РАЙСКАТА ГРАДИНА УАЯНАД, ИНДИЯ
Недокосовани гори, сред които човек се чувства като в храм, племенни селища, дървесни къщи и богата фауна.
Резерватът се простира на височина от 700 до 2100 метра.
От блога
РАЙСКАТА ГРАДИНА УАЯНАД, ИНДИЯ
Недокосовани гори, сред които човек се чувства като в храм, племенни селища, дървесни къщи и богата фауна.
Резерватът се простира на височина от 700 до 2100 метра.
От блога
В славянската митология
Световното дърво в славянската митология е обикновено бук, дъб или бор, според преобладаващите местни растителни видове. В короната му гнездо е свила вълшебната Жар-птица, която е вестителят на славянските богове, прелитаща между световете на хората и боговете. В корените живее огромната митична змия, която свързва света на живите и света на мъртвите.
По вертикалата на Световното дърво са разположени трите вселенски свята – Прав, Яв и Нав.
Прав е короната на Световното дърво, горният свят, небесните селения, обитавани от боговете. Името му е в основата на думите правда, право, правилно, т.е. това е светът на върховната истина, на справедливостта. Там живеят боговете, които се подчиняват на основните космични принципи, на вселенския ред Правда и божествената йерархия, установени от прародителя – бог Род. Всред тези богове пръв е бог Сварог – небесния господар, родител на божествата, когото наричат Всевишния. Той управлява над Прав, грижи се за поддържането на вселенския огън – един от четирите основни елемента, и не се интересува особено от земния свят Яв.
Светът на видимото, на хората, се нарича Яв и е стволът на Световното дърво. Яв е всичко около нас, материята, сред която живеем, която е явна, т.е. видима. Тук най-силно се усеща типичният за славянския мироглед дуализъм и противопоставяне; тук се сблъскват живот и смърт, добро и зло, щастие и страдание, ден и нощ, светлина и мрак, здраве и болест, топлина и студ.
Затова и Яв се възприема като преходна реалност между двете крайни реалности Прав и Нав. Над света на хората властва бог Перун – господар на мълнията и възмездието, онзи когото наричат Всемогъщия. Той следи дали се спазва божественият закон на земята и ако бъде нарушен, въздава заслуженото на престъпилите го. А на ония, които спазват закона, почитат боговете си, уважават ги и се вслушват в поученията им, Перун донася благополучие.
В корените на Световното дърво е Нав – подземният свят на смъртта и злото. Там обитават духовете на мъртвите хора (нави), змейовете и други злотворни чудовища, а над всички властва богът на злото и мрака – Чернобог, придружаван от своята страховита спътница, богинята на смъртта Мора. Нав е пълният противовес на Прав, но съвсем в дуалистичен дух.
Насами входа към Нав се намира и вечнозелената, винаги топла и светла градина Рай, където праведниците намират покой след смъртта си. В Рай живее богът на познанието, вълшебствата, богатството и стадата Велес (Всемъдрия), край когото често седят праведните души и водят дълги беседи. Точно тия души, които обитават Рай, усвояват големи свръхестествени способности и когато живите им роднини са в затруднение, могат да помогнат.
Основна роля в митологично-космологична картина има Пазителят на световния ред. Това божество има паралели в няколко индоевропейски митологии. Неговите функции се различават между различните митологични системи, но най-общо той е пазител. Над трите вселенски свята бди бог Триглав или Троян. Него наричат Всевиждащия. С трите си глави, той вижда и знае всичко в Прав, Яв и Нав; следи за
Произхожда от архипелага Сокотра в Индийския океан. Името му произлиза от червения сок, който изпуска.
Първото описание на драконовото дърво е направено през 1835 г. от генерал-лейтенант Wellsted. По това време той участва в експедиция на Източноиндийската компания за проучване на остров Сокотра. По-късно, през 1880 г. , шотландският ботаник Isaac Bayley Balfour му дава името
„Dracaena cinnabari“. Драконовото дърво е застрашено от изчезване и за него се полагат много грижи, както и за цялостната уникална флора и фауна на архипелага Сокотра, която е част от световното наследство.
Приложение: от древни времена от дървото се събира пурпурно червена смола, наречена драконова кръв, която се използва широко и до днес.
Интересно: Италианските майстори на цигулки използват смолата като лак още от 18 век и до днес.
Снимка: https://bethmoon.com/island-of-the-dragons-blood/Less than 250 kilometres off the Horn of Africa lies the forgotten island of Soqotra, for centuries home to some of the world's most bizarre plants. Can the island join the 20th century without destroying itself, ask Diccon Alexander and Anthony Miller in the following text taken from an article originally published in New Scientist in July 1995.
