неделя, 29 септември 2024 г.
четвъртък, 5 септември 2024 г.
ДЪРВЕТАТА - КУЛТУРОЛОГИЧЕН ПОГЛЕД
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР: ЗАЩО ДЪРВОТО? КЪМ ЕДНА НОВА АНТРОПОЛОГИЯ НА ПОСТХУМАННОТО
https://roads13.blogspot.com/2024/10/blog-post_11.html
Светлана Христова
ПЪРВА ЧАСТ: ТРИАДАТА ЧОВЕК- ДЪРВО-ВСЕЛЕНА
Ева Борисова: за дърветата и хората
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_39.html
Дърветата в Библията
Дървото на живота и дървото на познанието в Библията
Автор: проф. д-р Мария Попова
Дърветата в българската народна култура
Израсло й дърво високо.
Корени му в сине море,
вършец му бе в сине небе;
листи му са жълтици,
цветецът му дребен маргарец.
На секо клонче славейче. (СбНУ, 7, с. 329)
Найде дърво кипарово
в корена му змех лежит,
на върхове славей пеит. (Братя Миладинови, )
Цитирано по Иваничка Георгиева
Изображения на дърветата в шевиците и праисторическата богиня
Автор: Д-р Юлия Боева
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_94.html
Дърветата в митовете и празничната обредност на българите - “Пу, пу, пу, да чукам на дърво”
Автор: Лилия Старева
http://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post.html
Оброчища по българските земи
Автор: Зденка Тодорова
Дни, празници, фестивали в чест на горите и дърветата
За фестивала на кестена, за софийските кестени и за още нещо
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_71.html
Празник на ябълката
https://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_2.html
Седмица на Гората
“Седмицата на гората” е празникът на лесовъдите. Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти го обявява през април 1925 година като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.
ЛИЧНИ РАЗКАЗИ, СПОМЕНИ ЗА ЛЮБИМИ ДЪРВЕТА
Дърветата от моето детство
Автор: Розалина Маркова
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_0.html
Дървета по американски
Автор: Свобода Димитрова, PhD
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_85.html
Красивите дървета на Канада (очакваме текста)
Автор: д-р Звезделина Казанджиева-Велинова
Моите софийски любимци в снимки
Автор: Валентина Попова
https://m.facebook.com/groups/261568074819003/permalink/1072110750431394/
ВТОРА ЧАСТ: ДЪРВЕТАТА В ТРАДИЦИИТЕ
НА БЪЛГАРСКОТО ИЗКУСТВО
Образът на дърветата в българската поезия
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_48.html
Разкази за дърветата
http://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_53.html
Дърветата в творби на български художници
http://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_46.html
Дърветата в картините на автори на проекта:
Иван Ефтимов
http://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_8.html
Валя Попова
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_22.html
ТРЕТА ЧАСТ: ЗА ДЪРВЕТАТА И ГОРИТЕ НА БЪЛГАРИЯ
Гинес на дърветата и горите в България
http://roads13.blogspot.com/2024/02/blog-post_49.html
Дърветата в България
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_20.html
Моменти от историята на лесовъдството, градинарството, паркостроителството в България
http://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_5.html
ИНТЕРЕСНО:
Лични имена, произхождащи от имена на дървета
http://roads13.blogspot.com/2024/01/3.html
Селища в Бг с имена, произхождащи от имена на дървета
http://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_4.html
Литературна награда “Дъбът на Пенчо”
Създадена е през 2007 г. от професор Светлозар Игов и се дава за цялостно творчество или за отделни книги, които са принос в модерната българска литература и в изследването ѝ. Професор Игов е единственият член на журито. Наградата се състои само от грамота. Церемонията се състои в квартал Лозенец, до изсъхналия ствол на дъба, под който Пенчо Славейков обичал да стои и за което писал в “Псалом на поета“.
Дървета на известни българи
http://roads13.blogspot.com/2024/01/8.html
Хералдика: изображения на дървета в гербове, печати, знамена
http://roads13.blogspot.com/2024/08/blog-post_2.html
Филателия: пощенски марки с изображения на дървета
https://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_7.html
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Дърветата лекуват
https://roads13.blogspot.com/2024/01/2_29.html
Звезделина Велинова, Лечебната сила на дърветата
пътеки13: Звезделина Казанджиева-Велинова: “Лечебната сила на дърветата”
Пословици, поговорки, притчи за дървото
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_19.html
Цитати за дърветата и гората - могат да се публикуват на някои от страниците на книгата
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post_11.html
Книги за дърветата за любители
http://roads13.blogspot.com/2024/01/sequoia-sempervirens.html
Снимки на дървета на членове на екипа - Валя Попова и наСветлана Христова
Снимки на приятели на проекта
Тест за дърветата, горите, градините, парковете - ако решим да го включим, ще го обогатя
http://roads13.blogspot.com/2024/01/9.html
Национални дървета
http://roads13.blogspot.com/2024/09/blog-post_49.html
ПРИЛОЖЕНИЯ
Библиография
http://roads13.blogspot.com/2024/03/blog-post_19.html
Научни и еко организации, закони
http://roads13.blogspot.com/2024/01/blog-post.html
Речник на термини, свързани с темата на проекта
http://roads13.blogspot.com/2024/08/blog-post_6.html
Дендролози, Лесовъди, ботаници - някои по-известни имена - списъкът е непълен и трудоемък за попълване, колебая се дали да го включваме
http://roads13.blogspot.com/2024/01/4.html
МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛЕСОВЪДСТВОТО, ГРАДИНАРСТВОТО, ПАРКОСТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ. ПЪРВИТЕ
Учените вече знаят, че горите оказват влияние върху местния климат чрез различни физико-химични процеси. Дърветата губят вода от тъканите в листата си – процес, който се нарича евапотранспирация (процес при който растенията губят вода и тя се изпарява) – и досущ като хората когато се потят, те охлаждат себе си и заобикалящата ги среда. Също така, неравномерните горски корони на дърветата имат охлаждащ ефект, тъй като имат различна форма, плътни са и това възпира горещия въздух да проникне в гората. Дори повече от това, дърветата освобождават аерозоли, които могат да понижат температурата, отразявайки слънчевата светлина и образувайки дъждовни облаци.
