събота, 7 септември 2024 г.

ПРАЗНИКЪТ НА ЧЕРЕШАТА В КЮСТЕНДИЛ


“Избрани от Бога, обичани от самодивите, белязани със  знака на  сакралност,  черешите са  символ на доброто.  Те са  предвестници  на лятото, вратата, през която се отваря берекета и успеха на кюстендилския овощен край.”

Kustendil.com


Празникът води началото си от Първата национална овощарска изложба, която е учредена през 1896 година по време на Първото овощарско изложение в страната, което се провежда в Кюстендил през 1896 г.


През 2008 година празникът е възстановен и се провежда три дена през юни.


Посетителите могат да видят произведения на изкуството, посветени на черешата - кукли, бижута, пластики, икони.


В Градската градина се излагат всякакви сортове череши от производители от цялата страна. Паралелно се провежда "Черешата в занаятите", където може да наблюдавате различни конкурси за "Най-голяма череша", "Най-добре подреден черешов щанд" и други.

https://www.gptravel.bg/programa/praznik-na-chereshata-v-gr-kyustendil




петък, 6 септември 2024 г.

ФИЛАТЕЛИЯ: ПОЩЕНСКИ МАРКИ С ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ДЪРВЕТА

1945 година

Славянски събор.
перф. 11 1/2; 
Mi#477A
LC#522
Mi#478A
LC#523


***************

1945 година
Славянски събор неназъбен.
Mi#477B
Sc#464
LC#519
тираж 400 000 
Mi#477B
Sc#465
LC#520
тираж 400 000 
Mi#477B
Sc#466
LC#521
тираж 300 000 
* LC# - Каталог на СП "Българска филателия и нумизматика"
   Mi# - MICHEL Briefmarken Kataloge
   Sc# - Scott Postage Stamp Catalog

Пълна серия (3)


ЮВариации, куриози, пликове
N 520 хралупа на дървотоn.a. MNHn.a. used



******************
1957 година

Седмица на гората.
формат 21,5x30,5 mm; перф. C 13; листа 10x10; художник V. Stoikov, V. Barakov
Mi#1035
Sc#977
LC#1067
2st.
тираж 5 000 000 
Mi#1036
Sc#978
LC#1068
12st.
тираж 3 000 000 
Mi#1037
Sc#979
LC#1069
16st.
тираж 2 000 000 
Mi#1038
Sc#980
LC#1070
44st.
тираж 1 000 000 
Mi#1039
Sc#981
LC#1071
80st.
тираж 500 000

***********







*************
1964 година
Вековни дървета.
формат 43x35 mm; перф. L 11 1/2; листа 5x5; художник V. Staikov
Mi#1502
Sc#1380
LC#1559
1st.500-годишен орех в с. Голямо Дряново
тираж 3 300 000 
Mi#1503
Sc#1381
LC#1560
2st.1100 годишен явор в с. Белащица
тираж 2 300 000 
Mi#1504
Sc#1382
LC#1561
3st.600 годишен явор в Сандански
тираж 2 300 000 
Mi#1505
Sc#1383
LC#1562
4st.800 годишен кавак (топола) в Пещера
тираж 1 300 000 
Mi#1506
Sc#1384
LC#1563
10st.800 годишен дъб в Туловска кория
тираж 300 000 
Mi#1507
Sc#1385
LC#1564
13st.1200 годишната Байкушева мура в Пирин
тираж 300 000 
* LC# - Каталог на СП "Българска филателия и нумизматика"
   Mi# - MICHEL Briefmarken Kataloge
   Sc# - Scott Postage Stamp Catalog

****************

1969 година

10 млн. дка нови гори.
перф. 10 3/4; 
Mi#1922
Sc#1784
LC#1959
тираж 1 000 000



********
1975 година

Цветове на плодни дървета.
перф. 13; 
Mi#2374
Sc#2217
LC#2449
кайсия
тираж 2 500 000 
Mi#2375
Sc#2218
LC#2450
ябълка
тираж 1 500 000 
Mi#2376
Sc#2219
LC#2451
череша
тираж 1 000 000 
Mi#2377
Sc#2220
LC#2452
круша
тираж 350 000 
Mi#2378
Sc#2221
LC#2453
праскова
тираж 260 000


