни

заздравяващи

Затова дъбовата кора е подходяща за стомашно-чревни оплаквания, за възпалителни процеси за рани и възпалени лигавици, за изглаждане на БРЪЧКИ и за стягане и подмладяване на кожата, за борба с инфекции, за обезболяване, за ускоряване на процеса на зарастване на рани и др.

Дъбовата кора се използва успешно в гинекологията, при мъжете за простатата, за възпалени венци и вени, в денталната медицина, за прочистване и избелване на зъбите и в козметиката, лекува много дерматологични заболявания, укрепват косата, премахват пърхота, защитават косата от вредното въздействие на слънчевата светлина.

Вчера на връх Великден отидохме да видим, поздравим и да се поклоним пред огромен дъб над 850 години при с. Беренде. Още не се е разлистил. Този дъб е висок над 20 м. и обиколката му е 7.5 м. 14 деца могат да го обиколят ако се хванат за ръце. В корените на дървото има враснал стар оброчен кръст. В ствола му близо до земята има хралупа с формата на сърце. Цяло чудо е, че е запазен и оцелял от хиляда и стотната година от новата ера.

БОР

Не е случайно, че борът заема челно и гордо място в природната медицина и билколечението. Борът е голям приятел на здравето на човека. За инхалации, за разтривки, за чай, за мед, за сиропи, за кашлица, вместо тамян. Чаят от борови иглички се смята за елексир на дълголетието, дарява със здраве и нестихваща енергия, забавя процеса на стареенето. Мехлемът от смолата на бора се прилага при кожни заболявания и изгаряния, гнойни рани, ревматизъм, ишиас.

Боровият мед е незаменимо лечебно средство при простуди и силни кашлици, както и ангина и болки в гърлото. Освен отхрачващото си действие, притежава и силно антисептично свойство, помагайки за невероятно бързо заздравяването на кожни рани и възпаления. .Чаят с мед от борови връхчета влияе благоприятно върху заболявания на стомашно-чревния тракт, като гастрит и язва. Ако страдате от упорита кашлица, просто добавете 25 грама нишадър към 300 грама мед и вземайте този лек по две супени лъжици , три пъти на ден. Ефектът е мигновен.

Ето и една изпитана рецепта за силно отхрачващо действие на меда от борови връхчета: 50 грама мед се размиват в половин литър сгорещена на котлона вода. След това се добавят 250 грама небет шекер, 10 грама канела и 5 грама индийско орехче. Сместа се разбърква и от нея пиете три пъти дневно по 50 грама на гладен стомах.

Боровите връхчета имат широкоразпространени и всобхватни ползи и свойства. Благодарение на високото съдържание на витамин С и антиоксиданти, приемът на билката предпазва организма от патогени, бактерии, вируси и свободни радикали. Боровите връхчета помагат на тялото по-лесно да усвои желязото и калция, които пък са изключително важни по отношение на здравината на костите и зъбите. Те помагат при лошо храносмислене, язва на стомаха, стеснени кръвоносни съдове, камъни в пикочния мехур и бъбреците, ишиас, хемероиди, екземи, ревматизъм, обриви, лишеи, бронхити, трахеити, астма, възпаления на белите дробове, задух, ангина, туберкулоза, хрема, артрти, настинки, косопад, високо кръвно, чернодробни заболявания и много други заболявания.

Лечебните и антисептични свойства на боровите връхчета помагат значително за пречистването на организма, подсилват имунната систем, подпомагат плодовитостта и всички останали процеси в тялото, задействат защитната бариера на организма, подобряват общото здравословно състояние и убиват вредните субстанции и елементи, попаднали в тялото.

Всичко това като го пиша е изумително. Някои неща ги знам и ги правя и използвам, но за много от тях научавам сега.

КЕСТЕН

Кестените притежават уникална лечебна и широкоспектърна сила. Кестените могат да сбъдват желания , а енергийната им вибрация зарежда, успокоява и хармонизира тялото. Вълшебните топчета филтрират електросмога, зареждат тялото, дават и самочувствие.

Това че кестените са безкрайно ценни го свързваме най напред с лечителя Петър Димков. “Тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот, и я отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година. “ Той е носел винаги в джобовете си по няколко кестена, знаейки благотворното им влияние върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система.

Неслучайно кестените са признато средство срещу болка и възпаление. Те лекуват и трудно зарастващи рани, парандонтоза, дихателни проблеми, разширени вени, предотвратяват образуването на тромби. Помагат при ревматоиден артрит, шипове и ишиас, флебит и хемероиди. Препоръчват се при диария, магарешка кашлица, хрема, маточни кръвотечения, подагра.

Кестените чистят отрицателните енергии. Безброй са рецептите за костни и мускулни заболявания, при язва, при болки в черния дроб, при болки в гърба и кръста, при сърдечни смущения и пр. и пр.

Смятало се е, че тези вълшебни малки топчета имат магическа сила. Те защитават не само тялото, но и дома. Те са истинско природно съкровище и създават своеобразен енергиен щит и трансформират негативната енергия и подсилват нашите мисли. Едно време Вавилонските лечители насърчавали болния да пренощува 3 последователни нощи под разцъфнало кестеново дърво.

Кестените презареждат и релаксират тялото, повишават енергийните вибрации, излъчват енергия, която подпомага спокойния и здрав сън, намаляват нивото на стреса, възстановяват енергийния баланс в тялото. Премахват умората и главоболието. Ако се поставят няколко кестена близо до компютъра, ще забележиш, че те ще се сбръчкат много бързо, защото абсорбират и филтрират вредното лъчение.

Трябва да сме безкрайно благодарни, че по нашите улици в градовете, особено в София, някогашните градоначалници са засадили толкова много кестени. А преди няколко години даже подновиха старите дървета с нови млади дръвчета. В момента цъфтят кестените и е истинска красота и аромат. Това природно съкровище е наистина безценно богатсво.

Още много мога да пиша и за орехите, и за липата, акацията, за ябълките, крушите, сливите, кайсиите, прасковите, дюлите и още за много други дървета, които отглеждаме в България. Оказа се, че това е безкрайно интересна, полезна и занимателна, но и много просторна, обемиста и наистина безкрайна тематика. Затова смятам, че ако някой има необходимост да се ползва от лечебната сила на някое дърво, може да потърси от натрупания опит на

ДЕНДРОТЕРАПИЯТА

Сега имаме НЕВЕРОЯТНАТА възможност да получим знание и рецепти от интернет.

И завършвам с АПЕЛ. Пазете горите и дърветата с голяма любов.

Засаждайте колкото може повече дървета.

Защитавайте горите и дърветата.

Участвайте в акциите за опазване на дърветата и горите. Те са най големите ни защитници, целители и приятели.

ЮЛИЯ БОЕВА: ИЗОБРАЖЕНИЯТА НА ДЪРВЕТА В ШЕВИЦИТЕ И ПРАИСТОРИЧЕСКАТА БОГИНЯ

Дърветата от прастари времена са били част от духовния живот на селските общини. Логично е да предположим, че в българската везбена орнаментика като че ли задължително би трябвало да има и дървета.
В традиционните шевици има изображения, които везачките, информаторките на етнографите наричат „дърво“, или „върба“, или „борче“. (Ще използвам само шевици, на които названието се знае. Те не са много). Най-често, ако се вгледаме в тези шевици, се оказва, че те са изображения на праисторическата Богиня.
Габровско – Дръвце (Коев 1951 табл 56-а); Богинята-птица (Анатолия 4000-3000 пр.н.е)
 
Тази сокаена шевица от Габровско е наречена Дръвце. В нея има две основни фигури – червена изправена и зелена наклонена. Червената представлява достатъчно точно изображение на праисторическата Богиня в нейния облик на птица. Зелената част от шевицата пък изглежда като две съединени откъм долната си страна борчета. Всъщност това е сдвоено човешко изображение – отново на праисторическатата Богиня. Отбелязан е дори половият триъгълник, който в неолитната символика, освен натуралистично изображение, е символ на раждането. При сдвояването на изображенията двата триъгълника оформят тъкаческата фигура маказ/ножица (или лабрис в археологията). Тя е знак за принципното единство между двата вида раждане в човешкия живот – едното от неведимия свят към видимия, а другото – от тукашния свят към другия, което наричаме умиране.

