Откриване на Дао

Моите приятели от психологически център Емпатия МВ

Скоро бях на гости на моите близки приятели Мариола и Владо от психологическа къща Емпатия МВ. Най-искрено ги препоръчвам на всички, които се чувстват тревожни, самотни или пък имат проблеми във взаимоотношенията си с другите.

Ето няколко техни снимки

,

Ако някой реши да се свърже с тях, ето координатите им:

Адрес Емпатия МВ ул. Ген. Йосиф В. Гурко 68 София 1142

Телефони 0894 709 596-Мариола Кьосева 0898 667 341 -Владимир Дедек Ел поща: nie@empatiamv.com

Работно време Всеки работен ден от 9:30 до 19:30

Що е това емпатията?

Напоследък  се замислям сериозно за това понятие, защото почти всеки ден се натъквам на необходимостта да мобилизирам всичките си сили, за да не се ядосам или озлобя на някого или на нещо и все си казвам, ама нали си тръгнала по пътя на духовността, по пътя на себереализацията, нали искаш да си свободна и да не си зависима от реакциите на другите, а да се ръководиш от собствените си ценности. Които са ... да не отвърщам на злото със зло и на гнева с гняв.

Е, трудна работа. Призовавам на помощ моите будистки вярвания, че Азът е илюзия, че всички сме едно, че трябва да виждам Господ Бог в Другия, че няма дуалност, че Аз съм Ти... и т.н. и т.н.

Та, стигнах и до емпатията. Прочетох някъде, че според изследванията на неврофизиолозите в човешкия мозък има "огледални неврони", благодарение на които човекът е роден да изпитва емпатия, съчувствие към другия или, както пише на тази картинка емпатията е:

да гледаш през очите на другия,

да слушаш с ушите на другия,

да чувстваш със сърцето на другия.

Харесва ми и това определение на емпатията:

 Емпатията е като голяма прегръдка.

 

 Хубаво!

Китайските градини

Матийо Рикар: Будистка медитация

"Всеки час прекарвайте 10 секунди, за да пожелаете на някого щастие. Това е трансформиращо."

Матийо Рикар 

Много пъти съм попадала в интернет на книги или презентации на Матийо Рикар в интернет и в ТЕД, но не съм го чела. Надявам се да наваксам някой ден.

Визитна картичка:

• Рикар е известен и обичан автор в целия свят
• роден е във Франция през 1946 година в семейството на виден френски философ
• получава докторска степен в областта на молекулярната генетика, но по-късно се отказва от научна дейност, посещава няколко пъти Хималаите и се посвещава на практикуване на тибетския будизъм
• неговите духовни учители са Кангюр Ринпоче и Дилго Кенце Ринпоче
• живее в манастира Шечен в Непал
• медитира от двадесетгодишна възраст
• обявен е за "най-щастливият човек на света" след като участва в изследване на щастието на Уисконския университет.

Като редактирах тази си публикация, попаднах и на книгата на Рикар за медитацията! Оказа се, че е преведена на български!

Ето и кратка анотация за книгата:

В „Изкуството на медитацията“ Рикар дава блестящ и същевременно ясен и разбираем отговор на въпросите, които му задават навсякъде, където мине: Какво е медитацията? За какво служи? Какво ни носи? Как се медитира? В трите части на книгата „Защо да медитираме?“, „Върху какво?“ и „Как?“ монахът философ ни въвежда в конкретното практикуване на това изкуство, като същевременно разкрива връзката му с любовта, състраданието, себеусъвършенстването, както и благотворното въздействие, което оказва върху човека. „Изкуството на медитацията“ е книга за всеки, който желае да промени живота си към по-добро, да го направи също така по-лек и по-духовен. Източник

Рикар за щастието:

