събота, 5 септември 2015 г.

Изследване на Галъп Интернешънъл: Младите хора в европейска България - социологически портрет 2014


Проучвaнето е представено в книгата на проф. Петър-Емил Митев и доц. Сийка Ковачева „Младите хора в европейска България – социологически портрет 2014 г.“.

Приложена е методика на немския професор Хюрелман, който провежда това изследване в Югоизточна Европа. Осмислянето на резултатите от изследването продължава със сравнителни международни анализи. Зад проекта стои немската фондация „Фридрих Еберт“.

В рамките на българската част на проучването са използвани както количествени, така и качествени методи. Осъществени са 1030 ефективни интервюта на младежи от 14 до 27-годишна възраст и 10 дълбочинни интервюта.

Според резултатите от изследването само една трета от младите хора у нас на възраст до 22 години гласуват; повече от половината от тях не се интересуват нито от българската политика, нито от европейската политика.

Изследването е социологически портрет на първото следпреходно поколение. 

Очертани са три "пласта" младежи:

 - "Златна" младеж, която разполага с всички привилегии и може да отдели за реномирани дрехи и културни събития, повече от 150 лева месечно;

"Средна класа", която е мнозинство 

- третата група обхваща застрашени от социално изключване младежи. Това са предимно роми, които разполагат с по-малко от 20 лева на месец за стоки и развлечения.

Да изглеждаш добре, да бъдеш независим и да имаш добра кариера са ценности за близо 80 процента от младите хора. 
60 на сто от запитаните живеят с родителите си. Правят го не по икономически причини, а заради удобство. 
47 процента от запитаните не са мислили за емиграция, а тези, които искат да напуснат България се насочват основно към Европа.



Новите млади: социологически изследавния

„Ако изберем да се отнасяме към една субкултура антропологически, … сполучливата комуникация изисква да се свържем с нея смирено, от позицията на собственото незнание и добронамерено любопитство, а не от позицията на експертно превъзходство”.
Харалан Александров
2008 година

Димитров, Никола, Параметри на Аз-а във виртуалната среда
Докладът представя кратко изследване на поведението на хората в реалността и в интернет, в рамките на което изследваните лица съпоставят ежедневната спрямо виртуалната си идентичност, открояват чертите на образа, който поддържат в рамките на физическата действителност, и образа, който сами са изградили за себе си в интернет. Засегнати са параметри, свързани както с описанието на психическите, така и с описанието на физическите характеристики на описваната виртуална хипостаза на индивида.

Новите млади и новите медии. Институт Отворено общество
Ивайло Дичев и Орлин Спасов за изследването:
Представеното в тази книга изследване продължи шест месеца и бе проведено през 2008 г. с финансовата подкрепа на Институт „Отворено общество“ (ИОО). Основната цел на проекта бе идентифициране на ключови развития в поколението на 18-30 годишните. Фокусът, около който анализът бе центриран, бе ролята на новите медии. Нарекохме изследваните от нас млади „нови“ не само заради новостта на генерацията им, но преди всичко заради факта, че имахме работа практически с първото поколение, социализирало се в свят, дълбоко променен от новите форми на комуникация и преди всичко Интернет. Целта на екипа бе да отиде отвъд чистите социологически факти. Бяха проведени над 100 интервюта и 10 фокус-групи. Изследваните млади бяха подбрани на принципа, от една страна, на тяхната включеност в практиките на новата виртуална среда, от друга – на принципа на определена тяхна гражданска, политическа или просто комуникативна активност.
Към целия текст

2009 година
Поколението XD, което не познава свят без интернет
Обект на изследването са децата на възраст между 8 и 14 години - т.нар. Поколение XD.
Изследване на маркетинговата агенция TNS по поръчка на Disney по повод откриване на новия им тв канал - Disney XD.
Метод: онлайн анкета; дълбочинни интервюта с експерти, които работят с деца
Извадка: 3020 респонденти от Великобритания, Германия, Франция, Испания, Италия и Полша

Целта на изследването е да хвърли светлина върху надеждите, стила на живот и страховете на децата на бейби бумърите от 60-те и 70-те години на миналия век. Тези деца са родени между 1995 и 2001 година, в света на интернет, мобилните телефони и социалните мрежи. Те не познават друг свят.За резултатите от изследването съобщава Зорница Стоилова



2012 година

Войната на клавишите - поведенческите навици на новото поколение в онлайн средаАвтори: Яница Маринова, Мая Коларова