Мотивът Клонченцата от Ломско се възприема като растение. Само че в неговата конструкция можем да видим фигурата на неолитната Раждаща богиня, която е достигнала до наши дни в шевиците на много народи в Европа, Азия и Близкия Изток.
Мотив „Клонченца“ от Ломско; Релеф от Чатал Хьоюк, неолит; Схематизация на изображенията на Богинята в шевиците; Мотив „Бориете“ от Самоковско
(Коев 1951, табл. 5-б; Mellaart 1967, р. 124; Величкова-Ямами 2012 с. 49; Коев 1951 табл. 38-в)
 
В шевица от поли на риза от Самоковско, наречена Бориете, боровете са очевидно човешки фигури. Имат си тяло, глава с лице, а дори и шапка. Ръцете са подвити надолу, но тук са се намножили и са се превърнали в спирали. Запазени са разтворените крака на Раждащата богиня, но силно смалени. И тук се появява въпросът: Защо тази човешка фигура е наречена „бор“?

Какво представлява праисторическата Богиня? Доколкото може да се съди от изображенията и знаците от археологическите находки, неолитната Богиня е всъщност целият свят, представен като живо същество и осмислян като Съзнание, като космически подредено Движение и като Живот. Движение, Живот и Съзнание са трите основни функции на Праисторическата Богиня и те през неолита се обозначават символно чрез Птица, Рогата сърна/Рогата глава и Змия.

                           

Шевица от руска обредна кърпа (Городцов 1926, с. 10, рис. 1); Дърво на живота. Вместо змии са изобразени различни земноводни животни. (Мифы І, 1987, с. 399)

 

Неолитните представи за трите функции на Богинята-свят са се запазили в традиционната везба. В една руска шевица от 19 век женското изображение е съпроводено именно от птици, рогати глави и двуглави змии.

Случайно или не, птиците, елените и змията са зооморфните символи, които най-често съпровождат изображенията на Световното дърво и в наши дни. Означава ли това, че изображението на Дървото просто заменя антропоморфното изображение на праисторическата Богиня?

Праисторическата Богиня е Цялото, което стои в същността, в закономерността на всяко единично същество или явление. Затова Богинята може да бъде представена не само чрез тези три вида зооморфни символи, но едва ли не чрез всяка конкретност. Преди всичко тя бива представяна чрез човешката, и по-точно, чрез женската фигура. Но на практика в неолитната култура едва ли не всяка животинска или геометрична фигура може да се превърне в символ на природна закономерност и да бъде изразител на някакъв вид знание за света, т.е. за Богинята.

От тази гледна точка дърветата също могат да бъдат осмисляни като образ на Богинята. Каква обаче е собствената им особеност, кои от техните качества ги правят част от духовния живот на хората?
За мен дърветата притежават енергетика, която е много по-различна от енергетиката на животните и хората. В тях има като че ли само един вид вътрешно движение и това е движението на водата от долу нагоре. В човешкото тяло подобна праволинейност може да се постигне единствено в гръбначния стълб с главата. (Затова и във ведическата символика развитието на човешката психика е представено като изправяне на змия от основата на гръбнака нагоре до главата). 
Приобщаването на човешката психика към енергетиката на голямо и силно дърво може да подпомогне един много специфичен и много неизучен психично-енергетичен процес, при който праволинейната енергетика на дървото участва в достигането на човешкото съзнание до някои редки психични състояния. Най-общо тези състояния се определят като просветление, а в различните епохи и култури носят названия като екстаз, нирвана, мокша, таворска светлина, хикикат. 
Цитирам от Речник на символите от Шевалие и Геербрант, издаден на български1995 г., т.1 с. 301: „Според мюсюлманите шиити от исмаилския обред [т.е алиани] дървото, хранено от земята и водата и превишаващо седмото небе, символизира хикикат, тоест – състоянието на блаженство, в което издигналият се над двойнствеността на привидностите мистик достига до върховната реалност, до първоначалното Единство, където съществото съвпада с Бог.“ Т.е. дървото символизира хикикат, състоянието на крайното познание за света. 

Дървото се казва не само път и средство, но като че ли и въплъщение на божествената цялостност, която човекът е успял да възприеме. Дървото се превръща в символ на света като съзнателно живо същество. Така се появява принципната възможност неолитната Богиня-свят да бъде представена като дърво.

Дали в шевиците превръщането на човешки изображения в растения става по тази причина?

Защо в шевиците изображениятя на праисторическата Великата богиня-майка се наричат дървета, клончета или дори цветя? 

Едно от обясненията за „орастиняването“ е, че изображенията на неолитната Богиня в позата на родилка в по-късните епохи се възприемат като неприлични и по тази причина започват да се прикриват чрез схематизиране и чрез трансформация в растения. Раждащата богиня се превръща в растение по-често от Изправената или Колонобразната.