„Щастие е толкова неопределена дума, така че нека използваме благосъстояние. Мисля, че най-удачната дефиниция, от будистката гледна точка, е че благосъстоянието не е просто усещане на удоволствие. То е дълбоко чувство на спокойствие и задоволство, състояние, което тържествува и е в основата на всички емоционални състояния и всички радости и мъки, които могат да ви се случат. Може би за вас това е изненадващо. Може ли да имаме такова благосъстояние, докато сме тъжни? Защо не? Защото говорим за друго ниво. Правим какво ли не, за да останем красиви. А прекарваме учудващо малко време, грижейки се за най-важното: начина, по който работи съзнанието ни. Нашето състрадание трябва да се задейства.“

На български са издадени няколко негови книги. Сега ще представя  "Лотосът и квантът" във връзка с интересите ми към връзката между религията и науката.

Издателство Изток-Запад представя книгата така:

"Защо има нещо, а не нищо? Как се е появила вселената? Има ли тя създател? Може ли изобщо да се говори за нейно начало или пък край? Ако може, какво е имало преди началото (“големия взрив”) и какво ще има след края ѝ (“големия срив”)? Съществува ли тя реално, или е нереална, или е и реална, и нереална, или пък нито реална, нито нереална? Наистина ли физическите закони са така точно изчислени, че да позволят и доведат до появата на съзнанието, или възникването му е чиста случайност? Може ли съзнанието да продължава да съществува без физическа основа, дори и след хипотетичния край на вселената? В крайна сметка ние били ли сме предвидени във вселенския проект и какъв е смисълът на нашия живот, проектиран върху черния фон на космическата безкрайност?

 В един много жив и безкрайно интересен, просветляващ сблъсък на мнения двамата впечатляващо ерудирани събеседници (Матийо Рикар, отказал се от научна кариера във Франция, за да стане тибетски будистки монах в Хималаите, и Трин Сюан Тхуан, напуснал будистки Виетнам, за да стане известен астрофизик в САЩ) търсят отговорите на тези и много други въпроси от подобен характер. Така успяват да открият редица допирни точки между вижданията на будистката космология и съвременната физика, без по никакъв начин да се плъзгат към търсене на повърхностни прилики или примиренчески да замазват съществените различия. Накратко, още един интелектуален пир след “Монахът и философът”.

Религията на бъдещето ще бъде космическа. Тя ще трябва да надхвърли идеята за съществуването на личностен Бог и да избегне догмата и теологията. Обхващайки по този начин както природата, така и духовността, тя ще трябва да се основава на религиозното чувство, породено от опита с всички неща – както природните, така и духовните, – на които ще гледа като на надарена със смисъл цялост. Будизмът отговаря на това описание […]. Ако има религия, която би могла да бъде в съгласие с императивите на съвременната наука, това е будизмът.

 Алберт Айнщайн

Връзки:
Статията за Матийо Рикар в Уикипедия
Сайтът на Матийо Рикар
Матийо Рикар - най-щастливият човек на света
Най-щастливият човек живее в една стая и има малко дрехи

Сун Лутан: Ба гуа цюан сюе

Великият майстор Сун Лутан (1859-1933) е един от най-големите специалисти по вьтрешни стилове (ней дзя) на Ушу в Китай в началото на века. "Ба Гуа Цюан Сюе " е една от петте книги, които е написал и всички големи експерти я смятат за "Библията " на този стил. Цялата книга е публикувана тук

Връзки:
Сун Лутан за разделянето на "вътрешна фамилия" и "външна фамилия" в юмручното изкуство.

