ФИЛАТЕЛИЯ: ПОЩЕНСКИ МАРКИ С ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ДЪРВЕТА

ИЗТОЧНИК: http://philatelicmarket.com/bulgaria/bg/subcat.php?c=40

1945 година

Славянски събор.
перф. 11 1/2;
Mi# 477A LC# 522
Mi# 478A LC# 523

***************

1945 година

Славянски събор неназъбен.
Mi# 477B Sc# 464 LC# 519
тираж 400 000
Mi# 477B Sc# 465 LC# 520
тираж 400 000
Mi# 477B Sc# 466 LC# 521
тираж 300 000
* LC# - Каталог на СП "Българска филателия и нумизматика"    Mi# - MICHEL Briefmarken Kataloge    Sc# - Scott Postage Stamp Catalog
Пълна серия (3)

ЮВариации, куриози, пликове
		N 520 хралупа на дървото	n.a. MNH	n.a. used

******************

1957 година

Седмица на гората.
формат 21,5x30,5 mm; перф. C 13; листа 10x10; художник V. Stoikov, V. Barakov
Mi# 1035 Sc# 977 LC# 1067	2st.
тираж 5 000 000
Mi# 1036 Sc# 978 LC# 1068	12st.
тираж 3 000 000
Mi# 1037 Sc# 979 LC# 1069	16st.
тираж 2 000 000
Mi# 1038 Sc# 980 LC# 1070	44st.
тираж 1 000 000
Mi# 1039 Sc# 981 LC# 1071	80st.
тираж 500 000

***********

*************

1964 година

Вековни дървета.
формат 43x35 mm; перф. L 11 1/2; листа 5x5; художник V. Staikov
Mi# 1502 Sc# 1380 LC# 1559	1st.	500-годишен орех в с. Голямо Дряново
тираж 3 300 000
Mi# 1503 Sc# 1381 LC# 1560	2st.	1100 годишен явор в с. Белащица
тираж 2 300 000
Mi# 1504 Sc# 1382 LC# 1561	3st.	600 годишен явор в Сандански
тираж 2 300 000
Mi# 1505 Sc# 1383 LC# 1562	4st.	800 годишен кавак (топола) в Пещера
тираж 1 300 000
Mi# 1506 Sc# 1384 LC# 1563	10st.	800 годишен дъб в Туловска кория
тираж 300 000
Mi# 1507 Sc# 1385 LC# 1564	13st.	1200 годишната Байкушева мура в Пирин
тираж 300 000
* LC# - Каталог на СП "Българска филателия и нумизматика"    Mi# - MICHEL Briefmarken Kataloge    Sc# - Scott Postage Stamp Catalog

****************

1969 година

10 млн. дка нови гори.
перф. 10 3/4;
Mi# 1922 Sc# 1784 LC# 1959
тираж 1 000 000

********

1975 година

Цветове на плодни дървета.
перф. 13;
Mi# 2374 Sc# 2217 LC# 2449		кайсия
тираж 2 500 000
Mi# 2375 Sc# 2218 LC# 2450		ябълка
тираж 1 500 000
Mi# 2376 Sc# 2219 LC# 2451		череша
тираж 1 000 000
Mi# 2377 Sc# 2220 LC# 2452		круша
тираж 350 000
Mi# 2378 Sc# 2221 LC# 2453		праскова
тираж 260 000

******

1976 година

Редки дървета и храсти.
перф. 13;
Mi# 2540 Sc# 2369 LC# 2601	1st.	конски кестен
тираж 2 000 000
Mi# 2541 Sc# 2370 LC# 2602	2st.	храстовиден очиболец
тираж 1 500 000
Mi# 2542 Sc# 2371 LC# 2603	5st.	джел
тираж 500 000
Mi# 2543 Sc# 2372 LC# 2604	8st.	тис
тираж 500 000
Mi# 2544 Sc# 2373 LC# 2605	13st.	бясно дърво
тираж 500 000
Mi# 2545 Sc# 2374 LC# 2606	23st.	див рожков
тираж 305 000

******

1986 година

Опазване на природата и околната среда, блок.
		На марките бял щъркел, дъждовник, жълта водна роза, водна лилия на рамката най- старият дъб в България на около 1640 г., с. Гранит, Старозагорско
****(*** 1987 година Пчели и медоносни растения. фацелия слънчоглед бяла акация лавандула липа еспарзета

https://balkanauction.com/bg/auction/3299109

******

1992 година

Ендемични дървета от България.

		местенски дъб
		конски кестен
		бяла мура
		тракийски дъб
		планински явор
		българска круша

********

1999 година

Народен парк "Пирин", блок
		а) урумов окситропис б) трансилванска камбанка в) баканска перуника г) петниста тинтява на полето на блока панорамен изглед от Пирин

---

 

МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛЕСОВЪДСТВОТО, ГРАДИНАРСТВОТО, ПАРКОСТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ. ПЪРВИТЕ

 

Учените вече знаят, че горите оказват влияние върху местния климат чрез различни физико-химични процеси. Дърветата губят вода от тъканите в листата си – процес, който се нарича евапотранспирация (процес при който растенията губят вода и тя се изпарява)  – и досущ като хората когато се потят, те охлаждат себе си и заобикалящата ги среда. Също така, неравномерните горски корони на дърветата имат охлаждащ ефект, тъй като имат различна форма, плътни са и това възпира горещия въздух да проникне в гората. Дори повече от това, дърветата освобождават аерозоли, които могат да понижат температурата, отразявайки слънчевата светлина и образувайки дъждовни облаци.

Горите помагат по повече от един начин за ограничаването на глобалното затопляне - 

https://nauka.bg/gorite-pomagat-poveche-edin-nachin-ogranichavaneto-globalnoto-zatoplyane/

През 1794 г. италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf

Първите залесявания в България започват в края на XIX век 

В началото на XX в. стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взимат управляващите страната -  княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I и много министри. Активни са и учителите и учениците. Много училища са имали собствени разсадници.

https://www.wwf.bg/?9310466/istoriya-na-zalesyavaniyata-v-bulgariya

След 1878 г.

Започват първите опити за култивиране на чуждоземни дървесни и храстови видове от горското ведомство на страната, по-късно и от частна дейност. През периода 1905-1910 г. са доставени големи количества семенен и посадъчен материал от различни видове, които са засаждани в Борисовата градина в София, парковете на царските дворци в евксиноград, врана, парка „митрополит методи Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора, Университетската ботаническа градина в София, морската градина във варна.

Инвазивни чужди видове растения в България- 

https://www.naas.government.bg/data/IAS-Plants-Bulgaria-bg.pdf

1887 година

Публикуван е първият флористичен труд на български език от Анание Явашов

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%AF%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%BE%D0%B2

1889 година

Начало на първите “горски издания” - "Лесовъдец" и "Лесовъдска сбирка"

https://www.bulgarian-foresters.org/history.html

1909 година

Основано е Дружеството на българските лесовъди

https://www.bulgarian-foresters.org/history.html

1910 година

Излиза първият брой на списание “Горски преглед”, издание на Дружеството на българските лесовъди

1923 г.

През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото  и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.

https://ltu.bg/bg/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F

12 април 1925 година

Началото на “Седмицата на гората” - празника на лесовъдите, първоначално обявен от Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.

1925 г.

Началото на висшето лесотехническо образование у нас. Академичния съвет на Софийския университет взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета.

1928 година

Тома Захариев основава Службата по горско опитно дело - първото горско научноизследователско учреждение в България

Десет природонаучни дружества създават  „Съюз за защита на родната природа“.

Създаден е Институт за гората

Началото е специализираната  “Служба за горско опитно дело”, изучаваща стопанисването и ползуването на горите в България. През 1940 г. службата е преименувана в Институт за горски изследвания и опити. През 1954 г. Институтът се обособява като самостоятелно структурно звено при БАН.

https://fri.bas.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/

Създаден е Съюзът за защита на природата

1931 година

Обявен е първият защитен природен обект - резерватът “Силкосия”

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%8F

Виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“ 

Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.

https://uchiteli.bg/interesting/bylgarskata-gora/866

1934 година

Обявен е първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.

На територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата. 

Вж. Защитени територии в Бг - Защитени територии в България – Уикипедия

2005 година

СЪюзът на лесовъдите в България започва издаването на  вестник "Българска гора", където е представено отношението на съюза по различни въпроси, свързани с живота на съюза и проблемите на българското лесовъдство. Вестникът е трибуна на лесовъдската колегия за изразяване на отношение по проблеми, експертни мнения и оценки, свързани с подобряване на дейността на горския сектор.

https://www.bulgarian-foresters.org/newspaper.html

2016 година

Основана е Организацията "Да запазим горите" като сдружение на граждани с цел да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.

През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите”.

https://www.gori.bg/?page=Page-1&views=%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8

Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].

БЪЛГАРСКАТА ГОРА

“Вървяхме из огромен лес, всяко дърво с дънер като камбанария и с връх до небето и всяко дърво далече от другите, та да се вижда силата и хубостта му. Слабите бяха измрели, свалени долу, и бяха вече изгнили. Останали бяха само силните, които спрели с корените си дори пътя на земята. Ние ходехме между тях като загубените деца в някоя стара приказка ... Погледнах нагоре и проследих огромните дървета, докато тилът опря в гърба ми. Те се бяха разстъпили и сторили кръг, а езерото стоеше между тях като дъното на кладенец ... Наоколо всичко живее, умира и гние. Огромни стъбла на паднали дървета, зелени от плесени, мъхове и треви слизат в ледените води и се стопяват. Дебел и сочен мъх покрива скалите наоколо, та не се вижда гол камък и не се чува стъпка. Брадати, влажни лишеи висят от клоните на дърветата. Изпод краката ми излезе саламандър - черен, с жълти петна - и потъна безшумно във водата ...”

Антон, Дончев, “Време разделно”

Българската гора

България е сред държавите с най-много гори в Европа. Те покриват една трета от територията на страната и повечето са с естествен произход. Само около 4% от тях са се запазили като “девствени гори”, неповлияни от човешка дейност. В миналото българските земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. 

Хронистите на Първия кръстоносен поход през 1096 г. описват „Великата българска гора” (Silva Bulgarorum) като „огромна и обширна” разпростряна „надлъж и нашир”. Повече от осем дена са били необходими, за да се прекосят „неизмеримите и нечувани лесове на българското царство”. Обширните гори на Лудогорието (Делиорман) са били наричани “агач денизи”, или море от дървета. 

Днес единични дървета ветерани, като Гранитския дъб, Байкушевата мура и други, ни напомнят за величествените вековни гори, простирали се някога на огромни територии.

Гори | WWF

🎓 Българската гора | Uchiteli.bg

Вж. също:

Доцент д-р Борислав Григоров: Нужно е да опазваме горите в страната ни, те са огромно богатство - Интервю

Радиоенциклопедия „Българската гора”

Първите масови залесявания

Автор: Елена Кортел 

Гората и дървото – символи и знаци

Аудиозапис, сп. “Българска Наука”, 

https://nauka.bg/audio-zapis-gorata-i-darvoto-simvoli-i-znaci/

ОРГАНИЗАЦИИ, САЙТОВЕ, ЗАКОНИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДЪРВЕТАТА И ГОРИТЕ

 

Викторина „Отново учим и знаем за българската гора“

Викторина „Учим и знаем за българската гора“

Гората.bg - https://gobio.bg/2021/06/04/eko-organizatsii-gorata-bg/

Списък на националните паркове в България

Българските национални паркове са три и имат обща площ 150 362,3 ha или 1,35 % от площта на страната.В тях са включени множество резервати,  природни забележителности и защитени местности.

Национални паркове в България – Уикипедия

Регистър на защитените територии и защитените зони в България

Регистър на ЗТ и ЗЗ

Червена книга на България

Червена книга на Република България - Природа | МОСВ

Категории защитени територии по българското законодателство

В България съгласно Закона за защитените територии има 6 вида защитени територии – резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност.

