понеделник, 29 април 2013 г.

Поетична менажерия: Едгар Алън По, Гарванът


От всички стихотворения, които съм чела, това е най-най-любимото ми.
Наскоро попаднах на превода на Спас Николов, който, мисля, че е един от най-добрите преводачи на По.

ГАРВАНЪТ
Превод от английски: Спас Николов (около 1967 г.)




Нявга, в мрачен час среднощен, трудех се унил, немощен,
на писания старинни да проникна в мъдростта.
Както клюмах, в сън оборен, чух внезапно звук притворен -
сякаш хлопна странник морен вън на моята врата.
„Гост - си казах - плахо хлопа вън на моята врата.
Късен гост навън в нощта!“

Помня зимата тогава - пред камината жарава
призрака си очертава със умираща ръка.
Жадно чаках аз зората, всуе търсил в книжнината
мир, утеха от тъгата, от жестоката тъга
по прекрасната Ленора, с име ангелско сега -
тук без име за всегда!

Сух, неясен се разнесе скръбен съсък на завеси,
неизпитван, смъртен ужас сграбчи моята душа.
И повтарях аз смутено на сърцето ужасено:
„Някой гост стои смирено вън пред моята врата.
Хлопа за подслон смирено, там на моята врата,
късен гост навън в нощта!“

Но събрал кураж накрая, без да се поколебая,
„Сър ил` леди“ - казах, - моля прошка за небрежността.
Да призная, веч от скука леко бях задрямал тука,
а тъй тихо се почука вън на моята врата,
че дали съм чул, не знаех...“ - дръпнах входната врата -
само мрак навън в нощта!

Дълго поглед в мрака впивах в страх, съмнения, удива,
с блян, за който никой смъртен не е имал дързостта.
Ала няма бе тъмата и безмълвна - тишината,
само плахо в тъмнината аз „Ленора?“ прошептях.
В миг отвърна глухо ехо и „Ленора...“ прошептя.
Само ехо във нощта.

Но едва се бях обърнал, хладен трепет ме обгърна -
вече ясно в тишината чух почукването пак.
„Има нещо, несъмнено, зад прозореца стаено.
Трябва - казах си смутено - да разбуля този мрак.
Ще погледна вън. - продумах със пресъхнала уста. -
„Вятър само вий в нощта.“

Щом прозореца отворих, с шум под вдигнатите щори
влезе горд, тържествен Гарван - гост свещен от древността.
Без да ме удостоява с поздрав, без да се забавя,
тежко кацна той тогава там над моята врата.
Върху бюста на Палада, там, над моята врата,
кацна, чер като Нощта!

Бях в тъгата си застинал, но в усмивка тя премина:
„Тоз солиден, важен Гарван, тъй обгърнат в полумрак!
Вярвам, че макар разрошен, ти не си страхливец още,
Гарван мрачен, бродещ нощем по Плутоновия бряг.
Титла, име ти кажи ми от Плутоновия бряг!“
Той изрече: „Нивга пак!“

Удивен бях - дума ясна чух от птицата ужасна,
въпреки че неуместна и без смисъл беше тя.
А и никой дотогава не е бил удостояван
птица, звяр да съзерцава над самата си врата.
Над вратата да застава Гарван чер, обгърнат в мрак,
с име странно Нивга пак.

Там застанал чужд, далечен, Гарванът замлъкна вече,
сякаш в таз едничка дума той душата си изля.
Нищо повече не стори, дума той не проговори,
и накрая измърморих: „Утре той ще литне пак...
След надежди и другари ще отлитне гостът драг.“
В миг той каза: „Нивга пак!“

„Ясно! - казах аз изплашен. - Отговорът толкоз страшен
някой господар нещастен е повтарял пак и пак,
без пощада от бедите стръвно следван по петите,
дор надеждите убити ги погребал черен мрак;
с опелото на мечтите - смазващият, леден мрак
на нивга, нивга пак!“

Ала Гарванът навъсен веселеше ме с вида си.
Разположих се усмихнат срещу тъмната врата.
Но в креслото кадифено мислех аз задълбочено -
що ли този чужд на мене призрак зъл от древността,
що ли този грозен, мрачен призрак със злокобен грак
предвещава с „Нивга пак“?