За мен преводът на български на книгата на Сун Лутан е малко неясен. Предпочитам руския превод, но за съжаление откривам само част от книгата, преведена на руски от големия познавача на даоизма и на изкуството на 8-те триграми, В. Малявин. Ето текста, който открих:

Сунь Лутан Наука школы «Кулак Восьми триграмм» *

            I. ФОРМА И СУЩНОСТЬ КУЛАЧНОГО ИСКУССТВА «ВОСЬМИ ТРИГРАММ»

            В древности Фуси, будучи царем Поднебесной, созерцал образы на Небе, созерцал порядок на земле, созерцал узоры зверей и птиц, сообразные с линиями земли1. Вблизи обращал взор к собственному телу, вдали обращал взор к явлениям мира и таким способом сотворил восемь триграмм, всемерно постигнув совершенство духовного просветления и определив законы соответствия всего сущего. Если говорить применительно к человеческому телу, то голова соответствует триграмме Цянь, живот — триграмме Кунь, ноги — триграмме Чжэнь, бедра — триграмме Сюнь, уши — триграмме Кань, глаза — триграмме Ли, руки — триграмме Гэнь, а рот — триграмме Дуй. А если говорить, имея в виду строение тела, то живот соотносится с Беспредельным, пупок — с Великим Пределом, почки — с двумя началами мироздания, две руки и две ноги — с Четырьмя явлениями, восемь суставов на руках и ногах — с восемью триграммами, а 64 сустава тела — с 64 гексаграммами... Восемь триграмм, соответствующих внутренним органам, относятся к области внутреннего и являют собой основу, а восемь триграмм, соответствующих четырем конечностям, относятся к области внешнего и являют собой способ применения основы. Внутреннее — это Предшествующее Небо, а внешнее — это Последующее Небо. Во «Внутреннем Каноне»2 говорится: «В каждом человеке имеется основа Предшествующего и Последующего Неба. Почки — основа Предшествующего Неба, селезенка — основа Последующего Неба». Основа означает: корень или исток. Не бывает, чтобы река не имела истока, а дерево не имело корней. Очистите исток реки, и она сама собой станет полноводной. Увлажните корень дерева, и листва его станет пышной. Таков закон самой природы. Искусные в деле врачевания должны первым делом радеть об основе и знать, что почки соответствуют водам Севера, а вода — исток Небесного единства, что селезенка соответствует земле как Срединной стихии 3, а Земля — мать десяти тысяч вещей. В человеческом организме сначала появляется селезенка, а потом во взаимном порождении воды, огня, дерева и металла образуются все пять внутренних органов, после чего появляются шесть внутренностей4, четыре конечности и" сотня костей. Так человеческое тело обретает законченность. И Предшествующее, и Последующее Небо в теле человека неотделимы от восьми триграмм».

            2. ТРИ ПОРОКА НОВИЧКА В ШКОЛЕ Три порока в учении суть следующие: 1) Волнение; 2) Стесненность в движениях; 3) Напряжение в плечах и в животе.

            У того, кто взволнован, энергия будет скапливаться в груди, и в деятельности всех органов тела наступит разлад. У того, кто стеснен в движениях, кровь не будет свободно обращаться в организме, энергетические каналы окажутся закупоренными, и там, где скопится энергия, возникнет болезнь. У того, кто не сможет снять напряжение в плечах и животе, энергия, поднимающаяся вверх, не возвратится в Киноварное поле5, в ногах не будет опоры, а во время занятий в организме не будет гармонии, так что все движения будут не к месту и не ко времени. Вот почему, коли не обращать внимания на три порока, можно причинить себе вред занятиями кулачным искусством.

            3. ДЕВЯТЬ ПРАВИЛ ЗАНЯТИЯ КУЛАЧНЫМ ИСКУССТВОМ

            Девять правил занятий по школе «Восьми триграмм» суть следующие: умей оседать; умей охватывать пространство; умей воспарять; умей блюсти пределы; умей скручиваться; умей быть расслабленным; умей держаться земли; умей сжиматься; владея восходящим, проницающим, умей вторгаться нисходящим и круговыми движениями.

            Оседание: центр тяжести должен находиться ниже пояса, и тогда энергия сама потечет вверх по позвоночному столбу.

            Охват: грудь всеобъятно-пустотна; открыв себя миру, следуй токам энергии, и тогда сила Инь сама опустится вниз.

            Воспарение: восходящее движение жизненной силы.