Ето какво пишат авторите:
"Родените на прага между стария и новия век, в годините между 1995 и 2001 г., не познават свят без интернет, мобилни телефони и социални мрежи. Изследванията показват, че това поколение чете вероятно не по-малко от предишните – само че го прави онлайн и главно с цел намиране на определена информация. Така младите мозъци се оформят по различен от досегашния начин – те могат бързо да преработват информация, могат да функционират многоканално.
Анкета, проведена от автора през ноември 2011 г. сред 60 ученици от горен курс (9-10 клас) от столицата и провинцията, сочи, че 80% от децата четат книги в интернет. Една малка част от тях предпочитат да посетят библиотека. Това те обясняват с факта, че е по-бързо, лесно и удобно. Средно подрастващото поколение прекарва по три часа в интернет. Предимно се лута в търсене на информация, слушане на музика, гледане на филми....
...Дигиталното поколение по-скоро използва технологиите, за да задълбочи своите контакти, отколкото да ги замести. 44% например признават, че интернет е направил поддържането на връзка между приятели много по-лесно.
Срещите на живо са най-предпочитаният начин за общуване с тях (30%), следван от текстовите съобщения (15%), онлайн чатовете (14%) и разговорите по мобилните телефони (8%). „Преди нямах фейсбук профил, но откакто имам приятелите ми знаят всичко за мен. Което е хубаво. За мен това е платформа да изразиш себе си.” – споделя единадесетокласничка.
Изследването е публикувано в сборника "Трансформации на журналистическата професия. Теория и проктика в онлайн среда". Сиела, 2012


ДРУГИ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА МЛАДИТЕ ХОРА В БЪЛГАРИЯ:
БИБЛИОГРАФИЯ

ПОПОВА. Мария. Виртуалният човек. Второ изд. Велико Търново, Фабер, 2012.

Тепавичаров, Ивайло. 2000. Младежката субкултура. София: Университетско издателство "Св. Климент Охридски"

2019

ЛОГИЧЕСКИ ГРЕШКИ

Логическите грешки (уловки, заблуди) са пример за неправилна аргументация. Те могат да бъдат допускани несъзнателно или съвсем преднамерено, с цел да се победи в спор, да се въведе опонента в заблуда, да се внушат определени тези в съзнанието на адресата, да се наложи в общественото съзнание положително (или отрицателно) отношение към даден политик, проблем, партия и пр.



За да не се оставяме да ни манипулират, е необходимо да умеем да откриваме логическите грешки, съдържащи се в аргументацията на манипулатора (медии, реклама, специалисти по връзки с обществеността, политически фигури, бизнес партньори, опонента в спора, човекът, с когото разговаряме), тъй като най-често манипулативните техники са изградени върху преднамерено използвани логически грешки. 


В модерните речници по логика и реторика се посочват над 200 вида логически грешки. По-често срещаните от тях имат собствени имена.

Има два основни вида логически грешки:
Първият вид е на лице когато правим изводи въз основа на малък брой факти. Например ако срещнем арабин с избухлив характер да твърдим, че всички араби са избухливи. Това е логическата грешка обобщение въз основа на непълна информация.

Втората често срещана логическа грешка е неспособността да се видят алтернативите. Фактът, че събитие А и събитие Б ни се струват свързани, не значи, че А е причина за Б. Може да е обратното – Б да е причина за А или нещо трето да е причина както за А, така и за Б; А може да е причина за Б и Б – да е причина за А; А и Б може да не са свързани изобщо. Тези алтернативи могат да останат незабелязани ако човек приеме първото му хрумнало обяснение за единствено вярното.

ЧЕРВЕНА ХЕРИНГА

Манипулативната техника "Червена херинга" се състои в отклоняване на вниманието на хората от реалните проблеми чрез пренасочването му към второстепенни и незначителни теми. (Манипулиране на общественото мнение)

Владо Левчев дава следното определение на Метода на Червената херинга:
„Червена херинга – red herring– е термин, който се използва на английски за информация в медиите, имаща за цел отвличане на вниманието на обществото от нещо неудобно за властта, към нещо съвсем друго.“ (Как се манипулира обществено мнение).
Механизмът на Червената херинга като логическа грешка се състои в изместването на вниманието на спорещите от обсъжданата теза към друга, странична тема с цел да се спечели дебата.

Източник на илюстрацията: Kyle Becker „The Handbook of Political Manipulation“

Описанието на техниката е следното:
   1. Дискутира се тема А.
   2. Тема Б се въвежда в дискусията под предлог, че е във
       връзка с тема А (независимо, че такава връзка няма).
   3. Тема А повече не се дискутира.

И така, Червената херинга е подвеждащо твърдение, въпрос или аргумент, предназначени да пренасочат разговора далеч от първоначалната му тема.

Първият случай на термина, използван образно, датира от 1807 г., когато политическият журналист Уилям Кобет го използва, за да критикува отразяването на поражението на Наполеон в английската преса.

Манипулативната техника Червена херинга бива определяна като дефанзивна, защитна. Според моите наблюдения това е един от основните похвати, които българските политици използват, когато искат да избягат от неудобните за тях въпроси, които им задават журналистите. Вместо да дискутират основната тема, те я заменят с друга, често пъти съвсем различна от обсъжданата.

