Учените вече знаят, че горите оказват влияние върху местния климат чрез различни физико-химични процеси. Дърветата губят вода от тъканите в листата си – процес, който се нарича евапотранспирация (процес при който растенията губят вода и тя се изпарява) – и досущ като хората когато се потят, те охлаждат себе си и заобикалящата ги среда. Също така, неравномерните горски корони на дърветата имат охлаждащ ефект, тъй като имат различна форма, плътни са и това възпира горещия въздух да проникне в гората. Дори повече от това, дърветата освобождават аерозоли, които могат да понижат температурата, отразявайки слънчевата светлина и образувайки дъждовни облаци.
Горите помагат по повече от един начин за ограничаването на глобалното затопляне -
https://nauka.bg/gorite-pomagat-poveche-edin-nachin-ogranichavaneto-globalnoto-zatoplyane/
През 1794 г. италианският дипломат и пътешественик Domeniko Sestini публикува своя труд “Viaggio da Costantinopoli a Bukuresti fatto l'anno 1779 con l'aggiunta di diverse lettere rela- tive a varie produzioni, ed osservazioni asiatiche”. В него за първи път се съдържат сведения за българската флора (Стефанов 1930). https://www.researchgate.net/profile/Daniella-Ivanova/publication/320249108_Svremenno_sstoanie_na_bioraznoobrazieto_na_papratovidni_i_semenni_rastenia_v_Blgaria_Current_state_of_the_Bulgarian_fern_and_seed_plant_biodiversity/links/59d77c20a6fdcc52acae7555/Svremenno-sstoanie-na-bioraznoobrazieto-na-papratovidni-i-semenni-rastenia-v-Blgaria-Current-state-of-the-Bulgarian-fern-and-seed-plant-biodiversity.pdf
Първите залесявания в България започват в края на XIX век
В началото на XX в. стават по-мащабни и организирани. В залесяванията и по-доброто управление на горите активно участие взимат управляващите страната - княз Александър Батенберг, цар Фердинанд I и много министри. Активни са и учителите и учениците. Много училища са имали собствени разсадници.
https://www.wwf.bg/?9310466/istoriya-na-zalesyavaniyata-v-bulgariya
След 1878 г.
Започват първите опити за култивиране на чуждоземни дървесни и храстови видове от горското ведомство на страната, по-късно и от частна дейност. През периода 1905-1910 г. са доставени големи количества семенен и посадъчен материал от различни видове, които са засаждани в Борисовата градина в София, парковете на царските дворци в евксиноград, врана, парка „митрополит методи Кусев“ (Аязмото) в Стара Загора, Университетската ботаническа градина в София, морската градина във варна.
Създаден е Съюзът за защита на природата
1931 година
Обявен е първият защитен природен обект - резерватът “Силкосия”
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%B8%D1%8F
Виенският възпитаник инж. Димитър Загоров описва гората „Парангалица“ като „... рядък образец на девствена гора и ... представлява изключително интересен обект от лесовъдско гледище, единствен в България, а може би и в Европа.... Тази гора е един съвършен обект, подобен на който мъчно може да се намери у нас другаде, за изучавания в областта на растителната екология, фитогеографията, фитосоциологията и флористиката...“
Две години по-късно тези уникални гори са съхранени за поколенията като част от територията на резерват “Парангалица”.
1934 година
Обявен е първият природен парк не само в България, но и на Балканския полуостров - Витоша.
На територията на планината са разположени два резервата - биосферен резерват "Бистришко бранище" и резерват "Торфено бранище", и една природна забележителност - пещерата Духлата.
Вж. Защитени територии в Бг - Защитени територии в България – Уикипедия
2005 година
СЪюзът на лесовъдите в България започва издаването на вестник "Българска гора", където е представено отношението на съюза по различни въпроси, свързани с живота на съюза и проблемите на българското лесовъдство. Вестникът е трибуна на лесовъдската колегия за изразяване на отношение по проблеми, експертни мнения и оценки, свързани с подобряване на дейността на горския сектор.
https://www.bulgarian-foresters.org/newspaper.html
2016 година
Основана е Организацията "Да запазим горите" като сдружение на граждани с цел да опазва и защитава Българските гори и Българската Природа.
През 2021 г. сдружението е официално регистрирано като фондация "Да запазим горите”.
https://www.gori.bg/?page=Page-1&views=%D0%9C%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BF%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8
Текущият закон за защитените територии в България е приет през 1998 г. с последна промяна от 23 декември 2022 г.[1].