******
1976 година
Редки дървета и храсти.
перф. 13; 
Mi#2540
Sc#2369
LC#2601
1st.конски кестен
тираж 2 000 000 
Mi#2541
Sc#2370
LC#2602
2st.храстовиден очиболец
тираж 1 500 000 
Mi#2542
Sc#2371
LC#2603
5st.джел
тираж 500 000 
Mi#2543
Sc#2372
LC#2604
8st.тис
тираж 500 000 
Mi#2544
Sc#2373
LC#2605
13st.бясно дърво
тираж 500 000 
Mi#2545
Sc#2374
LC#2606
23st.див рожков
тираж 305 000

******

1986 година

Опазване на природата и околната среда, блок.
На марките бял щъркел, дъждовник, жълта водна роза, водна лилия на рамката най- старият дъб в България на около 1640 г., с. Гранит, Старозагорско



****(***

1987 година

Пчели и медоносни растения.

фацелия

слънчоглед

бяла акация

лавандула

липа

еспарзета



******

1992 година

Ендемични дървета от България.




местенски дъб

конски кестен

бяла мура

тракийски дъб

планински явор

българска круша


********

1999 година

Народен парк "Пирин", блок
а) урумов окситропис б) трансилванска камбанка в) баканска перуника г) петниста тинтява на полето на блока панорамен изглед от Пирин








 



четвъртък, 5 септември 2024 г.

МОМЕНТИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ЛЕСОВЪДСТВОТО, ГРАДИНАРСТВОТО, ПАРКОСТРОИТЕЛСТВОТО В БЪЛГАРИЯ. ПЪРВИТЕ

 


Учените вече знаят, че горите оказват влияние върху местния климат чрез различни физико-химични процеси. Дърветата губят вода от тъканите в листата си – процес, който се нарича евапотранспирация (процес при който растенията губят вода и тя се изпарява)  – и досущ като хората когато се потят, те охлаждат себе си и заобикалящата ги среда. Също така, неравномерните горски корони на дърветата имат охлаждащ ефект, тъй като имат различна форма, плътни са и това възпира горещия въздух да проникне в гората. Дори повече от това, дърветата освобождават аерозоли, които могат да понижат температурата, отразявайки слънчевата светлина и образувайки дъждовни облаци.

Горите помагат по повече от един начин за ограничаването на глобалното затопляне - 

https://nauka.bg/gorite-pomagat-poveche-edin-nachin-ogranichavaneto-globalnoto-zatoplyane/


През 1794 г. италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf


Първите залесявания в България започват в края на XIX век 

В началото на XX в. стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взимат управляващите страната -  княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I и много министри. Активни са и учителите и учениците. Много училища са имали собствени разсадници.

https://www.wwf.bg/?9310466/istoriya-na-zalesyavaniyata-v-bulgariya


След 1878 г.
Започват първите опити за култивиране на чуждоземни дървесни и храстови видове от горското ведомство на страната, по-късно и от частна дейност. През периода 1905-1910 г. са доставени големи количества семенен и посадъчен материал от различни видове, които са засаждани в Борисовата градина в София, парковете на царските дворци в евксиноград, врана, парка „митрополит методи Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора, Университетската ботаническа градина в София, морската градина във варна.
Инвазивни чужди видове растения в България- 

https://www.naas.government.bg/data/IAS-Plants-Bulgaria-bg.pdf

1887 година

Публикуван е първият флористичен труд на български език от Анание Явашов

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%AF%D0%B2%D0%B0%D1%88%D0%BE%D0%B2


1889 година

Начало на първите “горски издания” - "Лесовъдец" и "Лесовъдска сбирка"

https://www.bulgarian-foresters.org/history.html


1909 година

Основано е Дружеството на българските лесовъди

https://www.bulgarian-foresters.org/history.html


1910 година

Излиза първият брой на списание “Горски преглед”, издание на Дружеството на българските лесовъди



1923 г.

