ДЪРВЕТА НА ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ

В парка “Свети Георги” в Добрич по инициатива на общинската администрация оформят алея, където засаждат дървета по повод годишнини на известни личности. 

Досега са засадени дръвчета от вида “Американски червен дъб" в памет на Дора Габе,  Адриана Будевска и в чест на бащата на българския балет, роденият в Добрич Анастас Петров. 

До дръвчетата са поставени табели с цитирани мисли на тези личности.

Източник:

https://pronewsdobrich.bg/cherven-dab-raste-v-dobrich-i-pazi-spomena-za-anastas-petrov-p76115

За парка: https://www.dobrich.bg/bg/zabelezhitelnosti/gradski-park-sveti-georgi

ДЪБЪТ НА РАДИЧКОВ “ПРОГОВОРИ”

Огромно дърво, извисено на мястото, където е било родното село на големия разказвач Йордан Радичков, спечели награда за вековни дървета - символ на българския дух. 

Дъбът, отличен с приза “Вековните дървета говорят” на фондация “Екообщност”, се издига край язовир “Огоста” на мястото на бившето село Калиманица - където е била родната къща на сладкодумния баща на верблюдите.

Село Калиманица през 80-те години бе потопено под водите на язовир “Огоста”, но остана в историята и литературата като бездънния кладенец, от който Радичков черпи години наред герои и сюжети. 

От селото са оцелели само войнишки паметник, недостроена черква и дъбът, който е на 385 години. Дървото е високо 27 м, а обиколката му е 3,5 м. Когато гостувал в родния си край за срещи с читатели или лов, Радичков често сядал под дъба за отдих. През последните години на 24 октомври - рождения ден на писателя, негови приятели, читатели и културни дейци палят огньове и опъват трапези под вековния дъб, за да си спомнят за разказвача и творчеството му.

Дъбът на Радичков “проговори” - Труд, https://trud.bg/article-5185149/

ЙОРДАН РАДИЧКОВ И “ДЪРВОТО НА ЖИВОТА” В НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 10. КЛАС

Издателство “Просвета” – София подготвя нов учебник по литература за 10 -ти клас, в който като автор присъства Йордан Радичков. Предвижда се в него да бъде поместена и снимка на  дървопластиката “Дървото на живота”, която ще бъде публикувана като илюстрация. 

Берковица е градът, направил този първи паметник на писателя Йордан Радичков. Открит е  в центъра на Берковица по повод Празника на града през 2007 година. Паметникът е наречен “Дървото на живота” по заглавие от разказ на Радичков. Идеята за издигането на почетния знак в Берковица е на гражданското сдружение “Приятели на Радичков”. Изработката и монтирането му са финансирани от община Берковица. Автори на почетния символ на Радичковата вселена са скулпторът Димитър Гоцак и дърворезбарят Чавдар Антов.

ЙОРДАН РАДИЧКОВ И "ДЪРВОТО НА ЖИВОТА" В НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 10. КЛАС

Община Берковица, https://www.berkovitsa.bg/%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/

ВЕКОВНО ДЪРВО "ЧЕРНИЦАТА НА ЛЕВСКИ" - СОФИЯ

“Черницата на Левски" е вековно дърво от вида Morus alba (Бяла черница). На него има обозначения, че е защитен вид и е най-старото дърво на столицата. Историческата черница се намира на стотина крачки на изток от Централната софийска баня, на ул. "Искър" 2 в гр. София. 

На това място се е намирал ханът на Хаджи Мано, който е сред радетелите за свободата на България и съратник на Дякона. 

Според легендата, когато Левски е прибивавал в София, е отсядал в неговия хан и е завързвал коня си на тази черница. Верността на легендата е подкрепена от записките на самия Васил Левски, в които споменава за пребиваването си в Мановия хан. Мненията за възрастта на дървото са различни - от 220 години до над 600 години.

https://opoznai.bg/view/vekovno-darvo-chernitzata-na-levski-gr-sofiia

ВЕКОВНО ДЪРВО “ВАЗОВ ДЪБ - Банкя

"Вазовият дъб" в Банкя е било любимото място за почивка на Иван Вазов. 

