петък, 12 декември 2025 г.

ДЕНДРОЛОЗИ, ЛЕСОВЪДИ, БОТАНИЦИ


Академик Борис Стефанов (1894 - 1979)

Ботаник със световна известност и признание, първият професор по дендрология в България и автор на първите български учебници по тази дисциплина. 

Според известния ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев обемът на написаните трудове по ботаника от всички български ботаници докъм 1950 г. може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов дотогава. 

Според изтъкнатия ботаник Стефан Ив. Кожухаров (1933 – 1997) „Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България“.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81_%D0%A1%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2_(%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3)

 Учен с изключително широк поглед и голяма ерудиция – не само по отношение на растителния свят на България, но и към различните, постепенно обособяващи се клонове на ботаническата наука. Автор на теоретични и научнопопуляризаторски текстове и книги, като излязлата в края на 60-те „Чудновати форми при растенията“. 

Гъркова, З., Акад. Борис Стефанов – основоположник на българската дендрология, радиопредаване на БНР



Акад. Николай Стоянов - считан за патриарха на българската ботаника

Най-ярката фигура в българската ботаника и един от най- изтъкнатите дейци на биологичната наука в България. Автор съвместно с акад. Борис Стефанов на фундаменталния труд “Флора на България“ (1924-1925), претърпяло четири издания. Този труд отбелязва началото на нова епоха в българската ботаника.


Проф. Асен Биолчев (1906–1997)

През 1930 г. завършва Лесовъдния отдел на АЛФ на СУ. През 1939 г. защитава в СУ научна степен “доктор по лесовъдните науки”, след което специализира в Нанси, Франция. 

Работи като асистент в АЛФ на СУ (1931), Началник отдел и Директор на Горския опитен институт в София (1941–1946), професор в АЛФ на Пловдивския държавен университет (1946), професор (1947) и Зам. Декан на ЛФ на СУ (1948–1949), професор и ръководител на катедра “Ерозия и борбата с нея” (1953–1973) и Ректор на ВЛТИ (1960–1966).

Научноизследователската му работа е отразена в 114 публикации в областта на ерозията и борбата с нея.

Удостоен е със званията “Заслужил деятел на науката” (1970) и през 1997 г. е първия удостоен с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на ЛТУ (1997).

Източник: https://ltu.bg/images/files/file/Museum/Rectors/Asen_Biolchev.pdf

профАтанас Ганчев Атанасов (1919 - 1970 )

Завършва лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет и работи като асистент по лесоустройство и горска таксация (1944 г.). По-късно е асистент по дендрология, доцент по декоративна дендрология и професор (1964). Работил е като директор на Научноизследователския институт по горите при БАН, ръководител на катедра Дендрология (1964 – 1970) във Висшия лесотехнически институт. Научноизследователската работа на проф. Атанас Ганчев е в областта на интродукцията на ценни дървесни видове, екологията, биологията, таксономията на различни видове и хибридни тополи.

Библиография:

  • Дендрология. 1958.
  • Чуждоземни дървета и храсти в България. 1959.
  • Ботаническа характеристика и екологични особености на представителите от рода Populus L. 1959.
  • Декоративна дендрология. 1962.
  • Някои еколого-биологични и растежни особености на тополите като основа за тяхното райониране и стопанисване. 1970.


Проф. Недялко Делков - изтъкнат български дендролог. Роден е в София на 13 октомври 1929 г. След завършване на висшето си образование работи като техник в катедра „Дендрология“ на Лесотехническия университет, а по-късно като асистент. Избран е за доцент през 1979, а за професор – през 1989 г.  Научното му наследство обхваща над 70 научни и научно-приложни разработки, а учебникът му по дендрология претърпява 3 издания.

https://www.actualno.com/chronicles/roden-e-nedjalko-delkov-bylgarski-dendrolog-news_1825687.html © Actualno.com


Константин Милошев Байкушев(10 февруари 1867 - 14 август 1932 - български лесовъд и пионер на горското дело в България. Завършва лесовъдство в Германия през 1889 г. Той създава службата по укрепване и залесяване и открива и описва през 1897 г. вековната Черна мура местността Бъндерица в Пирин, която е наречена на негово име Байкушева мура. Като началник на Горското отделение при Министерството на земеделието през 1907 допринася за изграждането на Градския парк в Разград.