Perhaps the most strikingly primitive plant is the dragon's blood tree (Dracaena cinnabari), sometimes called the "inside-out umbrella tree" because of its strange shape. Its nearest relative is the dragon's blood tree of the Canary Islands, also a relic of an ancient flora. Twenty million years ago the trees stretched from the Canaries, through the Mediterranean region to Southern Russia.Legend has it that the tree sprung up from congealed blood shed by a dragon and an elephant as they fought to the death. Cinnabar, the crimson red resin from the tree's leaves and bark, was highly prized in the ancient world. It was used as a pigment in paint, for treating dysentery and burns, fastening loose teeth, enhancing the colour of precious stones and staining glass, marble and the wood for Italian violins. Although it no longer has a commercial value, cinnabar is an important resource for the 40 000 people who live on Soqotra. They use it to cure stomach problems, dye wool, glue pottery, freshen breath, decorate pottery and houses and even as lipstick.
https://web.archive.org/web/20031227145146/http://rbg-web2.rbge.org.uk/soqotra/misty/page01.html
Сокотра е може би най-прочута с дърветата си, идеално адаптирали се към горещия климат и силните ветрове. Звездата сред тях е драконовото дърво (Dracaena cinnabari), известно още като драконова кръв, заради тъмночервената смола, която отделят плодовете му. Тя е била позната на древните римляни и се споменава в техни източници от I век, но островът е важен център за търговия с продукта поне от времето на египетската династия на Птолемеите (305-30 г. пр.Хр.). В античността „драконовата кръв“ е била широко използвана в Средиземноморието като боя и лекарство.
В долния си край стъблото на драконовото дърво от Сокотра изглежда нормално, но после се разклонява в гъста плетеница от дебели, напомнящи пръсти, клони, увенчани с дълги, тесни и още по-гъсто разположени листа. Те придават на короната чадъроподобен вид, а цялото дърво си прилича на гъба. Въпреки че е широко разпространено, драконовото дърво е застрашен вид заради човешката дейност и все по-упоритото засушаване на острова. Най-добре запазеният му ареал е на скалистото плато Рокеб ди Фирмихин.
Само тук вирее и краставичевото дърво (Dendrosicyos socotranos). To е от същото семейство като краставиците (семейство Тиквови) и е единственият му дървесен представител. Формата му също наподобява краставица, а оскъдните клони и листа връщат спомена за прическата на ранния Сийл.

Местната пустинна роза пък (Adenium obesum socotranum) е наричана бутилково дърво, заради тумбестия си ствол, от чийто горен край обикновено стърчат няколко клона, цъфтящи с розови цветове. Един посетител на острова през XIX век го нарича „най-грозното дърво в света“, но всъщност формите му са по-скоро забавни. Сухият климат кара бутилковото дърво да събира вода в стъблото си и да расте дори на голи скали. Неблагоприятните условия не му пречат да е много по-голямо от разновидностите на пустинната роза в близките Африка и Арабски полуостров.

На Сокотра има и цели гори от тамянови дръвчета. Рядката ароматна смола, използвана при религиозни обреди и в парфюмерията, се добива, като кората на дърветата се разсече. Изтеклият от нарезите млечен сок се втвърдява под влиянието на въздуха, за да се получат жълтите парченца тамян, наричани „сълзи“. Според някои изследователи именно Сокотра е родината на тези дървета, откъдето те били пренесени в континентален Йемен, а оттам – разпространени в Сомалия, Етиопия и Индия. С течение на времето тамянът добил изключителна популярност и като универсално лечебно средство.
Още от древността като парфюм и с медицински цели се използва и смолата на едно друго местно дърво – смирната. Именно тя е причината елинистичният свят да обърне внимание на Сокотра. Интереса към нея разпалва Аристотел, който някъде около 330 г. пр.Хр. съветва ученика си Александър Македонски да колонизира острова заради изобилието от лековита смирна и алое.
https://inglobo.bg/ostrov-sokotra-smayva-s-praistoricheski-peyzazhi-i-unikalni-rastenia/
Борис Денев Чоканов е роден на 7 февруари 1883 г. в Търново. От 1903 до 1908 г. е учител в родния си град. Все още без академично образование в областта на изобразителното изкуство, през 1909 г. Денев организира първата си самостоятелна изложба в София. От 1909 до 1914 г. следва живопис в Художествената академия, Мюнхен, при проф. Лео фон Льофтц, Карл фон Маар и Анджело Янк.От 1914 до 1935 г. е военен художник в София. През 1920-те години работи известно време в Италия.
Денев работи предимно в областта на пейзажа. Много от картините му разкриват любовта на художника към родния град Търново, други пресъздават красотата на природата от други живописни кътчета, като Мелник, Пловдив, Самоков, Софийско. Борис Денев е автор също на портрети и фигурални композиции.
Неговата дъщеря – Славка Денева също е известна художничка. Двамата не се вписват в канона на соцреализма. Борис Денев е изключен от СБХ, като едва през 1980-те г. съюзът организира негова изложба. През 1993 г. е създаден фонд „Поддържане на изкуството в България", който реставрира над 300 творби и показва постоянна експозиция на Славка и Борис Деневи на ул. "Шипка" 18. През 1999 г. се учредяват наградите „Борис Денев" и „Славка Денева", които се връчват на две години.
Борис Денев умира на 31 декември 1969 г. в София.