неделя, 29 септември 2024 г.
петък, 6 септември 2024 г.
ФИЛАТЕЛИЯ: ПОЩЕНСКИ МАРКИ С ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ДЪРВЕТА
1945 година
| Славянски събор. | |||||||||
| перф. 11 1/2; | |||||||||
|  | ||||||||
|  | ||||||||
***************
1945 година
| Славянски събор неназъбен. | |||||||||||
|  | ||||||||||
| тираж 400 000 | |||||||||||
|  | ||||||||||
| тираж 400 000 | |||||||||||
|  | ||||||||||
| тираж 300 000 | |||||||||||
* LC# - Каталог на СП "Българска филателия и нумизматика" Mi# - MICHEL Briefmarken Kataloge Sc# - Scott Postage Stamp Catalog | |||||||||||
| Пълна серия (3) | |||||||||||
| ЮВариации, куриози, пликове | ||||||
| N 520 хралупа на дървото | n.a. MNH | n.a. used |  | |||
******************
1957 година
| Седмица на гората. | |||||||||||
| формат 21,5x30,5 mm; перф. C 13; листа 10x10; художник V. Stoikov, V. Barakov | |||||||||||
| 2st. |  | |||||||||
| тираж 5 000 000 | |||||||||||
| 12st. |  | |||||||||
| тираж 3 000 000 | |||||||||||
| 16st. |  | |||||||||
| тираж 2 000 000 | |||||||||||
| 44st. |  | |||||||||
| тираж 1 000 000 | |||||||||||
| 80st. |  | |||||||||
| тираж 500 000 | |||||||||||
***********
*************
1964 година
| Вековни дървета. | |||||||||||
| формат 43x35 mm; перф. L 11 1/2; листа 5x5; художник V. Staikov | |||||||||||
| 1st. | 500-годишен орех в с. Голямо Дряново |  | ||||||||
| тираж 3 300 000 | |||||||||||
| 2st. | 1100 годишен явор в с. Белащица |  | ||||||||
| тираж 2 300 000 | |||||||||||
| 3st. | 600 годишен явор в Сандански |  | ||||||||
| тираж 2 300 000 | |||||||||||
| 4st. | 800 годишен кавак (топола) в Пещера |  | ||||||||
| тираж 1 300 000 | |||||||||||
| 10st. | 800 годишен дъб в Туловска кория |  | ||||||||
| тираж 300 000 | |||||||||||
| 13st. | 1200 годишната Байкушева мура в Пирин |  | ||||||||
| тираж 300 000 | |||||||||||
* LC# - Каталог на СП "Българска филателия и нумизматика" Mi# - MICHEL Briefmarken Kataloge Sc# - Scott Postage Stamp Catalog | |||||||||||
****************
1969 година
| 10 млн. дка нови гори. | |||||||||||
| перф. 10 3/4; | |||||||||||
|  | ||||||||||
| тираж 1 000 000 | |||||||||||
********
1975 година
| Цветове на плодни дървета. | |||||||||||
| перф. 13; | |||||||||||
| кайсия |  | |||||||||
| тираж 2 500 000 | |||||||||||
| ябълка |  | |||||||||
| тираж 1 500 000 | |||||||||||
| череша |  | |||||||||
| тираж 1 000 000 | |||||||||||
| круша |  | |||||||||
| тираж 350 000 | |||||||||||
| праскова |  | |||||||||
| тираж 260 000 | |||||||||||
******
1976 година
| Редки дървета и храсти. | |||||||||||
| перф. 13; | |||||||||||
| 1st. | конски кестен |  | ||||||||
| тираж 2 000 000 | |||||||||||
| 2st. | храстовиден очиболец |  | ||||||||
| тираж 1 500 000 | |||||||||||
| 5st. | джел |  | ||||||||
| тираж 500 000 | |||||||||||
| 8st. | тис |  | ||||||||
| тираж 500 000 | |||||||||||
| 13st. | бясно дърво |  | ||||||||
| тираж 500 000 | |||||||||||
| 23st. | див рожков | |||||||||
| тираж 305 000 | |||||||||||
******
1986 година
| Опазване на природата и околната среда, блок. | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| На марките бял щъркел, дъждовник, жълта водна роза, водна лилия на рамката най- старият дъб в България на около 1640 г., с. Гранит, Старозагорско |  | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
****(*** 1987 година
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
******
1992 година
Ендемични дървета от България.
| местенски дъб |  | ||||||||||
| конски кестен |  | ||||||||||
| бяла мура | |||||||||||
| тракийски дъб |  | ||||||||||
| планински явор |  | ||||||||||
| българска круша |  | ||||||||||
********
1999 година
| Народен парк "Пирин", блок | |||||
| а) урумов окситропис б) трансилванска камбанка в) баканска перуника г) петниста тинтява на полето на блока панорамен изглед от Пирин |  | ||||
четвъртък, 5 септември 2024 г.
ДЪРВЕТАТА - КУЛТУРОЛОГИЧЕН ПОГЛЕД
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР: ЗАЩО ДЪРВОТО? КЪМ ЕДНА НОВА АНТРОПОЛОГИЯ НА ПОСТХУМАННОТО
https://roads13.blogspot.com/2024/10/blog-post_11.html
Светлана Христова
ПЪРВА ЧАСТ: ТРИАДАТА ЧОВЕК- ДЪРВО-ВСЕЛЕНА
Ева Борисова: за дърветата и хората
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_39.html
Дърветата в българската народна култура
Израсло й дърво високо.
Корени му в сине море,
вършец му бе в сине небе;
листи му са жълтици,
цветецът му дребен маргарец.
На секо клонче славейче. (СбНУ, 7, с. 329)
Найде дърво кипарово
в корена му змех лежит,
на върхове славей пеит. (Братя Миладинови, )
Цитирано по Иваничка Георгиева
Изображения на дърветата в шевиците и праисторическата богиня
Автор: Д-р Юлия Боева
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_94.html
Дърветата в митовете и празничната обредност на българите - “Пу, пу, пу, да чукам на дърво”
Автор: Лилия Старева
http://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post.html
Оброчища по българските земи
Автор: Зденка Тодорова
Дни, празници, фестивали в чест на горите и дърветата
За фестивала на кестена, за софийските кестени и за още нещо
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_71.html
Празник на ябълката
https://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_2.html
Седмица на Гората
“Седмицата на гората” е празникът на лесовъдите. Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти го обявява през април 1925 година като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.
ЛИЧНИ РАЗКАЗИ, СПОМЕНИ ЗА ЛЮБИМИ ДЪРВЕТА
Дърветата от моето детство
Автор: Розалина Маркова
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_0.html
Дървета по американски
Автор: Свобода Димитрова, PhD
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_85.html
Валентина Попова. Да се докоснеш до необхватния тайнствено-мистичен свят на дървото
Красивите дървета на Канада (очакваме текста)
Автор: д-р Звезделина Казанджиева-Велинова
ВТОРА ЧАСТ: ДЪРВЕТАТА В ТРАДИЦИИТЕ
НА БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО
Образът на дърветата в българската поезия
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_48.html
Разкази за дърветата
http://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_53.html
Дърветата в творби на български художници
http://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_46.html
Дърветата в картините на автори на проекта:
Иван Ефтимов
http://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_8.html
Валя Попова
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_22.html
ТРЕТА ЧАСТ: ЗА ДЪРВЕТАТА И ГОРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Гинес на дърветата и горите в България
http://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_49.html
Дърветата в България
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_20.html
Моменти от историята на лесовъдството, градинарството, паркостроителството в България
http://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_5.html
ИНТЕРЕСНО:
Лични имена, произхождащи от имена на дървета
http://roads13.blogspot.com/2024/01/3.html
Селища в България с имена, произхождащи от имена на дървета
http://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_4.html
Литературна награда “Дъбът на Пенчо”
Създадена е през 2007 г. от професор Светлозар Игов и се дава за цялостно творчество или за отделни книги, които са принос в модерната българска литература и в изследването ѝ. Професор Игов е единственият член на журито. Наградата се състои само от грамота. Церемонията се състои в квартал Лозенец, до изсъхналия ствол на дъба, под който Пенчо Славейков обичал да стои и за което писал в “Псалом на поета“.