Другият механизъм за осмислянето на праисторическите шевични мотиви като растения, е забравеният смисъл на изображенията. (Той е по-късен от първия). В традицията на везбата, както и при килимите, най-важно в традиционната култура е било фигурите да се повтарят точно. Вярвало се е , че така се запазва тяхната магическа функция да установяват хармонията между божественото и човешкото. И тези изображения наистина са били стриктно копирани, до такава степен точно, че в наше време намираме в шевиците не само варианти, но и точни „копия“ на неолитни или халколитни изображения на Богинята. В същото време словесното им осмисляне или назоваване през хилядолетията е зависело в по-голяма степен от историческите промени, Вероятно е влизало в идеологически дисонанс с идеите на следнеолитните епохи (които са патриархални) и затова този смисъл постепенно е бил забравен. Така в наше време, при необходимост да се назове по някакъв начин даден мотив, названието може да се определи от въпроса „на какво ми прилича“. А заедно с назоваването като че ли понякога се налага и нов смисъл на фигурата.

Има и трети механизъм, който пък е обусловен от предварителните знания на изследователя. Човек вижда и осъзнава това, което познава. За разпознаването на шевичните мотиви като изображения на неолитната Богиня, е необходимо преди всичко тези изображения да бъдат познати. Традицията голяма част от изображенията на Богинята да бъдат наричани „дървета“ започва още през последната четвърт на 19 век – в самото начало на научния интерес към шевиците. Това става преди археологическото откриване на самата неолитна култура. Изследователите просто няма как да видят човешките фигури, трансформирани според неолитните начини за стилизация.

Дървета в руски шевици

Стасов Русский народный орнамент 1872, ил. 6, 58, 142; ил. 98, 106, 197

 Точно затова в първото научно изследване на шевиците в Русия (а до колкото знам – и в света) през 1872 г., авторът, големият изкуствовед Владимир Стасов, нарича „дървета“ десетки мотиви, които в наши дни със сигурност можем да определим като изображения на праисторическата Богиня. Често тези дървета са съпроводени от птици или от коне или елени.

В своите занимания с шевиците до сега аз в много голяма степен съм пренебрегвала названиятата на мотивите, които везачките са посочвали, точно защото най-често тези названия са свързани с някакви външни белези на фигурата. Те изпълняват по-скоро техническата функция мотивите да бъдат по някакъв начин различавани. Названията на една и съща фигура в различните съседни села обикновено са различни.

Шевици от поли в Самоковско

Фрбите (Върбите) = Кандильките = Трите глáви = Гранките = Четълѐте = Дзвѐздите

(Иван Коев 1951 Българска везбена орнаментика табл 3 а, б е; табл. 35 б)

Изображение на Колонообразната богиня от Хаджилар, V хил. пр.н.е.; Богинята с две слънца от тракийска урна и от поли на литак

(Mellaart. Exavations at Hacilar, Edinburg 1970, p. 425); рис. Ю. Боева; сн. Ю. Боева)

 Много често дръвчетата, които се използват в традиционната обредност (например сватбеното дръвце) имат триделна структура: три клончета с три ябълки въху тях. Понякога тази триделност се запазва и в шевиците – като три цвята или дори като три човешки глави в Самоковско. Няма обаче как да разберем дали тази триглавост има връзка с трите функции на праисторическата Богиня: Движение, Живот, Съзнание/Мъдрост.

В първите две шевици от Самоковско с название Върбите самото дърво е с формата на Колонообразната богиня (неин праобраз от епохата на халколита можем да видим върху съд от Хаджилар). В шевицата изображението е съпроводено от два цвята, които стоят на мястото на двете слънца – зимното и лятното, от народното деление на годината. 

В този вид изображения Богинята обозначава точният Изток, т.е. моментът на равноденствията. През лятото Слънцето се движи откъм лявата страна на Богинята, т.е. северно от точния Изток, а зимното Слънце е откъм дясната, т.е. южната страна.

Третият от примерите за мотива Върба от Самоковско е по-различен. Той произлиза от изображение на Раждащата богиня. Като ромб под нея е показано това, което тя е родила.

Друга голяма група мотиви от Самоковско съдържат изображения на борчета. Те винаги са комбинирани с изображения на коне. (За конете в шевиците от Софийско виж Боева 2017 – Богинята и двуглавият кон. В някои случаи конете в шевиците могат да бъдат свързани със символиката от посвещението на тракийските царе).