Тъй, дълбоката размисъл на лицето не изписал,
че очите му горящи всяваха у мене страх,
дълго мислих без усмивка, приклонил глава в почивка
върху меката покривка, потопена в синкав мрак.
О, на меката покривка, потопена в синкав мрак,
Тя ще гали нивга пак!

Сякаш вдъхнал от тамяна на кадилница люляна,
чувах звънки по килима стъпки на нетленен крак.
„Клети, твоят бог ти дава питието за забрава -
казах си. - При теб остава за утеха гостът драг.
Ще забравиш ли Ленора и тъгата - злия враг!“
Той изрече: „Нивга пак!“

„Птица или тъмна сила, ти пророк си, чернокрили!
И от буря да си хвърлен сам-самин на този бряг
омагьосан, изоставен, в дом, от ужас обитаван;
и от дявола поставен - правдата кажи ми пак!
Ще намеря ли - кажи ми! - в Галаад балсама благ?"
Той изрече: „Нивга пак“!

Викнах: „Птицо чернокрила! Не пророк, а тъмна сила!
В името на всичко свято те заклевам, с този грак
клетва дай ми, за опора в скръб, униние, умора,
че далеч отвъд с Ленора ще се срещна нявга пак!
Че прекрасната Ленора ще прегърна нявга пак?“
Той изрече: „Нивга пак!“

„Вън! - избухнах. - Демон черен! Вън в нощта, във мрак неверен!

Нека тази дума бъде за раздялата ни знак!

Ни перо да ми напомня за лъжата ти злокобна!

Остави ме, птицо злобна! Вън! Далеч от моя праг!

Сянката вдигни зловеща от нещастния ми праг!“

Той изрече: „Нивга пак!“




Оттогава, дни и нощи, там е още, там е още,

неподвижен над вратата черен Гарван с грозен грак.

В погледа му - тъмна сянка на демон в прокобна дрямка,

а зловещата осанка хвърля там злокобен мрак.

И душата ми от този черен, непрогледен мрак

ще се вдигне нивга пак!





четвъртък, 25 април 2013 г.

Пабло Неруда - "Умира бавно този..."




Напоследък отново се зарових в дебрите на психотерапията, психоанализата и прочие  винаги интересуващи ме теми, свързани със себеразвитието, общуването, помощта, която можем да дадем на другите, и пр. и пр. и попаднах на публикации на психотерапевта Орлин Баев, който освен другите интересни професионални авторски текстове, е  публикувал и това стихотворение на Пабло Неруда, което ми хареса много:

„Умира бавно този,
Който не пътува,
И този който не чете,
И който музика не слуша,
И който във очите няма благодарност.

Умира бавно този,
Който себеуважението си погубва сам,
И този който никому за нищо не помага.

Умира бавно този,
Който с непознатите избягва да говори,
И който, роб на навиците стари,
Върви по пътища еднакви всеки ден,
И който никога не е сменил занятие,
И този който никога не е рискувал,
да промени цвета на дрехите дори.

Умира бавно този,
Който избягва всякакво вълнение,
И крие вихъра от чувства и емоции,
А с тях се връща блясъка в очите ни,
И се лекуват бързо наранените сърца.

Умира бавно този,
Който никога не сменя курса,
Нещастен в работата си и в любовта,
И този който не рискува нищо,
За да последва своята мечта,
И този който, па макар веднъж в живота,
Не е загърбил здравия си разум.

Живей сега,
Рискувай още днес и
Действай веднага!
Не се оставяй да умираш бавно!“

понеделник, 4 март 2013 г.