През 1923 г. към Агрономическия факултет се открива катедра „Частно лесовъдство", чиито задачи са насочени към подготовката на агрономическите кадри в областта на лесовъдстрвото  и към създаване на предпоставки за откриването на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет.

https://ltu.bg/bg/%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%82%D0%B0/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F


12 април 1925 година

Началото на “Седмицата на гората” - празника на лесовъдите, първоначално обявен от Министерство на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти като „Празник на залесяването“. В този ден с общи усилия граждани, учители и ученици засаждат в парковете и покрайнините на София 420 000 фиданки и 20 кг семена.


1925 г.

Началото на висшето лесотехническо образование у нас. Академичния съвет на Софийския университет взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на Университета.


1928 година


Тома Захариев основава Службата по горско опитно дело - първото горско научноизследователско учреждение в България


Десет природонаучни дружества създават  Съюз за защита на родната природа“.


Създаден е Институт за гората

Началото е специализираната  “Служба за горско опитно дело”, изучаваща стопанисването и ползуването на горите в България. През 1940 г. службата е преименувана в Институт за горски изследвания и опити. През 1954 г. Институтът се обособява като самостоятелно структурно звено при БАН.


https://fri.bas.bg/%d0%b7%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%81/


Създаден е Съюзът за защита на природата


1931 година


Обявен е първият защитен природен обект - резерватът “Силкосия”

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%8F


Виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“ 

Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.


1934 година


Обявен е първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.

На територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата. 

Вж. Защитени територии в Бг - Защитени територии в България – Уикипедия



2005 година

СЪюзът на лесовъдите в България започва издаването на  вестник "Българска гора", където е представено отношението на съюза по различни въпроси, свързани с живота на съюза и проблемите на българското лесовъдство. Вестникът е трибуна на лесовъдската колегия за изразяване на отношение по проблеми, експертни мнения и оценки, свързани с подобряване на дейността на горския сектор.

https://www.bulgarian-foresters.org/newspaper.html




2016 година

Основана е Организацията "Да запазим горите" като сдружение на граждани с цел да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.

През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите”.


https://www.gori.bg/?page=Page-1&views=%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8


Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].







сряда, 4 септември 2024 г.

БЪЛГАРСКАТА ГОРА


“Вървяхме из огромен лес, всяко дърво с дънер като камбанария и с връх до небето и всяко дърво далече от другите, та да се вижда силата и хубостта му. Слабите бяха измрели, свалени долу, и бяха вече изгнили. Останали бяха само силните, които спрели с корените си дори пътя на земята. Ние ходехме между тях като загубените деца в някоя стара приказка ... Погледнах нагоре и проследих огромните дървета, докато тилът опря в гърба ми. Те се бяха разстъпили и сторили кръг, а езерото стоеше между тях като дъното на кладенец ... Наоколо всичко живее, умира и гние. Огромни стъбла на паднали дървета, зелени от плесени, мъхове и треви слизат в ледените води и се стопяват. Дебел и сочен мъх покрива скалите наоколо, та не се вижда гол камък и не се чува стъпка. Брадати, влажни лишеи висят от клоните на дърветата. Изпод краката ми излезе саламандър - черен, с жълти петна - и потъна безшумно във водата ...”

Антон, Дончев, “Време разделно”




Българската гора
България е сред държавите с най-много гори в Европа. Те покриват една трета от територията на страната и повечето са с естествен произход. Само около 4% от тях са се запазили като “девствени гори”, неповлияни от човешка дейност. В миналото българските земи са били покрити с гъсти и непроходими гори. 

Хронистите на Първия кръстоносен поход през 1096 г. описват „Великата българска гора” (Silva Bulgarorum) като „огромна и обширна” разпростряна „надлъж и нашир”. Повече от осем дена са били необходими, за да се прекосят „неизмеримите и нечувани лесове на българското царство”. Обширните гори на Лудогорието (Делиорман) са били наричани “агач денизи”, или море от дървета. 

Днес единични дървета ветерани, като Гранитския дъб, Байкушевата мура и други, ни напомнят за величествените вековни гори, простирали се някога на огромни територии.

Вж. също:

Доцент д-р Борислав Григоров: Нужно е да опазваме горите в страната ни, те са огромно богатство - Интервю


Радиоенциклопедия „Българската гора”

Първите масови залесявания

Автор: Елена Кортел 


Гората и дървото – символи и знаци

Аудиозапис, сп. “Българска Наука”,