Конете в полите на ризи от Самоковско са три вида, а борчетата в тях като че ли служат за разграничение между мотивите.

Най-малите кончѐта с борчѐто; Средните коньови с бориете мегю них; Малите половин конѐве; 3 Малите кончѐта с борчѐта мегю них;

Иван Коев Българска везбена орнаментика табл 26 д; табл 29 д; табл 27 а, в

Руски шевици: Богинята с два коня; Богинята върху двуглав кон; Богинята с растения; Редичка от коне; Мотив „кипарис“ от Палестина

Маслова 1978 с.109, с. 113, с. 125 детайл; с. 80 Северодвинска шевица; Палестина, сн. интернет

 

Първият пример представлява два коня един срещу друг. Между тях стои съвсем малко и схематизирано изображение на Раждащата богиня.

Вторият пример представя два коня с глави настрани и Богинята между тях. Това всъщност е крайно деформиран вариант на мотива Двуглав кон с Богиня-ездачка. Тук Двуглавият кон е разделен на две неразбираеми, напълно деформирани фигури. Богинята е колонообразна и с триъгълник („капица“) вместо глава. Този триъгълник е увеличен стъпаловидно като покрив, отгоре с кръстове и ъгли.

Третият и четвъртият примери представляват редички от коне надясно и борчета. Единият кон прилича донякъде на птица, има три крака и малки криле. Над гърба му има и други добавки (ездач?), с трироги корони като на коня. Конят от четвъртия пример прилича повече на ладия. Също е крилат, но дали има ездач, не може да се каже със сигурност.

Но да видим самите борчета в тези шевици.

Павлина Митрева в книгата Самоковска везба, 1982 г. (с. 71) пише, че борчетата са вариант на изображенията на кипариси от мюсюлманската традиция и че те са навлезли в Самоковската шевица през 19 век. Дори и да е така, в тези борчета се виждат елементи от фигурата на Богинята – а знаем, че в мюсюлманската традиция е забранено изобразяването на живи същества. Богинята-борче е с рогата глава в първия пример, с рогата глава и две растения в ръцете във втория, и със знака за раждане в четирите посоки на света вместо глава в третия. В четвъртия пример названието „борче“ се отнася за изображение на самата Раждаща богиня. За сравнение, в руската шевица от района на Северна Двина изображенията на Раждащата богиня в много по-голяма степен са превърнати в растения.

За мен е много интересно сравнението на борчетата от Самоковско с кипарисите от (мюсюлманските) шевици в Палестина. Палестинската шевица като че ли също показва възможност самите кипариси да са произлезли от изображения на Богинята.

Друга група шевици от поли на ризи от Самоковско носят названия „Коневе с борче“ , но вместо коне в тях очевидно са изобразени птици. Точно този тип мотиви Иван Коев в книгата си от 1951 година „Българска везбена орнаментика“ свързва с названието Свещено дърво, което той определя като „източен мотив“. Доколкото знам, това е най-ранното свързване на български везбен мотив с идеята за Световното дърво. Подобни мотиви везачките в ихтиманско определят като „Две пилища клюват ену ябуку“.

Старите коньове с борчѐ мегю них; Големите конѐве с бориете; Коньовете с борчѐ мегю них – шевици от поли на ризи в Самоковско (Иван Коев Българска везбена орнаментика 1951 с. 246 табл. 26 а, б, г)

 

Очевидно птиците са вариант на крилатите коне. Забележителното в случая е, че се е запазило названието при променено изображение. (Има различни разсъждения как и защо изображенията на коне, на крилати коне, се превръщат в птици. Това всъщност изисква допълнително изследване). В третия пример е добавена идеята за тройността: към борчето са добавени три знака за раждане в четирите посоки на света, а към силно схематизираната и деформирана фигура на Богинята – три „капици“. Освен това в този пример върху опашките на птиците-коне са добавени и силно схематизирани изображения на Раждащата богиня, която е родила Слънце. Дали това е остатък от изображенията на ездачи/ки върху конете?

Шевиците върху поли на ризи от Самоковско със срещуположни коне или птици предизвикват въпроса: може ли тези фигури да се разглеждат като Дърво на живота – с традиционните птици отстрани, или с копитни животни?

Борчетата в тези шевици наистина изглеждат като привнесени и като че ли служат само за разграничение между мотивите с птици.