Тук На 15.06.1900 г. написва произведението "Утро в Банки", в което показва преклонението си пред вълшебната природа на Банкя. 

Дъбът може да бъде видян и във филма "Вечери в Антимовския хан", сниман по едноименния сборник с разкази на Йордан Йовков. Дървото е от вида летен дъб и според последни данни възрастта му е над 300 години. Намира се в близост до храм "Св.Св. Кирик и Юлита".

Вековно дърво "Вазов дъб" - Банкя - https://opoznai.bg/view/vekovno-darvo-vazov-dab-gr-bankia

Дядо-Славейковото място" и дъбът на Пенчо Славейков - София

Славейковият дъб е най-старото дърво в парка, то е на повече от 500 години. Със заповед на Министерството на културата и туризма от 19 май 2005г "Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков" са обявени за паметник на културата от национално значение. 

Същевременно то е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София – Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са обявени за защитени природни обекти. 

Мястото е било градина на семейство Славейкови. Тук се срещат четворката от кръга "Мисъл" – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстев, както и Мара Белчева, Боян Пенев и много други писатели и общественици. Именно тук Пенчо Славейков написва някои от най-известните си произведения.

"Дядо-Славейковото място" и дъбът на Пенчо Славейков - София - https://opoznai.bg/view/diado-slaveikovoto-miasto-i-dabat-na-pencho-slaveikov-sofiia

Дърво, което е ново за науката, бе кръстено на Леонардо ди Каприо. 

Учени от Кралските ботанически градини в Кю казват, че искат да почетат звездата заради помощта му за спасяването на тропическите гори от сеч.

Дървото, на което е дадено официалното име Uvariopsis dicaprio, расте само в гората на Камерун, известна с невероятното си биоразнообразие. Учените и природозащитниците бяха ужасени, когато чуха за плановете да се позволи огромни части от гората Ебо да бъдат отворени за дърводобив. Това е една от най-големите относително недокоснати тропически гори в Централна Африка и е дом на хората от Банен. Отличава се с набор от уникална флора и фауна, включително застрашени горили, шимпанзета и горски слонове.

Юнг за "Книга на промените", за източната мисъл и трудностите при възприемането й.

"Начинът по който „И Дзин” гледа на действителността, като че ли не одобрява нашите причинни процедури. 

Според възгледа на древните китайци, моментът, който действително наблюдаваме, се появява по-скоро като случайно попадение, отколкото като ясно определено следствие от верига съгласувани причини. Интерес явно представлява конфигурацията, образувана от случайните събития в момента на наблюдението, а съвсем не хипотетичните причини, привидно довели до съвпадението. Докато западният ум грижливо пресява, претегля, подбира, класифицира, изолира, китайската картина на момента обхваща всичко до най-дребните, безсмислени подробности, защото всички съставки заедно съставляват наблюдавания момент."

Коментар на Карл Густав Юнг на

„Китайска книга за живота” (превод и обяснения от Рихард Вилхелм)

Чрез своя коментар се опитвам да подпомогна изграждането на едно вътрешно, духовно разбирателство между Изтока и Запада. Основа за всяко общуване и разбирателство е човекът и затова беше необходимо да говоря за него. 

Това оправдава и факта, че се спрях само на най-общото, а не подходих към проблемите с оглед на техническо-процесуалната им страна.Техническите указания имат определена стойност за хора, които са наясно какво е фотоапарат и бензинов двигател. Те са напълно безсмислени за човек, нямащ никаква представа за такива неща. 

Работата е там, че човекът от Запада, към когото са отправени тези редове, се намира точно в тази ситуация. 

По тази причина най-важното според мен е да се изведе на преден план съвпадащото в психичните състояния и символиката, тъй като подобни аналогии разкриват достъпа към вътрешните покои на източния дух, достъп, който не изисква от нас да пожертваме своята специфика и не ни заплашва с „изкореняване” , но същевременно не е и някакъв интелектуален телескоп или микроскоп, който да ни разкрива гледки, които нито ни засягат, нито ни вълнуват.

 По-скоро става въпрос за страдания, търсения и стремежи, общи за всички цивилизовани хора. 

Това е наложения на човечеството чудовищен природен експеримент – осъзнаването, което бидейки обща задача, свързва и най-отдалечение култури. Не може в никакъв случай да се твърди, че западното Съзнание представлява Съзнанието изобщо. То е по-скоро исторически обусловена и географски ограничена величина, която е представителна само за една част от човечеството. 

Разширяването на нашия вид Съзнание не бива да се извършва за сметка на други видове, то трябва да се осъществява посредством разгръщането на онези елементи от нашата психика, които са аналогични на свойствата на чуждата психика, така както например Изтокът не може да се лиши от нашата техника, наука и индустрия. Европейската инвазия в Изтока беше едно едромащабно насилие. Заедно с това обаче – noblesse oblige (доброто възпитание задължава) – ние, наследихме и задължението да разберем Духа на Изтока. Може би се нуждаем от това повече, отколкото можем да си представим в момента.

Превод Андрей Крупев, Юлия Ковачева

Николай Милчев. Черно и бяло

 

ЧЕРНО И БЯЛО

Най-черноокото дърво - черницата,

притваряше вечерните си клепки.

Но не заспиваше, защото бяла птица 

насред сърцето му не спираше да трепка.

Източник: https://liternet.bg/publish7/nmilchev/index.html

АНГЕЛ ГОРАНОВ.СТИХОВЕ

 

Ангел Иванов Горанов, български поет, педагог, културен деец, общественик, е роден на 22.04. 1930 г. във Велинград. Завършва гимназия в родния си град, Учителски институт в Пловдив и Военно артилерийско училище в Шумен. Работи като учител по български език и литература с първи клас-квалификация и звание „Главен учител”, офицер в Българската армия, началник отдел „Култура” на Околийски народен съвет - Велинград и председател на Градския съвет по култура при ГНС - Велинград. 

Автор е на стихове за възрастни и деца. Издал е 16 стихотворни книги.

Съучредител на Дружеството на писателите в Пазарджик. Член на Съюза на българските писатели. Носител на 12 награди от национални литературни конкурси. 

Умира на 10.03.2013 г. в София.

ДЪБ

Върхът му обрасъл е с мъх -
глава побеляла.
Гората стаила е дъх
пред близка раздяла.

Светкавица с остър резец
дъба татуира.
Дървото с избоден гледец,
самотно, умира.

Аз в тайните знаци се взрях,
но кой ги разбира!
Разчитам писмо на кора,
писмо от Всемира.

Източник: https://literaturensviat.com/?p=94553

Хайку

Светкавица с меч
прободе сърцето на бора.
Гората чернее.

Точка хъ гу

 Акупресурата е един от методите за лечение и профилактика на заболяванията в традиционната китайска медицина (ТКМ). Тя представлява стимулиране на определени зони по тялото, наречени акупунктурни точки, които са разположени по меридианите, които образуват невидима за човешкото око система, по която протича енергията Ци, благодарение на която живеем. 

Акупресурата е метод за лечение, който може да се използва и в ежедневието. Чрез стимулиране посредством натиск или въртеливи движения на акупунктурните точки се възстановява балансът на енергията, което способства за облекчаване на болката и симптомите на заболяването. Според ТКМ по човешкото тяло има над 360 такива точки. Те се използват както в акупресурата, така и в акупунктурата, т.е. те могат да се стимулират чрез масаж или чрез убождане с игли. Четири от тези акупунктурни точки се приемат като „общи точки", които помагат при различни състояния и възстановяват организма като цяло. Това са Дзуснали (足三里) и Уейчун (委中), които се намират на двата крака, и Лиецюе (列缺) и Хъгу (合谷), които са разположени на двете ръце. 

Сред тях Хъгу може да се нарече универсална точка, защото се използва при лечението на широк спектър от болести. Друго нейно предимство е мястото, където е разположена. То позволява да я масажирате сами, по всяко време и навсякъде – докато разговаряте, гледате телевизия, пътувате и т.н. 

Къде се намира акупунктурната точка Хъгу? 

Хъгу се намира на горната част на дланта, на сгъвката между палеца и показалеца. 