Горите помагат по повече от един начин за ограничаването на глобалното затопляне -
https://nauka.bg/gorite-pomagat-poveche-edin-nachin-ogranichavaneto-globalnoto-zatoplyane/
През 1794 г. италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf
Първите залесявания в България започват в края на XIX век
В началото на XX в. стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взимат управляващите страната - княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I и много министри. Активни са и учителите и учениците. Много училища са имали собствени разсадници.
https://www.wwf.bg/?9310466/istoriya-na-zalesyavaniyata-v-bulgariya
След 1878 г.
Започват първите опити за култивиране на чуждоземни дървесни и храстови видове от горското ведомство на страната, по-късно и от частна дейност. През периода 1905-1910 г. са доставени големи количества семенен и посадъчен материал от различни видове, които са засаждани в Борисовата градина в София, парковете на царските дворци в евксиноград, врана, парка „митрополит методи Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора, Университетската ботаническа градина в София, морската градина във варна.Инвазивни чужди видове растения в България-
https://www.naas.government.bg/data/IAS-Plants-Bulgaria-bg.pdf
1887 година
Публикуван е първият флористичен труд на български език от Анани Явашов
1889 година
Начало на първите “горски издания” - "Лесовъдец" и "Лесовъдска сбирка"
1909 година
Основано е Дружеството на българските лесовъди
1910 година
Излиза първият брой на списание “Горски преглед”, издание на Дружеството на българските лесовъди
1923 г.
През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.
12 април 1925 година
Началото на “Седмицата на гората” - празника на лесовъдите, първоначално обявен от Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.
1925 г.
Началото на висшето лесотехническо образование у нас. Академичния съвет на Софийския университет взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета.
1928 година
Тома Захариев основава Службата по горско опитно дело - първото горско научноизследователско учреждение в България
Десет природонаучни дружества създават „Съюз за защита на родната природа“.
Създаден е Институт за гората
Началото е специализираната “Служба за горско опитно дело”, изучаваща стопанисването и ползуването на горите в България. През 1940 г. службата е преименувана в Институт за горски изследвания и опити. През 1954 г. Институтът се обособява като самостоятелно структурно звено при БАН.
https://fri.bas.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/
Създаден е Съюзът за защита на природата
1931 година
Обявен е първият защитен природен обект - резерватът “Силкосия”
Виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“
Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.
1934 година
Обявен е първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.
На територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата.
Вж. Защитени територии в Бг - Защитени територии в България – Уикипедия
2016 година
Основана е Организацията "Да запазим горите" като сдружение на граждани с цел да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.
През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите”.
Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].
сряда, 4 септември 2024 г.
БЪЛГАРСКАТА ГОРА
Българската гора
“Вървяхме из огромен лес, всяко дърво с дънер като камбанария и с връх до небето и всяко дърво далече от другите, та да се вижда силата и хубостта му. Слабите бяха измрели, свалени долу, и бяха вече изгнили. Останали бяха само силните, които спрели с корените си дори пътя на земята. Ние ходехме между тях като загубените деца в някоя стара приказка ... Погледнах нагоре и проследих огромните дървета, докато тилът опря в гърба ми. Те се бяха разстъпили и сторили кръг, а езерото стоеше между тях като дъното на кладенец ... Наоколо всичко живее, умира и гние. Огромни стъбла на паднали дървета, зелени от плесени, мъхове и треви слизат в ледените води и се стопяват. Дебел и сочен мъх покрива скалите наоколо, та не се вижда гол камък и не се чува стъпка. Брадати, влажни лишеи висят от клоните на дърветата. Изпод краката ми излезе саламандър - черен, с жълти петна - и потъна безшумно във водата ...”
Антон, Дончев, “Време разделно”
България е сред държавите с най-много гори в Европа. Те покриват една трета от територията на страната и повечето са с естествен произход. Само около 4% от тях са се запазили като “девствени гори”, неповлияни от човешка дейност. В миналото българските земи са били покрити с гъсти и непроходими гори.