Дървета на известни българи
http://roads13.blogspot.com/2024/01/8.html
Хералдика: изображения на дървета в гербове, печати, знамена
http://roads13.blogspot.com/2024/08/blog-post_2.html
Филателия: пощенски марки с изображения на дървета
https://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_7.html
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Дърветата лекуват
https://roads13.blogspot.com/2024/01/2_29.html
Звезделина Велинова, Лечебната сила на дърветата
пътеки13: Звезделина Казанджиева-Велинова: “Лечебната сила на дърветата”
Пословици, поговорки, притчи за дървото
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_19.html
Цитати за дърветата и гората - могат да се публикуват на някои от страниците на книгата
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_11.html
Книги за дърветата за любители
http://roads13.blogspot.com/2024/01/sequoia-sempervirens.html
Снимки на дървета на членове на екипа - Валя Попова и наСветлана Христова
Снимки на приятели на проекта
Тест за дърветата, горите, градините, парковете - ако решим да го включим, ще го обогатя
http://roads13.blogspot.com/2024/01/9.html
Национални дървета
http://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_49.html
ПРИЛОЖЕНИЯ
Библиография
http://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_19.html
Научни и еко организации, закони
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post.html
Речник на термини, свързани с темата на проекта
http://roads13.blogspot.com/2024/08/blog-post_6.html
Дендролози, Лесовъди, ботаници - някои по-известни имена - списъкът е непълен и трудоемък за попълване, колебая се дали да го включваме
http://roads13.blogspot.com/2024/01/4.html
МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛЕСОВЪДСТВОТО, ГРАДИНАРСТВОТО, ПАРКОСТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ. ПЪРВИТЕ
Учените вече знаят, че горите оказват влияние върху местния климат чрез различни физико-химични процеси. Дърветата губят вода от тъканите в листата си – процес, който се нарича евапотранспирация (процес при който растенията губят вода и тя се изпарява) – и досущ като хората когато се потят, те охлаждат себе си и заобикалящата ги среда. Също така, неравномерните горски корони на дърветата имат охлаждащ ефект, тъй като имат различна форма, плътни са и това възпира горещия въздух да проникне в гората. Дори повече от това, дърветата освобождават аерозоли, които могат да понижат температурата, отразявайки слънчевата светлина и образувайки дъждовни облаци.
Горите помагат по повече от един начин за ограничаването на глобалното затопляне -
https://nauka.bg/gorite-pomagat-poveche-edin-nachin-ogranichavaneto-globalnoto-zatoplyane/
През 1794 г. италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf
Първите залесявания в България започват в края на XIX век
В началото на XX в. стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взимат управляващите страната - княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I и много министри. Активни са и учителите и учениците. Много училища са имали собствени разсадници.
https://www.wwf.bg/?9310466/istoriya-na-zalesyavaniyata-v-bulgariya
След 1878 г.
Започват първите опити за култивиране на чуждоземни дървесни и храстови видове от горското ведомство на страната, по-късно и от частна дейност. През периода 1905-1910 г. са доставени големи количества семенен и посадъчен материал от различни видове, които са засаждани в Борисовата градина в София, парковете на царските дворци в евксиноград, врана, парка „митрополит методи Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора, Университетската ботаническа градина в София, морската градина във варна.Инвазивни чужди видове растения в България-
https://www.naas.government.bg/data/IAS-Plants-Bulgaria-bg.pdf
1887 година
Публикуван е първият флористичен труд на български език от Анани Явашов
1889 година
Начало на първите “горски издания” - "Лесовъдец" и "Лесовъдска сбирка"
1909 година
Основано е Дружеството на българските лесовъди
1910 година
Излиза първият брой на списание “Горски преглед”, издание на Дружеството на българските лесовъди
1923 г.
През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.
12 април 1925 година
Началото на “Седмицата на гората” - празника на лесовъдите, първоначално обявен от Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.
1925 г.
Началото на висшето лесотехническо образование у нас. Академичния съвет на Софийския университет взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета.
1928 година
Тома Захариев основава Службата по горско опитно дело - първото горско научноизследователско учреждение в България
Десет природонаучни дружества създават „Съюз за защита на родната природа“.
Създаден е Институт за гората
Началото е специализираната “Служба за горско опитно дело”, изучаваща стопанисването и ползуването на горите в България. През 1940 г. службата е преименувана в Институт за горски изследвания и опити. През 1954 г. Институтът се обособява като самостоятелно структурно звено при БАН.
https://fri.bas.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/
Създаден е Съюзът за защита на природата
1931 година
Обявен е първият защитен природен обект - резерватът “Силкосия”
Виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“
Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.
1934 година
Обявен е първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.
На територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата.
Вж. Защитени територии в Бг - Защитени територии в България – Уикипедия
2016 година
Основана е Организацията "Да запазим горите" като сдружение на граждани с цел да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.
През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите”.
Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].
Абонамент за:
Публикации (Atom)