От името на всяка акупунктурна точка можем да получим важна информация, например за мястото, където е разположена или основното й предназначение. Хъгу не прави изключение. В превод合 („хъ") означава „затварям, събирам", а 谷 („гу") „долина", т.е. ако разтворим палеца и показалеца и си представим, че те в основата си те образуват две планини, то частта между тях при сгъвката можем да оприличим на „долина", която се „затваря и отваря", когато събираме и раздалечаваме тези два пръста. 

Акупунктурната точка Хъгу е разположена по меридиана на дебелото черво, който е един от Ян меридианите, които минават по ръцете. Но това не означава, че се използва само за лечението на болести, свързани с дебелото черво. Оказва се, че тя се използва при над 90 вида заболявания. Сред тях много голяма част са свързани с различни проблеми в областта на главата, лицето и „петте отверстия"(очи, уши, нос), например главоболие, зъбобол, кожни проблеми, паралич на лицето и т.н. 

За лечението на кои болести помага масажът на точката Хъгу и как да я използваме в ежедневието? 

Убождането с акупунктурни игли в точката Хъгу лекува болести на дихателните пътища, подобрява кръвообращението и перисталтиката, в комбинация с акупунктурните точки Уайгуан (外关) и Шаодзъ (少泽) стимулира образуването на майчино мляко, намалява напрежението в кръвоносните съдове и увеличава еластичността им и т.н. 

Първа помощ с масаж на точката Хъгу: 

1. За успокояване на болката 

Една от основните функции на точката Хъгу е да успокоява болката, независимо в коя част на тялото се появява тя, например в главата, зъбите, корема или стомаха и т.н. Така че, ако усетите болка някъде натискайте тази точка с палеца и показалеца на другата ръка и за много кратко време тя ще отшуми. 

Една от най-нетърпимите е болката в зъбите. Именно в такъв момент масажът на тази точка е едно от първите неща, които може да направите, за да си окажете първа помощ. Запомнете, че в този случай трябва да масажирате противоположната на болното ви място длан. Например, ако ви боли зъб отляво, трябва да масажирате дясната ръка и обратно. Едновременно с това потърсете в областта точно под меката част на ухото най-чувствителното на болка място и го масажирайте в комбинация с точката Хъгу. Търсете това място от същата страна, където е зъбобола.Например,ако ви боли зъб отдясно, значи чувствителното място също е отдясно. В 80% от случаите след 1-2 минути зъбоболът отшумява. Разбира се най-добре е някой да ви помогне с масажа, защото най-вероятно сами няма да имате достатъчно сила да го направите. Но разбира се не бива да се отказвате от посещението при зъболекар. 

Освен при зъбобол масажът на точката Хъгу в комбинация с точката Лиуцюе помага и при различни видове главоболие. 

2. При гадене 

Ако ви се гади масажирайте точката Хъгу, притискайки я с палеца на противоположната ръка. Може да приложите този метод и ако ви прилошава в превозно средство или ви се гади след подобаващо напиване. Не забравяйте, че при масажа трябва да натискате по-силно, за да постигнете желания ефект . 

3. Като профилактика срещу високо кръвно 

Честото масажиране на точката Хъгу може да ви предпази от високо кръвно и инсулти. Затова не забравяйте от време на време да я масажирате. 

Противопоказания: 

Въпреки многобройните ползи от въздействието върху точката Хъгу, бременните трябва да внимават, защото стимулирането на тази точка може да предизвика преждевременно раждане или аборт. 

В една от книгите по медицина от династия Сун е описана следната история. Един от принцовете на име Тайдзъ се увличал по китайската медицина. Веднъж той се разхождал с лекаря си и видял бременна жена. Китайската медицина е известна с това, че може да определи пола на бъдещото дете по пулса на жената. Принц Тайдзъ направил пулсова диагностика на жената и според него тя трябвало да роди момиче, а според лекаря му – близнаци момче и момиче. Принцът бил жесток и нетърпелив човек и искал да разпори корема на жената, за да види какво в действителност се крие там. За да спаси живота на майката и бъдещите й рожби, лекарят поставил игли в точките Хъгу и Саниндзяо. Още с убождането, жената започнала да ражда и на бял свят се появили момче и момиче. 

Затова, ако ви предстои да станете майка, бъдете много внимателни и в никакъв случай не стимулирайте тези две точки

Източник: