събота, 5 септември 2015 г.

БЛЯСКАВО ОБОБЩЕНИЕ


Убеждаващата техника „Бляскаво обобщение“ е една от 7-те техники, описани навремето от американския Институт за анализ на пропагандата.

Техниката се състои в използване на привлекателни, но абстрактни и неясни думи със силно положително значение като: християнство, култура, добро, справедливост, демокрация, патриотизъм, майчинство, бащинство, наука, здраве, любов. 

Такива думи са свързани с ценностите и предизвикват силни емоции. А известно е, че емоционалната възбуда прави хората по-лесно поддатливи на внушения, основани не на рационални аргументи, а на хипнотични техники.

В разпространяваното в началото на Втората световна война от американското правителство ръководство за откриване на пропагандата пише:

“Бляскавото обобщение е техника, чрез която пропагандистът идентифицира своята програма с определни ценности като използва ценностно натоварени думи като истина, свобода, чест, социална справедливост, обществено служене, лоялност, прогрес, американски начин на живот. Тези думи внушават бляскави идеали. Всички добронамерени хора вярват в тези идеали. И пропагандистът, като идентифицира своята група, своята нация, своята политика с такива идеали, се стреми да ни спечели за своята кауза.“ (Uncle Sam’s Guide to Spotting Propaganda).

Абстрактните думи са привлекателни, омагьосват слушателите, но не казват нищо конкретно. Всеки ги разбира така, както му диктува собственият опит и култура. Те имат различен смисъл за различните хора.

Ето какво пише Джордж Оруел за коварността при използването на думи като демокрация, социализъм, фашизъм и пр. в есето си „Политиката и английския език“: 
„Думи от този род често съзнателно се използват по нечестен начин. Това означава, че човекът, който ги използва, влага в тях своето собствено частно разбиране, но позволява на слушателя да си мисли, че той има предвид нещо съвсем различно. Изказвания като „Маршал Петен беше истински патриот„, „Съветската преса е най-свободната в света„, „Католическата църква е против гоненията„, почти винаги се правят с цел да излъжат. Други думи, използвани малко или много нечестно, като в тях се влага различен смисъл, са: класа, тоталитарен, наука, прогресивен, реакционен, равенство.“
Френският социален психолог и голям изследовател на поведението на тълпата Густав Льобон също се спира на силата на внушение, която притежават абстрактните и ценностно натоварени думи:

„Силата на думите е свързана с образите, които събуждат, и е напълно независима от реалното им съдържание. Думи с най-неясен смисъл понякога въздействат най-силно. Такива са например: демокрация, социализъм, равенство, свобода и други, чийто смисъл е толкова смътен, че дебели томове не стигат за уточняването му. И въпреки това някаква наистина вълшебна мощ се свързва с кратките им срички, сякаш в тези думи се крие решението на всички проблеми. Те обобщават най-различни несъзнавани стремежи и надеждата за осъществяването им.“ (Густав Льобон, Психология на тълпите)

Произход на израза 
За първи път изразът „бляскаво обобщение“ се употребява в американския политически контекст от сенатор Rufus Choate в края на 19 век по време на дискусията за необходимостта да се забрани робството. В писмо до свой политически противник, борец против робството, сенаторът застъпва тезата, че институцията на робството в никакъв случай не нарушава американската конституция, която съдържа много „бляскави обобщения“ като свобода, равенство и други думи с абстрактен и неясен характер.



През 1859 г. Абрахам Линкълн в отворено писмо до Хенри Пиърс критикува своите политически опоненти, които наричат основополагащите принципи на Томас Джеферсън „бляскави обобщения“.

През 1930 година Институтът за анализ на пропагандата разкрива ефективността на техниката „бляскаво обобщение“ за целите на внушаващото манипулативно въздействие върху емоциите на хората. Основните характеристики на такива думи, определяни като бляскави обобщения са, че те са неясни, абстрактни и имат позитивен смисъл. 

Когато един политик твърди „Аз съм патриот“ и в същото време не пояснява какъв смисъл влага в това понятие и не дава никакви примери за личния си патриотизъм, този политик използва техниката „бляскаво обобщение“.

Рекламистите също широко прилагат тази техника. Твърдения като „Пийте продукта Х и ще се чувствате ободрени“ звучат положително и карат потребителя да закупи продукта като в същото време не съобщават нищо конкретно.

И така, ако искате да използвате тази техника в своите послания, послушайте съвета на специалистите: 
"Използвайте привлекателни, но неясни думи, които помагат вашата реч да звучи добре, но всъщност не казвайте нищо конкретно. Използвайте литературни похвати като алитерация, метафора и други, които превръщат думите ви в поезия, звучаща в хопнотичен стил. Използвайте думи, които се обръщат към ценностите, които често възбуждат силни емоции. Общ елемент на техниката "Бляскаво обобщение" са неясни съществителни, въплътяващи идеали, такива като достойнство, свобода, слава, единство, справедливост, любов и уважение."
                                                                                                                          Changingminds.org

Източници:
Changingminds.org

ПОЗОВАВАНЕ НА ТРАДИЦИЯТА


Хората често се позовават на традицията когато искат да докажат, че дадено поведение или практика са правилни, само защото съществуват отдавна. Тази логическа грешка се основава на две допускания, които не е задължително да са верни. Едното е, че щом някога хората са приели, че дадено положение е истинно, то продължава да е такова. Другото е, че някогашните основания за въвеждането на дадена практика са все още валидни. 



Грешката тук е, че от факта, че нещо се прилага отдавна или по традиция, не следва с логическа необходимост, че то е полезно или правилно.

Аргументи във вида „винаги сме правили така“ или „всички силни държави са водили подобна политика“ са не само погрешни, но и много слаби. Ако сме принудени да ги използваме, трябва да се потрудим да докажем, че хората или обществата, които не са се придържали към тези убеждения или практики, са се провалили.

Библиография:

Logical Fallacies and the Art of Debate
The Nizkor Project

АТАКА КЪМ ЛИЧНОСТТА (Ad hominem)



Манипулативната техника "Атака срещу личността" е реторичен похват, при който се напада личността на опонента, вместо да се оборват доказателствата, които той привежда в хода на дискусията. От гл.т. на логиката се определя като неформална логическа грешка, а може да се класифицира и като логическа уловка. 

Ad hominem има следната логическа форма:



Логическата некоректност на тази аргументация е очевидна: фактът, че лицето А е казало или направило нещо лошо не може да влияе по никакъв начин на истинността или неистинността на формулираното от него твърдение.

Видове Ad hominem

ad personam («към личността») — критика на личността на опонента – съдържа критика към характера или специфични качества на личността, дори и към външния вид на опонента. Целта му е да се създаде негативно впечатление за опонента и като следствие – да се дискредитира онова, което твърди. Този некоректен логически похват често е ефективен (служи като червена херинга ), тъй като отклонява вниманието на атакувания от съдържателната страна на спора и го кара да се защитава.

ad hominem circumstantiae („към обстоятелствата“) — обяснение на позицията на опонента чрез обстоятелства, свързани с него. Посочват се обстоятелства, които уж обуславят защитаваната от опонента теза. Целта е да се внуши, че опонентът е предубеден и така да се създаде съмнение в истиността на казаното от него. Подобна логика също е погрешна: фактът, че опонентът има основания да изтъкне даден аргумент не влияе върху неговата пригодност от логическа гледна точка.

Примери: 

„Той е зависим от никотина. Естествено, че ще защитава тютюнопушенето.“ (Ива Иванова. Борисов удари Ламбо, коментар във форума към публикацията)
„Няма смисъл да слушаме какво казва опозицията за кризата, защото ще се възползват от намалението на данъците.“ Заб. Тук се прави намек, че опозицията прави предложенията за намаление на данъците за лична изгода, без да се отчита, че от тези предложения ще имат изгода почти всички граждани. (Логически заблуди)

ad hominem tu quoque («и ти също») — посочване на факта, че опонентът действа в разрез с изтъкваните от него аргументи – обвинява опонента в разминаване между това, което твърди, и неговите действия.