Хронистите на Първия кръстоносен поход през 1096 г. описват „Великата българска гора” (Silva Bulgarorum) като „огромна и обширна” разпростряна „надлъж и нашир”. Повече от осем дена са били необходими, за да се прекосят „неизмеримите и нечувани лесове на българското царство”. Обширните гори на Лудогорието (Делиорман) са били наричани “агач денизи”, или море от дървета.
Днес единични дървета ветерани, като Гранитския дъб, Байкушевата мура и други, ни напомнят за величествените вековни гори, простирали се някога на огромни територии.
Вж. също:
Доцент д-р Борислав Григоров: Нужно е да опазваме горите в страната ни, те са огромно богатство - Интервю
Радиоенциклопедия „Българската гора”
Първите масови залесявания
Автор: Елена Кортел
Гората и дървото – символи и знаци
Аудиозапис, сп. “Българска Наука”,
Селища с имена, произхождащи от имената на дървета
Акациево
Боровец - бор
Борово - бор
Боровичене - бор
Брезово - бреза
Брезник - бряст
Брестовица - бряст
Брестово - бряст
Буковец - бук
Буково - бук
Вишлене
Върбица - върба
Върбово - върба
Габрово - Габър
Горица - гора
Горна Оряховица - орех
Горска поляна - гора
Горско сливово - слива
Голяма Брестница
Голямо Крушево - круша
Долна Оряховица - орех
Долна Крушица - круша
Долни Дъбник - дъб
Дреновец
Дреново
Дрянка
Дряново - дрян
Дъбен
Дъбово
Кестен
Крушево
Крушевене
Крушевица
Лесидрен
Лесово
Ляска
Лясковец - леска
Малка Брестница
Орешак
Орешец
Оряхово - орех
Сливек
Сливка
Сливо поле - слива
Тополово
Тополовград - топола
Черешово
Черна гора
Ябланица - яблан, чинар
Ябълково
Яворница
Литература:
Миков, В., Произходъ и значение на имената на нашитѣ градове, села, рѣки, планини и мѣста
Произход на имената на градовете в България
50 села в Смолянско са с имена на дървета
вторник, 3 септември 2024 г.
НАЦИОНАЛНИ ДЪРВЕТА
Банян
Национално дърво на Индия.
Според индиндийската митология бананът е безсмъртен. Много от индийските села са съсредоточени около големи сенчести дървета банян, които осигуряват добро място за публични срещи и срещи на селския съвет. Дървото има най-широките корени от всички дървета и може лесно да се простира до няколко акра.
https://www.bseh-ac.in/nationaltree.aspx
Бреза
Брезата е национално дърво на Финландия и Естония и един от символите на Русия. Свещено дърво на германските богове Тор и Фриг.
Бук
Национално дърво на Дания
Бяло дърво ( Busida buceras)
Национално дърво на Антигуа и Барбуда.
Използвано е за изграждане на кораби
Драконово дърво
El Drago, е най-старият и най-големият жив екземпляр от Dracaena draco или драконово дърво в Parque del Drago, Icod de los Vinos, Тенерифе, Испания. Твърди се, че е на хиляда години, въпреки че възрастта е спорна. Той е един от символите на Тенерифе и е обявен за национален паметник през 1917 г.
https://en.wikipedia.org/wiki/El_Drago_Milenario
Дъбът е национален символ на немалко държави:
- в герба на Хондурас присъстват три дъба
- национално дърво на Великобритания
- национално дърво на САЩ
Криптометрия
Криптометрията е националното дърво на Япония
То е най-високото и масивно дърво, растящо в страната.Често го засаждат около храмове и светилища.
Мангово дърво
Манговото дърво е един от националните символи на Бангладеш. По време на празници хората в Индия украсяват вратите на къщите си с мангови листа, вързани едно за друго. Смята, че мангото носи късмет.
Пощенско дърво
Обявено е за национален паметник на Южна Африка.
Расте в град Моселбай в Южна Африка. Дървото е на възраст към 600 години. През 1501 година капитанът на португалския кораб Педро де Атайде закачил на дървото стара щурмански обувка, в която сложил писмо с отчет за плаването си до Индия и съобщавал за смъртта на прочутия мореплавател Бартоломеу Диаша. През същата година друг португалски мореплавател, Жуан да Нова, намерил писмото. Така дървото станало първото пощенско отделение в Южна Африка.
Слива
Национално дърво на Сърбия. От него се произвежда националното питие - сливовица.
https://www.teenproblem.net/a/190-teenlife/56690-flora---chast-ot-simvolite-na-mnogo-evropeiski-darzhavi/
Дървото Sarv-e Abarqu - е национален паметник на Иран.
Смята се, че е възраст е към 4000 хиляди години и е най-старото живо същество в Азия.
https://bnr.bg/varna/post/101225608/nai-starite-darveta-v-sveta
Жълтото дърво (Real Yellowwood or Podocarpus latifolius) е националното дърво на Южна Африка
https://scoutwiki.scouts.org.za/wiki/National_flower_and_tree_of_South_Africa
Сайтове:
List of national trees
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_national_trees
Абонамент за:
Публикации (Atom)