Библиография:
The Bernel Zone

БЛЯСКАВО ОБОБЩЕНИЕ


Убеждаващата техника „Бляскаво обобщение“ е една от 7-те техники, описани навремето от американския Институт за анализ на пропагандата.

Техниката се състои в използване на привлекателни, но абстрактни и неясни думи със силно положително значение като: християнство, култура, добро, справедливост, демокрация, патриотизъм, майчинство, бащинство, наука, здраве, любов. 

Такива думи са свързани с ценностите и предизвикват силни емоции. А известно е, че емоционалната възбуда прави хората по-лесно поддатливи на внушения, основани не на рационални аргументи, а на хипнотични техники.

В разпространяваното в началото на Втората световна война от американското правителство ръководство за откриване на пропагандата пише:

“Бляскавото обобщение е техника, чрез която пропагандистът идентифицира своята програма с определни ценности като използва ценностно натоварени думи като истина, свобода, чест, социална справедливост, обществено служене, лоялност, прогрес, американски начин на живот. Тези думи внушават бляскави идеали. Всички добронамерени хора вярват в тези идеали. И пропагандистът, като идентифицира своята група, своята нация, своята политика с такива идеали, се стреми да ни спечели за своята кауза.“ (Uncle Sam’s Guide to Spotting Propaganda).

Абстрактните думи са привлекателни, омагьосват слушателите, но не казват нищо конкретно. Всеки ги разбира така, както му диктува собственият опит и култура. Те имат различен смисъл за различните хора.

Ето какво пише Джордж Оруел за коварността при използването на думи като демокрация, социализъм, фашизъм и пр. в есето си „Политиката и английския език“: 
„Думи от този род често съзнателно се използват по нечестен начин. Това означава, че човекът, който ги използва, влага в тях своето собствено частно разбиране, но позволява на слушателя да си мисли, че той има предвид нещо съвсем различно. Изказвания като „Маршал Петен беше истински патриот„, „Съветската преса е най-свободната в света„, „Католическата църква е против гоненията„, почти винаги се правят с цел да излъжат. Други думи, използвани малко или много нечестно, като в тях се влага различен смисъл, са: класа, тоталитарен, наука, прогресивен, реакционен, равенство.“
Френският социален психолог и голям изследовател на поведението на тълпата Густав Льобон също се спира на силата на внушение, която притежават абстрактните и ценностно натоварени думи:

„Силата на думите е свързана с образите, които събуждат, и е напълно независима от реалното им съдържание. Думи с най-неясен смисъл понякога въздействат най-силно. Такива са например: демокрация, социализъм, равенство, свобода и други, чийто смисъл е толкова смътен, че дебели томове не стигат за уточняването му. И въпреки това някаква наистина вълшебна мощ се свързва с кратките им срички, сякаш в тези думи се крие решението на всички проблеми. Те обобщават най-различни несъзнавани стремежи и надеждата за осъществяването им.“ (Густав Льобон, Психология на тълпите)

Произход на израза 
За първи път изразът „бляскаво обобщение“ се употребява в американския политически контекст от сенатор Rufus Choate в края на 19 век по време на дискусията за необходимостта да се забрани робството. В писмо до свой политически противник, борец против робството, сенаторът застъпва тезата, че институцията на робството в никакъв случай не нарушава американската конституция, която съдържа много „бляскави обобщения“ като свобода, равенство и други думи с абстрактен и неясен характер.



През 1859 г. Абрахам Линкълн в отворено писмо до Хенри Пиърс критикува своите политически опоненти, които наричат основополагащите принципи на Томас Джеферсън „бляскави обобщения“.

През 1930 година Институтът за анализ на пропагандата разкрива ефективността на техниката „бляскаво обобщение“ за целите на внушаващото манипулативно въздействие върху емоциите на хората. Основните характеристики на такива думи, определяни като бляскави обобщения са, че те са неясни, абстрактни и имат позитивен смисъл. 

Когато един политик твърди „Аз съм патриот“ и в същото време не пояснява какъв смисъл влага в това понятие и не дава никакви примери за личния си патриотизъм, този политик използва техниката „бляскаво обобщение“.

Рекламистите също широко прилагат тази техника. Твърдения като „Пийте продукта Х и ще се чувствате ободрени“ звучат положително и карат потребителя да закупи продукта като в същото време не съобщават нищо конкретно.

И така, ако искате да използвате тази техника в своите послания, послушайте съвета на специалистите: 
"Използвайте привлекателни, но неясни думи, които помагат вашата реч да звучи добре, но всъщност не казвайте нищо конкретно. Използвайте литературни похвати като алитерация, метафора и други, които превръщат думите ви в поезия, звучаща в хопнотичен стил. Използвайте думи, които се обръщат към ценностите, които често възбуждат силни емоции. Общ елемент на техниката "Бляскаво обобщение" са неясни съществителни, въплътяващи идеали, такива като достойнство, свобода, слава, единство, справедливост, любов и уважение."
                                                                                                                          Changingminds.org

Източници:
Changingminds.org