Известен пример за Ad hominem tu quoque е въпросът „А вие защо биете негрите?“ от стария виц от времето на комунизма: Американски журналист пита съветски ръководен другар „Защо не се спазват правата на политическите затворници и последният след дълъг размисъл отговаря: „А вие защо биете негрите?“
Източници:
Владимир Левчев, Как се манипулира обществено мнение
Аргументите към човека – автореферат към дисертационен труд
Вени Марковски. Атака „Ад хоминем“ в Дигиталните медии. Речник на основните понятия.
Виолета Ашикова. Политическата комуникация в България: съвременна проекция в полето власт и опозиция
Иванка Мавродиева. Argumentum ad hominem в дебатите на Седмото Велико народно събрание (1990-1991). В: Проблеми на социолингвистиката, т. 4. Социолингвистика и комуникация. София, 1995, 116-118.
Артур Шопенгауэр. Эристика, или Искусство побеждать в спорахУолтон Д. Аргументы ad hominem / Пер. с англ. Н. Я. Мазлумяновой. — М.: Институт Фонда «Общественное мнение», 2002. обзор книгиMichael Leff . Perelman, ad Hominem Argument, and Rhetorical Ethos

ТРИМА МЪЖЕ ПРАВЯТ ЕДИН ТИГЪР




"Трима мъже правят един тигър" е китайска поговорка, която визира склонността на човек да повярва в истинността на абсурдно твърдение, ако много хора го повтарят и приемат за вярно.

Поговорката се появява в епохата на Воюващите царства (475 г. пр.Хр. - 221 г. сл.Хр.) когато съветникът на императора го пита, дали би повярвал на свидетел, който твърди, че тигър се разхожда из пазарите на столицата. Императорът отговаря отрицателно. Съветникът задава следващ въпрос: "Ами ако не един, а трима свидетели твърдят, че са видели тигър да се скита из столичните пазари?" Тогава императорът отговаря, че би повярвал на това твърдение. Съветникът обръща внимание на императора, че историята е невероятна, тъй като пазарите в столицата са изпълнени с хора и един тигър не би се осмелил да пристъпи там. Съветникът на императора имал много врагове и искал да внуши на императора да не вярва на слухове.

Грешката, която е в основата на тази поговорка, е същата като при Argumentum ad populum (лат. аргумент към народа)

Източник: Уикипедия

НЕ Е ДОКАЗАНО, ЧЕ БОГ СЪЩЕСТВУВА, СЛЕДОВАТЕЛНО, БОГ НЕ СЪЩЕСТВУВА

В твърдението "Не е доказано, че Бог съществува, следователно Бог не съществува" лесно откриваме неформалната логическа заблуда или грешка, наричана "аргумент от незнание" или на латински - argumentum ad ignorantiam

Позоваването към незнанието е техника на доказване, която често се прилага в живота и съответно е често срещана логическа грешка.

Основава се на липсата на доказателства за противоположното твърдение. Това се смята за достатъчно основание дадено твърдение да се приеме за вярно, само защото не е доказано, че е невярно. И обратното – твърдението е невярно, тъй като не е доказано, че е вярно.

Аргументът към незнанието е специфичен случай на „фалшива дилема“ тъй като допуска, че за всички твърдения трябва да е доказано или че са верни, или – че са неверни. Но, както е известно „липсата на доказателства не е доказателство“.



Структурата на тази аргументация е с две разновидности:
а/ Твърдението Х не е доказано.
    Следователно не-Х е вярно.

б/ Изказването не-Х е недоказано.
    Следователно Х е вярно.


Най-голямо приложение Argumentum ad ignorantiam намира в нашата правна система: човек е невинен до доказване на противното. Но - ако обвинението не успее да представи необходимите доказателства, това не означава, че обвиняемият е невинен, а само че задачата по представяне на доказателствата не е изпълнена. Като правило процесът започва с позитивното твърдение „Човекът е виновен“ и имено то следва да се докаже.

Често тази логическа грешка се среща при дискусиите за съществуването на Бог, на НЛО, на духове, на телепатията и други спорни явления. Когато някой твърди, че те не съществуват, защото не е доказано, че съществуват, той допуска тази логическа грешка .

Примери:
„Можеш ли да докажеш, че Бог съществува?“ – „А ти можеш ли да докажеш, че не съществува?“

„Щом като науката не може да докаже, че глобалното затопляне ще настъпи, най-вероятно то няма да настъпи.“

Избягване на грешката:
Когато обсъждаме дадено твърдение, не бива да забравяме, че отговорността по доказване на истинността му пада върху формулиралия твърдението.

Да не забравяме и факта, че твърдението може да е вярно, независимо от това, че ние не разполагаме с нужните доказателства.


Източници:
philosophy.lander.edu
onegoodmove.org
Douglas Walton. The Appeal to Ignorance, or Argumentum Ad Ignorantiam