Втората група шевични мотиви, на които ще се спра, са тези, които етнографите, изследователите на традиционната шевица, наричат Дърво на живота или Световно/Свещено дърво. Преди всичко, Дърво на живота са наречени Бойчетата от капанските поли на ризи. Това е сравнително ново назоваване. През 1951 Иван Коев говори за Световното дърво, но не свързва Бойчетата с него. Към началото на ХХІ век обаче, определянето на Бойчетата като Дърво на живота е до такава степен вече възприето изследователите и от публиката, че според Светлана Радева то се посочва като название на Бойчетата от половината от жените в с. Садина, Поповско. (Св. Радева Капанските баби 2007 с. 21-22).

Бойчетата са високи мотиви, които се извисяват над основната редичка от фигури върху полите на ризите, а понякога и върху ръкавите. Поставени са най-често отстрани, при клиновете на ризата. Самата дума Бойчета, Бойове е свързана с турската дума boy – ръст, размер, тяло, снага.

 

Сн. Пламен Събев; Цанка Велева; Диана Димова; Стефка Михайлова; Красимира Господинова

Капански бойчета

Светлана Радева 2007, с. 23 а, б, в, с. 24 а, б; Иван Коев 1951, табл. 6 – а, в, г.

 

В капанските Бойчета най-често личи конструкцията на изображенията на праисторическата Раждаща богиня. Виждат се разтворените крака, ръцете и главата. Тя понякога е с рога или дори с цяла корона. Сравнително рядко (последния пример) към триделната конструкция има прибавен още един чифт ръце. Като цяло, добавките са много и точно те вероятно са причината Бойчетата да се възприемат като растения и да се тълкуват като изображения на Дървото на живота.

За сравнение можем да погледнем високите фигури от вайковските ризи във Варненско и Бургаско, които се наричат Боюве, Бойовки. Те никога не се свързват с Дървото на живота (а всъщност не са ставали и обект на изследване).

 

Черни поли с Бойове от женски ризи, Ваяшки събор Гермето, сн. Ю. Боева

Бойове от полите на лазарките от с. Еркеч – сн. Ю. Боева

 

Рогата глава на статуетка от Vinca-Plocnik Culture –V хил. пр.н.е.(сн. интернет);  

Руска шевица върху обредна кърпа (Рыбаков Язычество древных славян, 1994, ил.101

 

Конструкцията на вайковските Боюве е най-близка до изображенията на Колонообразната богиня. Тя обикновено изглежда като стълб с рогата глава. (Рогатите глави са символ на плодородието поради външното подобие на женската полова система и говежда глава, виж за това в Боева 2015 – Богинята и рогатите глави). Точно рогатата глава е най-сигурният белег, заради който можем да свържем тези мотиви с праисторическата Велика богиня-майка.

В в крайна сметка за мен остава въпросът има ли наистина дървета в шевиците. Има ли го в нашите шевици свещенното Дърво на живота или Световно дърво??

 

Две гръцки шевици; Средновековна египетска шевица

(Greek Textiles in the Benaki Museum; https://www.pinterest.com/pin/861172760013309215/)

 

Словашка шевица

Иван Коев Българска везбена орнаментика-194 табл 1 г

 

Самоковски шевици; Кърпа от Силистренско

(Ст Баджов Български народни шевици 1913, с. 24 табл. 7; Павлина Митрева Самоковска везба1082, с.128-2;

снимка. Ю. Боева от Етнографския музей в Силистра)

Трябва ли да има птици или рогати животни за да смятаме, че това е изображение на Световното дърво?

Доколко изображението на Дървото може да бъде естествена част от везбата на женските ризи? Всъщност Дървото е част от идеята за преходите. Преходите са два вида. Първият вид са битовите житейски преходи, от които най-важен е сватбата. Именно в сватбени кърпи в наше време най-ясно могат да бъдат намерени изображения, които приличат на Дървото на живота с две птици отстрани.

Вторият вид преход е посвещението като път към специфичното познание за света като божественост, като хикикат.

Има ли истории за посвещение в шевиците от селското облекло? Със сигурност в него е естествено да присъства символиката на сватбения преход. Колкото до символиката на царското посвещение от тракийската традиция, тя не е задължителна част от шевиците в облеклото на обикновения човек, но елементи от нея понякога могат да бъдат намерени.

#нашитетворбизадърветата

#отЮлия

#световнотодърво

#дърветатавшевиците

#дървотонаживота