Публикации:
  • 1892: „Лесовъдство“
  • 1894: „Нашите гори“
  • 1895: „Т.Пазарджишки окръг в горско отношение“
  • 1896: „Пак по нашите гори“
  • 1909: „Нашето горско дело, лова и риболовството“

Иван Йосифов Буреш (1885 – 1980) е български  зоолог, ентомолог, академик, дългогодишен директор на Института по зоология към БАН.

Кариера:

  • На 1 август 1914 г. става уредник на Царския естественоисторически музей
  • на 3 октомври 1918 г. цар Борис го назначава с указ за главен директор на всички Царски природонаучни институти. Към тях освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.
  • През 1926 г. Буреш става член-кореспондент на БАН, а през 1929 г. – неин редовен член.
  • След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е пуснат на свобода, без срещу него да бъде предявено някакво обвинение и отново поема поста си в Естественоисторическия музей. 
  • На 19 февруари 1947 г. Царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките.
  • През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина. 
  • През 1951 г. Иван Буреш е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост той остава до пенсионирането си поради достигане на пределна възраст през юни 1959 г.
  • Буреш е смятан за основоположник на съвременната зоология в България.

Акад. Дали Йорданов

създателят на Ботаническата градина в Балчик 

https://www.ubg-bg.com/news-view-810.html


Хора, допринесли по един или друг начин за създаването на “този столичен парк, справедливо наричан “Втори Булонски лес” - Борисовата градина:


столичният кмет Димитър Петков;


градинарят Марин Пенчев от Килифарево, 

работил близо 10 години по създаването на градината - до 1893 година;


лесовъдът Стефан Дончев от Клисура;


чешкият лесовъд Юлиус Милде;


лесовъдът Петър Беров, който въпреки заплахата, че ще бъде убит от селяните, продължил с успех залесяването до 1899 г., когато преминал на друга работа във Велико Търново.


И още имена: 


градинарят Йосиф Фрай, 

лесовъдите Стефан Гърдов, 

Стоян Брънчев, 

Димитър Киров, 

Тодор Марков, 

Георги Купенов, 

Минко Фетваджиев, 

Константин Байкушев, 

Витан Минков и други. 


Източници:

Момчил Попов. Създателите на Втория Булонски лес - 

http://izsofia.blogspot.com/2010/04/blog-post.html


Искра Ценкова. Приказка наопаки - https://web.archive.org/web/20160308002825/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477

 “История на Борисовата градина” - https://borisovagradina.com/istoria/


Иван Хаджиенов 

кмет на София - https://sofia.media/news/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_18762/%D0%98%D0%92%D0%90%D0%9D-%D0%A5%D0%90%D0%94%D0%96%D0%98%D0%95%D0%9D%D0%9E%D0%92_13783.html


Марин Бъчева̀ров

първият професор по астрономия в Софийския университет и в България. По негова идея през 1892 г. в Борисовата градина започва строежа на астрономическата обсерватория на Софийския университет, която е завършена през 1894 г. - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2


https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid05gRwLzDHNHb3a5LW7HVMHNAo9EXskWgG2SyrX4PG7cYZx7MwkTfe3w3hDJAKccsil&id=100000052428222







четвъртък, 11 декември 2025 г.

ДЪРВО ЙЕСЕЕВО

Йесей е бащата на Давид, библейският цар на Израил и Юдея, смятан за пророк от юдаизма, християнството и исляма. “Дърво Йесеево” е символично наименование на родословието на Иисуса Христа. Според Уикипедия Дървото Йесеево е стилизирано родословно дърво, където редом с Давид и старозаветните пророци са изобразени антични мислители като Платон, Аристотел, Гален и т.н. В България това изображение се среща в стенописите на Бачковския манастир и църквата „Рождество Христово“ в Арбанаси.



Снимки: От книгата на Славчо Кисьов “Бачковски манастир”, София, 1990 г.


Още информация: 

“Много изображения на Дървото на Йесей се появяват в ранната Църква, като често осветяват свещени текстове. Мащабните изображения на дървото във витражите в кралския параклис Сен Дени, Париж, и по-късно в големите прозорци на катедралата в Шартър във Франция, затвърдиха популярността им при обучението на вярващите относно земния произход на Христос…. Дървото на Йесей е единственото пророчество от Стария завет, което е толкова често и буквално илюстрирано в християнското изкуство. 

(The Tree of Jesse,  https://stm.yale.edu/the-tree-of-jesse


Връзки:

ДЪРВО ЙЕСЕЕВО. ОПИТ ЗА СЪЗЕРЦАТЕЛНО ЧЕСТВАНЕ НА ТАЙНАТА НА РОЖДЕСТВОТО

година 2022 / брой 175, о. Сава Кокудев, 

https://hkultura.com/article/2444-dyrvo-ieseevo-opit-za-syzercatelno-chestvane-na-tainata-na-rozhdestvoto



СТЪПКИ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ: „ДЪРВО ЙЕСЕЕВО”

http://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=598









ДЪРВЕТАТА - КУЛТУРОЛОГИЧЕН ПОГЛЕД

  

Дърветата са най-старите живи организми на земята. Те никога не умират от старост.




Гинес на дърветата

https://roads13.blogspot.com/2025/12/blog-post_59.html


Дендролози, лесовъди, ботаници

https://roads13.blogspot.com/2024/01/4.html


Дърветата в гербове

https://roads13.blogspot.com/2024/08/blog-post_2.html


Дърветата в картините на членовете на екипа

https://roads13.blogspot.com/2025/12/blog-post_40.html


Дърветата в творби на български художници

https://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_46.html


Дърветата лекуват

https://roads13.blogspot.com/2024/01/2_29.html


Книги за дърветата и горите

https://roads13.blogspot.com/2024/01/sequoia-sempervirens.html


Марки с изображения на дървета

https://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_7.html


Дървета, снимани от членове и приятели на екипа

https://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_15.html


Национални дървета

https://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_49.html


Образът на дърветата в българската поезия

https://roads13.blogspot.com/2025/12/blog-post_96.html


Разкази за дърветата

https://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_53.html


Текстове на членове на екипа

https://roads13.blogspot.com/2025/12/blog-post_7.html


Цитати за дърветата и гората

https://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_11.html


Чуждестранни автори за дърветата

https://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_92.html












ДЪРВЕТАТА В ТВОРБИ НА БЪЛГАРСКИ ХУДОЖНИЦИ

 

Група "Градът": Андрей Даниел, Недко Солаков, Греди Асса, Филип Зидаров, Вихрони Попнеделев (от ляво на дясно)
https://www.segabg.com/category-weekend/5-istorii-na-prof-gredi-assa


АНДРЕЙ ДАНИЕЛ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_0.html


ВЕНЦИСЛАВ ЗАНКОВ

https://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_29.html


ВИХРОНИ ПОПНЕДЕЛЕВ


ВЪРБАН ХРИСТОВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_51.html


ГЕНКО ГЕНКОВ


ГРЕДИ АССА

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_21.html



ЗЛАТЮ БОЯДЖИЕВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_11.html


КРИСТО



НИКОЛАЙ РАЙНОВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post.html


НИКОЛА ТАНЕВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_61.html


 РУМЕН ГАШАРОВ

https://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_20.html




сряда, 10 декември 2025 г.

ФЕДЕРИКО ГАРСИЯ ЛОРКА. СТИХОВЕ

 

“Има нещо много особено при Лорка. Когато някой чете негово произведение, има чувството, че е написано от познат и близък човек. И затова много често го наричат просто Федерико. Не е много често срещано един световноизвестен писател да се нарича по малко име. Това чувство на близост не е обичайно.”

Федерико Гарсия Лорка, племенница на поета

https://impressio.dir.bg/interview/laura-garsiya-lorka-kogato-chetem-proizvedenie-na-lorka-imame-chuvstvoto-che-e-napisano-ot-blizak-chovek

Дърво от песен


ПЕСЕН ЗА ИЗСЪХНАЛОТО ПОРТОКАЛОВО ДЪРВО

Федерико Гарсия Лорка

Дърварю, отсечи ми сянката,
освободи ме от мъката да се гледам
безплодно.
Защо се родих между огледала?
Земята се върти около мен,
а нощта ме повтаря във всичките си звезди.
Искам да живея, без да се виждам
и да сънувам, че мравките и лишеите
са мои листа и мои птички.
Дърварю, отсечи ми сянката,
освободи ме от мъката да се гледам
безплодно.

Превод: Васил Попов

https://literaturensviat.com/?p=96194


***

Касида за клоните

 

Федерико Гарсия Лорка

 

Превод от испански: Живка Балтаджиева

 

 

 

В горичката на Тамарит 
оловни кучета се спущат 
да видят клоните й голи 
как кършат се от само себе си.

 

А ябълката в Тамарит, 
не в плод, в ридания отпада. 
Славей въздишките гаси, 
един фазан в прах ги заравя.

 

Но клоните й не тъжат, 
че като нас – не предусещат. 
Дъжда не мислят, сладко спят, 
тъй, сякаш пънове могъщи.

 

И във вода до коленете 
две падинки очакват есен. 
Смрачаването, с крачка слонска, 
стебла и клони там размазва.

 

В горичката на Тамарит 
деца с лица невнятни чакат 
да видят клоните им голи 
Как кършат се от само себе си.



***


ПЕЙЗАЖ

 

Федерико Гарсия Лорка

 

Превод от испански: Ал. Муратов, Ат. Далчев

 

 

Полето 
със маслините 
се разтваря 
и затваря 
като ветрило. 
А над маслините - 
небе склонено 
и тъмна рамка 
от звезди студени. 
По бреговете на реката 
треперят сенки и тръстика. 
Куршумена се къдри маранята. 
Маслините 
от викове 
са натежали. 
Едно немирно ято 
от пленени птици 
опашки дълги и грамадни 
поклаща в сенките прохладни.

 


https://litclub.bg/library/prev/lorca/klonite.html


Песни и стихове 

Федерико Гарсия Лорка
29.10.2020

илюстрация Елена София

В книжката на изд. „Силует“ са подбрани стихотворения и песни за деца от испанския поет Федерико Гарсия Лорка (1898–1936). Преводът е на Елена Стоилова, илюстрациите на Елена София, съставител е Николай Тодоров.

ПРЕЛЮДИЯ

Тополите си тръгват,
но дават отражение.
Тополите си тръгват –
но дават ни ветреца.
И вятърът повит е
надлъж под туй небе.
Но даде от гласа си
в поречния ехтеж.
Сред спомените ми
светулчен свят се спуска.
Напира сърчице
и никне в мойте пръсти.

ПЕЙЗАЖ

Обърканата вечер
облече хладнина.

И вси децата виждат
зад мътните прозорци
как се обръща в птици
и жълтото дърво.

И вечерта простряна
покрай реката скита
и ябълкова руменост
трепти по керемидите.

За Лорка:


Федерико Гарсия Лорка, един от най-големите испански поети и драматурзи на XX век, е роден във Фуенте Вакерос, в семейството на заможни земевладелци. През 1909 г. семейството му се преселва в Гранада, където младежът влиза в местните артистични кръгове и през 1918 г. издава първата си стихосбирка.

През 1919 г. Лорка заминава за Мадрид. Впоследствие напуска университета, за да се посвети изцяло на изкуството на поезията и драматургията. Сприятелява се е Луис Бунюел и Салвадор Дали, става звезда в артистичните кръгове, водеща фигура на испанския авангард. Един от т.нар. Поколение ’27, група испански писатели, художници, музиканти и други хора на изкуството. През 1928 г. излизат „Цигански балади“, които му носят широка известност. Лорка е и художник, пианист, китарист и композитор, автор и на пътеписи, импресии, поеми в проза и др. В поезията и пиесите му андалузкият фолклор е претопен през сложни сюрреалистични техники. Убит на 19 август 1936 г. от националисти по време на Гражданската война.

https://kultura.bg/web/%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B5/











 

вторник, 9 декември 2025 г.

АНИ ИЛКОВ. ГРАДИНСКАТА ЯБЪЛКА

 

...виждах нейния цвят, 
вдъхвах нейния мирис, 
кръгла, хубава - свят, 
жива, гледаща - ирис.

Преминавах оттам
по-случайно от скитник. 
(Знам, по-друг е Адам - 
гол, величествен, питащ!)

Аз минавах така, 
както камък минава - 
после скланя глава 
и заспива. Остава.

И останах! Край пътя 
две обувки, сърце, 
чаша (последна глътка) 
някакво питие.

Нямах мисъл за тайнство. 
Чел съм, чувал съм, знам, 
че животът е странстване. 
Но не спрях. И съм там!

Аз съм там, аз сънувам 
как се кипри кръвта, 
как в живота се любят 
див лъв с крехка сърна.

И понякога слънце, 
а понякога дъжд 
сплитат в моите сънища 
женска плът с плът на мъж...

Зарад нея ли, нея? -
в чужд свят чужда съпруга.
Тя не е моят сън, не е!
Тя расте. И цъфти. И е... друга!

Но узря пред очите ми. 
Аз се спрях. И останах.

Всичко друго са митове. 
А съдбата ми - камък.


https://liternet.bg/publish10/ailkov/liubov/gradinskata.htm


ПОСЛОВИЦИ, ПОГОВОРКИ, ПРИТЧИ ЗА ДЪРВЕТАТА

Кривото дърво в градинката “Кристал”
Снимка: Валентина Попова


Кривото дърво си живее живота, докато правото дърво, става на дъски. (китайска поговорка)


Колкото повече плодове има дървото, толкова по-ниско се навежда върхът му. (арменска)


От всяко дърво свирка не става.


Всяко дърво си има червей да го яде.

Доде вятър не повее, гората се не люлее.


Крушата не пада подалеч от дървото.


Ако искаш 1 година благоденствие, засей зърно; ако искаш 10 години благоденствие, посади дърво; ако искаш 100 години благоденствие, възпитавай хора.(китайска)


Както дървото се нуждае от кора, така и човек се нуждае от лице.(китайска)


Дърво, което народът проклина, ще изсъхне. (абхазка)


Дървото се крепи с корените си, а човекът – с роднините. (абхазка)


И върбата е дърво.


Най-доброто време да посадиш дърво е преди 20 години, а второто най-добро време е сега. (Китайска мъдрост)


Огромното дърво

Когато Дзици от Нанбо се разхождал из планината Шан, видял огромно дърво, което отдалеч се откроявало сред останалите. Под разкошната му корона можели да се скрият хиляда бойни колесници.

— Какво е това дърво? — възкликнал Дзици. — По всичко личи, че не е като останалите.

Погледнал нагоре и видял, че клоните на дървото са толкова криви, че от тях не могат да се направят нито стълбове, нито дъски. Погледнал надолу към могъщите му корени и видял, че те са така извити, че от тях не може да се направи нищо. Близнал едно от листата и ужасно му подлютяло. А миризмата им била такава, че му се повръщало и главата го боляла три дни.

Дзици казал: „Дървото не става за нищо, затова и е порасло така голямо. Сега разбирам защо най-светлите умове на света са направени от материал, който не е нужен никому!“ (Дао притчи)