Този, който е способен да познае насъщния Път-Дао


 Цитат от БАОПУДЗЪ:
"Този, който е способен да познае насъщния Път-Дао, няма влечение към вещите. Не се стреми към светски почести. Как може той да се хвали, рекламирайки себе си пред тълпата еснафи? Напротив, нищожните посредствености безмерно се превъзнасят и хвалят сами себе си, с внушителна външност и ласкателен глас съблазнявайки простаците, започнали да се учат късно. Целият този брътвеж те наричат велики слова! Те казват: "Ние се изкачихме в славните планини и там срещнахме безсмъртните". Хората, които ги слушат, по правило не са способни точно и ясно да схванат претенциите им и затова рядко разбират, че ги мамят."
                            Баопудзъ, Мъдрецът, обемащ пустотата. 
                                             Глава 20. Отсичане на съмненията.

За илюстрацията: Първа страница от Баопудзъ, Девета глава


Даоската алхимия



Целта на даоската алхимия е в създаване на еликсир на безсмъртието. Във външна среда той присъства като някаква субстанция, която може да бъде погълната от организма; във вътрешната алхимия („ней дан“), възникнала през епохата Тан (618–907), той представлява същия онзи вътрешен ресурс, който даосите се стремят да изкристализират, съхранят и умножат чрез описаните по-горе техники (ушу - вътрешните бойни стилове като тайдзи, син и и пакуа, цигун, дихателни практики). С помощта на „ней дан“ златистият еликсир достига мозъка и оттам попада в устата. След като се преглътне, еликсирът става Свещен зародиш, който след шестмесечно развитие преобразява даоса в земен Безсмъртен. След девет години изпълнение на ритуалите формирането на Безсмъртния е завършено.Класически трудове по вътрешна алхимия са сборниците „Дао Шу“ („Опората на Дао“, около 1140 г.) и „Сючън Шъшу“ („Десет писания за културата на съвършенството“, след 1200 г.).

Цитирано по: Най-известните Дао притчи, послеслов 

Най-древният трактат по даоска алхимия е "Баопудзъ. Мъдрецът, обемащ пустотата" от Гъхун, написан около 320 г. и представляващ енциклопедия на ранния даоизъм.  Тази книга не се чете на един дъх. Това е книга за цял живот - колкото пъти я отворя, толкова нови, незабелязани преди неща откривам. Препоръчвам я горещо на всеки, който иска да се докосне до мъдростта на древните даоси.

 

 

неделя, 3 март 2013 г.

КОМПЛЕКСЪТ “ОСЕМ КЪСА КОПРИНА” В СЕДЯЩА ПОЗИЦИЯ





Комплексът е създаден преди 1 000 години от маршал  Юе Фей 
(живял по времето на династията Сун ), за да подобри здравето на своите войници.

Първоначално комплексът включва 12 къса, но постепенно броят им намалява до осем, въпреки че и формата с 12 упражнения също е съхранена. 

Комплексът спада към системата на даоската външна алхимия (външният еликсир - уайдан) и обхваща и двете практики на тази система - натрупване на Ци в крайниците и насочването й към органите, както и използването на движението на крайниците за задвижване на мускулите около органите и усилване на движението на Ци в тях. 

Най-важната част на тази система са не самите упражнения, а преди всичко теорията и принципите, върху които те се изграждат. Поради това е много важно да разберем смисъла на "тайните думи", отнасящи се до всеки един от късовете. Само така ще можем да използваме нашия ум И, за да насочваме движението на Ци и да подобрим здравето си.

Според указанията на Ян Дзюнмин (авторът на клипа),  добре е комплексът да се изпълнява през първата половина на деня, както и да се стремим да не пропускаме нито едно упражнение и да съчетаваме дишането и движенията по следното правило: при разтягане на крайниците издишваме, при свиване - вдишваме и насочваме Ци към гръбначния стълб.

Вариантът на Ян Дзюнмин на "Осем къса корприна" е подробно представен в блога "Тайната на златното цвете" поради което тук няма да превеждам указанията към отделните късове. Вече някой е бил така добър да го стори вместо мен, за което съм много благодарна.

Открих също, че книгата "Осем къса коприна" на Ян Дзюнмин е преведена на български, което също ме зарадва.

Връзки:
Даоската алхимия
Накратко за Ян Дзюнмин на руски език
Към сайта на създадената от Ян Дзюнмин през 1982 година в Бостън Асоциация на бойните изкуства Ян