Академик Борис Стефанов (1894 - 1979)
Ботаник със световна известност и признание, първият професор по дендрология в България и автор на първите български учебници по тази дисциплина.
Според известния ботаник и историограф на ботаниката Стефан Станев обемът на написаните трудове по ботаника от всички български ботаници докъм 1950 г. може да се съпостави с обема на написаното от Борис Стефанов дотогава.
Според изтъкнатия ботаник Стефан Ив. Кожухаров (1933 – 1997) „Б. Стефанов се отличава с мащабност на обобщения и идеи, която не е по възможностите на нито един ботаник от неговите съвременници и от последвалите го до днес изследователи на растителната покривка на България“.
“ Учен с изключително широк поглед и голяма ерудиция – не само по отношение на растителния свят на България, но и към различните, постепенно обособяващи се клонове на ботаническата наука. Автор на теоретични и научнопопуляризаторски текстове и книги, като излязлата в края на 60-те „Чудновати форми при растенията“.
Гъркова, З., Акад. Борис Стефанов – основоположник на българската дендрология, радиопредаване на БНР
Проф. Асен Биолчев (1906–1997)
През 1930 г. завършва Лесовъдния отдел на АЛФ на СУ. През 1939 г. защитава в СУ научна степен “доктор по лесовъдните науки”, след което специализира в Нанси, Франция.
Работи като асистент в АЛФ на СУ (1931), Началник отдел и Директор на Горския опитен институт в София (1941–1946), професор в АЛФ на Пловдивския държавен университет (1946), професор (1947) и Зам. Декан на ЛФ на СУ (1948–1949), професор и ръководител на катедра “Ерозия и борбата с нея” (1953–1973) и Ректор на ВЛТИ (1960–1966).
Научноизследователската му работа е отразена в 114 публикации в областта на ерозията и борбата с нея.
Удостоен е със званията “Заслужил деятел на науката” (1970) и през 1997 г. е първия удостоен с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на ЛТУ (1997).
Източник: https://ltu.bg/images/files/file/Museum/Rectors/Asen_Biolchev.pdf
проф. Атанас Ганчев Атанасов (1919 - 1970 )
Завършва лесовъдство в Агрономо-лесовъдния факултет на Софийския университет и работи като асистент по лесоустройство и горска таксация (1944 г.). По-късно е асистент по дендрология, доцент по декоративна дендрология и професор (1964). Работил е като директор на Научноизследователския институт по горите при БАН, ръководител на катедра Дендрология (1964 – 1970) във Висшия лесотехнически институт. Научноизследователската работа на проф. Атанас Ганчев е в областта на интродукцията на ценни дървесни видове, екологията, биологията, таксономията на различни видове и хибридни тополи.
Библиография:
- Дендрология. 1958.
- Чуждоземни дървета и храсти в България. 1959.
- Ботаническа характеристика и екологични особености на представителите от рода Populus L. 1959.
- Декоративна дендрология. 1962.
- Някои еколого-биологични и растежни особености на тополите като основа за тяхното райониране и стопанисване. 1970.
Проф. Недялко Делков - изтъкнат български дендролог. Роден е в София на 13 октомври 1929 г. След завършване на висшето си образование работи като техник в катедра „Дендрология“ на Лесотехническия университет, а по-късно като асистент. Избран е за доцент през 1979, а за професор – през 1989 г. Научното му наследство обхваща над 70 научни и научно-приложни разработки, а учебникът му по дендрология претърпява 3 издания.
https://www.actualno.com/chronicles/roden-e-nedjalko-delkov-bylgarski-dendrolog-news_1825687.html © Actualno.com
Константин Милошев Байкушев(10 февруари 1867 - 14 август 1932 - български лесовъд и пионер на горското дело в България. Завършва лесовъдство в Германия през 1889 г. Той създава службата по укрепване и залесяване и открива и описва през 1897 г. вековната Черна мура местността Бъндерица в Пирин, която е наречена на негово име Байкушева мура. Като началник на Горското отделение при Министерството на земеделието през 1907 допринася за изграждането на Градския парк в Разград.
- 1892: „Лесовъдство“
- 1894: „Нашите гори“
- 1895: „Т.Пазарджишки окръг в горско отношение“
- 1896: „Пак по нашите гори“
- 1909: „Нашето горско дело, лова и риболовството“
Иван Йосифов Буреш (1885 – 1980) е български зоолог, ентомолог, академик, дългогодишен директор на Института по зоология към БАН.
Кариера:
- На 1 август 1914 г. става уредник на Царския естественоисторически музей
- на 3 октомври 1918 г. цар Борис го назначава с указ за главен директор на всички Царски природонаучни институти. Към тях освен Естественоисторическия музей и Ентомологичната станция се числят Зоологическата и Ботаническата градина в София, още няколко ботанически градини и Царската научна библиотека. На този пост д-р Буреш остава повече от 25 години.
- През 1926 г. Буреш става член-кореспондент на БАН, а през 1929 г. – неин редовен член.
- След 9 септември 1944 г. акад. Буреш е арестуван заедно с други служители в двореца, но скоро след това е пуснат на свобода, без срещу него да бъде предявено някакво обвинение и отново поема поста си в Естественоисторическия музей.
- На 19 февруари 1947 г. Царските природонаучни институти преминават към Българската академия на науките.
- През октомври 1947 г. акад. Буреш е определен за научен ръководител на новообразувания Зоологически институт и придадените към него Естественоисторически музей и Зоологическа градина.
- През 1951 г. Иван Буреш е назначен за директор на Зоологическия институт при БАН. На този пост той остава до пенсионирането си поради достигане на пределна възраст през юни 1959 г.
- Буреш е смятан за основоположник на съвременната зоология в България.
Акад. Дали Йорданов
създателят на Ботаническата градина в Балчик
https://www.ubg-bg.com/news-view-810.html
Хора, допринесли по един или друг начин за създаването на “този столичен парк, справедливо наричан “Втори Булонски лес” - Борисовата градина:
столичният кмет Димитър Петков;
градинарят Марин Пенчев от Килифарево,
работил близо 10 години по създаването на градината - до 1893 година;
лесовъдът Стефан Дончев от Клисура;
чешкият лесовъд Юлиус Милде;
лесовъдът Петър Беров, който въпреки заплахата, че ще бъде убит от селяните, продължил с успех залесяването до 1899 г., когато преминал на друга работа във Велико Търново.
И още имена:
градинарят Йосиф Фрай,
лесовъдите Стефан Гърдов,
Стоян Брънчев,
Димитър Киров,
Тодор Марков,
Георги Купенов,
Минко Фетваджиев,
Константин Байкушев,
Витан Минков и други.
Източници:
Момчил Попов. Създателите на Втория Булонски лес -
http://izsofia.blogspot.com/2010/04/blog-post.html
Искра Ценкова. Приказка наопаки - https://web.archive.org/web/20160308002825/http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=131&aid=3477
“История на Борисовата градина” - https://borisovagradina.com/istoria/
Иван Хаджиенов
кмет на София - https://sofia.media/news/%D0%9A%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B5_18762/%D0%98%D0%92%D0%90%D0%9D-%D0%A5%D0%90%D0%94%D0%96%D0%98%D0%95%D0%9D%D0%9E%D0%92_13783.html
Марин Бъчева̀ров
първият професор по астрономия в Софийския университет и в България. По негова идея през 1892 г. в Борисовата градина започва строежа на астрономическата обсерватория на Софийския университет, която е завършена през 1894 г. - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD_%D0%91%D1%8A%D1%87%D0%B5%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2
