В парка “Свети Георги” в Добрич по инициатива на общинската администрация оформят алея, където засаждат дървета по повод годишнини на известни личности.
Досега са засадени дръвчета от вида “Американски червен дъб" в памет на Дора Габе, Адриана Будевска и в чест на бащата на българския балет, роденият в Добрич Анастас Петров.
До дръвчетата са поставени табели с цитирани мисли на тези личности.
Източник:
ДЪБЪТ НА РАДИЧКОВ “ПРОГОВОРИ”
Огромно дърво, извисено на мястото, където е било родното село на големия разказвач Йордан Радичков, спечели награда за вековни дървета - символ на българския дух.
Дъбът, отличен с приза “Вековните дървета говорят” на фондация “Екообщност”, се издига край язовир “Огоста” на мястото на бившето село Калиманица - където е била родната къща на сладкодумния баща на верблюдите.
Село Калиманица през 80-те години бе потопено под водите на язовир “Огоста”, но остана в историята и литературата като бездънния кладенец, от който Радичков черпи години наред герои и сюжети.
От селото са оцелели само войнишки паметник, недостроена черква и дъбът, който е на 385 години. Дървото е високо 27 м, а обиколката му е 3,5 м. Когато гостувал в родния си край за срещи с читатели или лов, Радичков често сядал под дъба за отдих. През последните години на 24 октомври - рождения ден на писателя, негови приятели, читатели и културни дейци палят огньове и опъват трапези под вековния дъб, за да си спомнят за разказвача и творчеството му.
Дъбът на Радичков “проговори” - Труд, https://trud.bg/article-5185149/
ЙОРДАН РАДИЧКОВ И “ДЪРВОТО НА ЖИВОТА” В НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 10. КЛАС
Издателство “Просвета” – София подготвя нов учебник по литература за 10 -ти клас, в който като автор присъства Йордан Радичков. Предвижда се в него да бъде поместена и снимка на дървопластиката “Дървото на живота”, която ще бъде публикувана като илюстрация.
Берковица е градът, направил този първи паметник на писателя Йордан Радичков. Открит е в центъра на Берковица по повод Празника на града през 2007 година. Паметникът е наречен “Дървото на живота” по заглавие от разказ на Радичков. Идеята за издигането на почетния знак в Берковица е на гражданското сдружение “Приятели на Радичков”. Изработката и монтирането му са финансирани от община Берковица. Автори на почетния символ на Радичковата вселена са скулпторът Димитър Гоцак и дърворезбарят Чавдар Антов.
ЙОРДАН РАДИЧКОВ И "ДЪРВОТО НА ЖИВОТА" В НОВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 10. КЛАС
Община Берковица, https://www.berkovitsa.bg/%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%87%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B0/
ВЕКОВНО ДЪРВО "ЧЕРНИЦАТА НА ЛЕВСКИ" - СОФИЯ
“Черницата на Левски" е вековно дърво от вида Morus alba (Бяла черница). На него има обозначения, че е защитен вид и е най-старото дърво на столицата. Историческата черница се намира на стотина крачки на изток от Централната софийска баня, на ул. "Искър" 2 в гр. София.
На това място се е намирал ханът на Хаджи Мано, който е сред радетелите за свободата на България и съратник на Дякона.
Според легендата, когато Левски е прибивавал в София, е отсядал в неговия хан и е завързвал коня си на тази черница. Верността на легендата е подкрепена от записките на самия Васил Левски, в които споменава за пребиваването си в Мановия хан. Мненията за възрастта на дървото са различни - от 220 години до над 600 години.
https://opoznai.bg/view/vekovno-darvo-chernitzata-na-levski-gr-sofiia
ВЕКОВНО ДЪРВО “ВАЗОВ ДЪБ - Банкя
"Вазовият дъб" в Банкя е било любимото място за почивка на Иван Вазов.
Тук На 15.06.1900 г. написва произведението "Утро в Банки", в което показва преклонението си пред вълшебната природа на Банкя.
Дъбът може да бъде видян и във филма "Вечери в Антимовския хан", сниман по едноименния сборник с разкази на Йордан Йовков. Дървото е от вида летен дъб и според последни данни възрастта му е над 300 години. Намира се в близост до храм "Св.Св. Кирик и Юлита".
Вековно дърво "Вазов дъб" - Банкя - https://opoznai.bg/view/vekovno-darvo-vazov-dab-gr-bankia
Дядо-Славейковото място" и дъбът на Пенчо Славейков - София
Славейковият дъб е най-старото дърво в парка, то е на повече от 500 години. Със заповед на Министерството на културата и туризма от 19 май 2005г "Дядо Славейковото място и дъбът на Пенчо Славейков" са обявени за паметник на културата от национално значение.
Същевременно то е последната оцеляла част от старата дъбова кория на София – Курубаглар, поради което 300-годишните й дъбове са обявени за защитени природни обекти.
Мястото е било градина на семейство Славейкови. Тук се срещат четворката от кръга "Мисъл" – Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Петко Тодоров, д-р Кръстев, както и Мара Белчева, Боян Пенев и много други писатели и общественици. Именно тук Пенчо Славейков написва някои от най-известните си произведения.
"Дядо-Славейковото място" и дъбът на Пенчо Славейков - София - https://opoznai.bg/view/diado-slaveikovoto-miasto-i-dabat-na-pencho-slaveikov-sofiia
Дърво, което е ново за науката, бе кръстено на Леонардо ди Каприо.
Учени от Кралските ботанически градини в Кю казват, че искат да почетат звездата заради помощта му за спасяването на тропическите гори от сеч.
Дървото, на което е дадено официалното име Uvariopsis dicaprio, расте само в гората на Камерун, известна с невероятното си биоразнообразие. Учените и природозащитниците бяха ужасени, когато чуха за плановете да се позволи огромни части от гората Ебо да бъдат отворени за дърводобив. Това е една от най-големите относително недокоснати тропически гори в Централна Африка и е дом на хората от Банен. Отличава се с набор от уникална флора и фауна, включително застрашени горили, шимпанзета и горски слонове.
