ДЪБ
Пред моя роден дом столетен дъб расте –
аз помня го такъв огромен от дете.
Аз виждал съм го, как във слънчев пек блести
и слушал съм го в мрак среднощен да шепти.
И в бури с грозен рев съм гледал как стои,
от мълнии огрет, настръхнал исполин.
Тополата превие плачевно крехък връх,
кът търси да се скрие от гибелни дъх,
а той чело дигнал, възправил мощен стан,
реве, закана цял, безстрашен в бой гигант.
От ранни още дни от него възприех:
да бъда твърд в беди да срещам бури в смех,
и на безброя дни заслушан в общия ход,
в кръвта ми да звъни неспирният живот.
Вам идещи след нас оставям тоз завет:
като дъба далеч вий гледайте напред1
И като него с дух бъдете горд и твърд,
неохкащи в беди, нетрепкащи пред смърт!
Расте столетен дъб пред моя дом рожден:
умра ли нека той говори зарад мен!
Източник: Словото - https://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=449&WorkID=15743&Level=1
На снимката: Илия Бешков, Николай Хрелков
и Александър Добринов, 1934 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар