ГИНКО БИЛОБА - ДЪРВОТО НА НАДЕЖДАТА

ГИНКО БИЛОБА - Дървото на надеждата

“Съществува дърво, устояло на атомния взрив, унищожил изцяло японския град Хирошима на 6 август 1945 година. 

Тогава за миг загиват 80 000 невинни човешки същества. Общият брой на убитите след атомните бомбандировки над Хирошима и Нагасаки е 300 000! Ранените са повече от половин милион! Девет милиона японци остават без покрив, а в радиус от 12 квадратни километра всичко е разрушено! 

Учените предсказвали, че в епицентъра на взрива няма да се появят признаци на живот поне един век, но само след година сред радиоктивната пепел израснало „дървото на надеждата“ Гинко билоба.

През есента клоните на това дърво са покрити с листа, носещи всички нюанси на златото – от бакъреножълто до златистобяло. Природата е дарила Гинко билоба с неописуеми багри, за да напомни, че надеждата винаги трябва да бъде облечена в най-сияйни одежди.

Дървото на надеждата е нужно на всекиго от нас. То става наше спокойствие и пристан сред буреносните пориви на хорската злоба. Знаем далечната мъдрост, че надеждата умира последна, че следва човека до неговия последен дъх, побеждавайки покрусите, които ни следват неотстъпно по коловозите на битието.”

Към целия текст: В Челопеч се проведе Арт среща „Дървото на надеждата“ - https://trud.bg/%D0%B2-%D1%87%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%87-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D0%B5-%D0%B0%D1%80%D1%82-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0/

ДЪРВО НА КЪСМЕТА

 

https://debati.bg/darvoto-koeto-tsafti-po-praznitsi/

Без значение дали вярвате в приказки, или сте на път да се отречете от доброто в човека, има едно място в центъра на София, което пази в огражденията си малко своеобразно чудо. То не е шармантно. Представлява малко дръвче, чиито плодове носят щастие и надежда.

Къде е?

Намира се в парка на Военна академия „Георги Стойков Раковски“. На няколко метра от паметника на легендарния полковник Борис Дрангов и на крачки от пресушеното изкуствено езерце с формата на буквата „Ф“. Защо точно тази буква? Защото е построено в чест на цар Фердинант. Някога в него е имало вода, както и лилии. Между тях пък плавали патици.

Самото дръвче не би ви направило впечатление, ако не знаете за него. Ако не е цъфнало, както само то си може, бихте го подминали с пренебрежение.

Когато това се случи, провокира усмивки в минувачите. Радват му се и всеки иска да си вземе от плода му. Да прочете посланието, което му се е паднало. А то е винаги различно, мъдро, закачливо и някак лично.

Кой стои зад това?

Група ентусиасти, от онези леко налудничавите, с които животът е по-смислен, забавен и лек, са се сетили, че големите радости са в малките неща. Решили са и за поредна година окичват скромното дръвче с късмети. Нямам представа как им е дошла идеята, но е прекрасна. Редовно късметите биват обрани още на същия ден, но пък предвидливите ползватели понякога решават да оставят и свое послание на мястото, от което са взели малката си голяма дневна радост.

Опасността от вандали винаги я има, ще кажат някои. И са прави, но решението не е в това – да не правим нищо хубаво, защото „лоши хора“ могат да го съсипят, нали?

Въпреки че все по-рядко маршрутът ми минава през това място, когато се случи, надниквам през оградата от цеви на пушки с надежда, че на