ЗАЩИТЕНИ ДЪРВЕТА В БЪЛГАРИЯ

Защитени дървета в България — Rezach.bg

ЗАЩИТЕНИ МЕСТНОСТИ В БЪЛГАРИЯ

Защитени местности в България – Уикипедия

Организация "Да запазим горите" 

основана неофициално като сдружение на граждани през 2016 година. Целите на сдружението са да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.

През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите".

Интернет платформа по горска педагогика

Горски педагози в България – сайт по горска педагогика

Архиви за природа“ – дигитален архив, създаден от Асоциация на парковете в България, който предоставя структуриран и публичен онлайн достъп до архивни документи за историята на управлението на защитените територии в България. Архивът съдържа полезна информация за природоопазването в България от 1901 г. с достъпни над 2800 документа

Бъдещи природозащитници – онлайн обучителен портал създаден от Асоциация на парковете в България, Българска фондация Биоразнообразие в партньорство със Солунския университет „Аристотел“, Гърция и Чешкия университет по природни науки в Прага. Съдържа над 100 обучителни материала (видео, презентации, лекции, наръчници, упражнения) с най-добрите практики и примери за провеждане на теренни изследвания, обработване на данни от изследвания, провеждане на застъпнически кампании и др.

Не сме сами на скалите – сайт на едноименната инициатива на Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ“ с информация за скалолюбиви видове и мерки за намаляване на тяхното безпокойство при практикуване на екстремни спортове + карта с катерачните обекти и препоръчителна регулация за намаляване на вредните въздействия върху дивата природа.

Коалиция „За да остане природа в България“ – сайт на природозащитната Коалиция от неправителствени организации и граждански групи „За да остане природа в България“. Съдържа новини и информация от членове и приятели на Коалицията. Богат текстови, снимков и видео материал за редица случаи на гражданско участие и реакция при разрешаване на екологични казуси и др.

Гис на WWF за старите гори – платформа, разработена от WWF с подробна информация за старите гори в България. Платформата съдържа информация за позволителни за сечи, дървесни видове и др. Има възможност за търсене на защитени територии и подаване на сигнали за незаконни сечи, камиони, превозващи незаконна дървесина, природни бедствия и др.

Регистър на защитените зони от Натура 2000

 Сайт, създаден от Министерство на околната среда и водите с информация за защитените зони от Натура 2000 в България по европейските директиви на птиците и хабитатите. Сайтът позволява търсене на защитена зона по име, код или населено място, както и списък на процедурите по Оценка на съвместимост.

Регистър на защитените територии и зони в България – онлайн регистър, създаден към сайта на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) с информация за защитените територии, обявени по Закона за защитените територии и защитените зони от Натура 2000. Съдържа актуални данни за характеристиките на защитените територии и зона като: уникален идентификационен код; наименование; категория; площ; местоположение; дата на обявяване, актуални забрани и режими; цел и предмет на обявяване и др.

Международен съюз за защита на природата и природните ресурси (International Union for Conservation of Nature, IUCN) е международна природозащитна организация, чиято цел е опазването на природните ресурси. Основана е през 1948 г. и централата ѝ се намира в Глан, Швейцария. 

Сайт: https://iucn.org/

International Tree Foundation

Началото на фондацията е през 1922 г., когато пионерът природозащитник Ричард Сейнт Барб Бейкър е служил като горски служител в Кения. Той наблюдава неограничаваното обезлесяване и осъзнава спешната необходимост от засаждане и защита на дървета. Той привлича местния вожд Джосия Нджонджо, и двамата поставят началото на International Tree Foundation, с мисията да засажда, защитава и популяризира дървета.

https://www.internationaltreefoundation.org/

ТЕОДОР ТРАЯНОВ. СТИХОВЕ

 

ТЪГА

В полето самотно дръвче се е свило,
Чер призрак сред белия сън на снега,
Посърнали клони поклаща унило,
Поклаща ги с трепет на мъртва тъга.

Снежинките хвъркат, край него се гонят,
Прииждат, целуват го, губят се пак.
Забравени листи полека се ронят,
Отпадат и гинат в безкрайния сняг.