Литаниите на Сатаната
О ти, най-мъдрият и чист Господен воин,
ти, Бог низвергнат, за възхвали недостоен,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, принц — изгнаник, вечно онеправдан, търпял,
но с двойна мощ въставал след всеки свой провал,
О, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Велик, всезнаещ цар на бездните на ада,
ти, пръв лечител на човека, който страда,
О, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, учил прокълнати, презрени досега,
чрез любовта да вкусват от райските блага,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, който със Смъртта, любовницата властна,
Надеждата роди — безумна и прекрасна,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, дал на всеки смъртник, качен на ешафод,
смел поглед — да презира стълпения народ,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, със сияен взор съзрял подземни зали,
където скрити спят камари от метали,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, който също знаеш къде, в кой кът дълбок
съкровища безценни ревниво пази бог,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
О ти, чиято длан се спуска — да затули,
да скрие бездната под всички сомнамбули,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, който чудодейно пияния старик
измъкваш здрав и читав — прегазен преди миг,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, който — болката да спре да ни изгаря! —
селитра учиш ни да смесваме със сяра,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, който на челото на всеки долен Крез
клеймо поставяш — негов съдружник пръв до днес,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, който като страст в девойките разпали
любов към раните, към хората в парцали,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Тояга за изгнаник, пред учен — лъч пламтящ,
ти, изповедник, вдъхващ в бунтовника кураж,
о, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Ти, пастрок на безброй, които в черна злоба
от Рая Бог-отец подгонил е към гроба,
О, Сатана, смили се над мойта скръб безмерна!
Молитва
Хвала и слава тебе, о, Сатана — над нас,
сред Рая, в който властва, и в Ада с алчна паст,
където победен бленуваш ти отвека.
О, под Дървото на Познанието нека
до теб духът ми седне, когато види сам
как клоните разцъфват — един невиждан Храм!
Шарл Бодлер
—————
Какво зашифрова Михаил Булгаков в романа "Майстора и Маргарита"
Провинциалният руски автор създава едно от най-загадъчните произведения в световната литература
Писателят замислил да напише "Евангелие от Сатаната". В образа на Воланд от "Майстора и Маргарита" вложил много черти на Сталин.
Романът на Михаил Булгаков "Майстора и Маргарита" е един от най-загадъчните романи в литературната история; и днес изследователите му се опитват да го тълкуват.
Популярен образ на Сатаната, привнесен от божество от древногръцката митология – Пан, е като рогато чудовище, подобно на козел, с копита, което държи тризъбец. Днес този образ се е трансформирал в човекоподобен образ на мъж с козя брадичка. Сатаната е изобразяван и като очарователен и привлекателен мъж, често с различни на цвят очи: едното – кафяво, другото – синьо (например в романа Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков). Във Фаустот Гьоте Сатаната се явява на Фауст преобразен като черен пудел.
Други имена на Сатаната
[редактиране | редактиране на кода]В християнската и други култури следните имена се употребяват като синонимни на Сатаната[източник?] и/или на личностно олицетворение на злото:
- Ариман – в Древна Персия;
- Ангат – име на дявола в Мадагаскар;
- Антихрист;
- Авадон (старозаветен демон, в Средновековието името му е било синоним на Сатаната);
- Азазел (иврит: Княз на дяволите, също Самиел, Самаел);
- Велзевул (от бог 'Ваал-себул', Княз Ваал);
- Белиар (от Ваал, наричан също Белиал);
- Злото;
- Луцифер (Светлоносец);
- Мефистофел (съкратено: Мефисто) – литературен герой на Гьоте в произведението му Фауст;
- Мортус;
- Негеос;
- Уриан;
- Воланд (име на дявола в средновековна Франция, както и при Михаил Булгаков в романа Майстора и Маргарита).
Описателни названия и евфемизми
[редактиране | редактиране на кода]Има поверия, че назоваването на името на Дявола може да донесе нещастие или да го призове (макар според други легенди да е необходимо той да бъде призован три пъти, за да се яви), поради което хората използват описателни названия за него:[източник?]
- Големият Дракон;
- Змията;
- Княз или Владетел на ада;
- Княз на този свят (Лутер);
- Зъбатия;
- Онзи с копитата;
- Падналият;
- Лъжливия;
- Княз на мрака;
- Лукавия;
- Рогатия.
Уики
Няма коментари:
Публикуване на коментар