            Пределы: кончик языка, темя и кончики пальцев.

            Скручивание: руки вращаются вдоль своей оси, и энергия достигает середины ладоней.

            Расслабление: плечи раскрыты и кажутся упругими, как натянутый лук.

            Влечение к земле: когда руки выставлены вперед, локти обращены вниз, словно земля притягивает их.

            Сжатие: плечи и бедра следуют вращению туловища.

            Восходящее, проницающее и круговое движения: восхождение пресуществляется в следование, проницающее движение — в круговое. Восходящее движение — поступательное, нисходящее — попятное. Восхождение и проницание означают вход в пространство, защищаемое противником, а нисходящее движение и вращение означает нанесение удара. Их чередование подобно безостановочному вращению колеса.

            4. ЧЕТЫРЕ СОВЕРШЕНСТВА, ВОСЕМЬ ВИДОВ МАСТЕРСТВА И ЧЕТЫРЕ

            СОСТОЯНИЯ

            Четыре совершенства означают: следование, движение вспять, согласие и превращение. В них выражается закон сообразности всех движений в кулачном искусстве.

            Следование: руки и ноги двигаются сообразно их естественному строению. Движение вспять: энергия действует в направлении, обратном действию физической силы. Согласие: энергия и физическая сила уравновешены и не ущемляют друг друга. Превращение: энергия Последующего Неба возвращается в Киноварное поле и восходит вновь к подлинному Ян.

            Восемь видов мастерства означают: толчок двумя руками, поддержка руки противника, захват руки противника, отвод руки противника вправо или влево, вверх или вниз, блокирование сбоку, наложение руки на противника, удар открытой ладонью, сдерживание противника. Эти восемь видов мастерства имеют 64 случая применения, которые соответствуют 64 гексаграммам.

            5. БЕСПРЕДЕЛЬНОЕ Форма Беспредельного соответствует тому состоянию, когда человек еще не начал упражнение, и сознание его как бы хаотично и смутно, энергия в теле движется непроизвольно, повинуясь лишь Небесной природе, не имея ни меры, ни порядка. Тогда человек не стремится украшать себя вовне и укреплять жизненную силу внутри. Он способен лишь следовать потоку жизни, не интересуясь, откуда приходит он. Тело его как бы пустотно и податливо...

            Занятия по школе «Восьми триграмм» начинаются с формы Беспредельного. В исходной позиции нужно встать прямо, руки опущены и расслаблены, пятки вместе, ступни развернуты на 90°. У вас должно быть такое ощущение, словно вы парите в пустоте. Покой — это сущность Беспредельного, а движение — способ применения Беспредельного. Если говорить о покое: внутри вас полная пустота, исчезли все мысли, взгляд не устремлен ни вовне, ни вовнутрь. Если говорить о движении: следуете естественному вращению тела. Тогда в вас может родиться энергия Беспредельного. Оно вздымается, подобно клубящимся испарениям и растекается, как водный поток. Хотя существо Беспредельного ускользает от нашего разума, его можно мгновенно постичь сердцем, ибо тело наше способно само по себе знать, что такое Беспредельное.

            Кончик языка касается верхнего нёба, дыхание происходит через нос, оно медленное и глубокое. В целом, в движении по кругу нужно чувствовать себя естественно, тогда внешнее и внутреннее в нас будут сами по себе пребывать в гармонии.

            6. ВЕЛИКИЙ ПРЕДЕЛ

            Форма Великого Предела рождается из Беспредельного и получает определенность во взаимодействии сил Инь и Ян. В человеческом теле левая сторона соотносится с Ян, а правая — с Инь, внешняя сторона рук и ног соотносятся с Ян, а тыльная — с Инь. В кулачном искусстве поворот налево обозначает силу Ян, а поворот направо — силу Инь. В круговом движении претворяется единая энергия. Единая энергия — это и есть Великий Предел. В круговороте единой энергии нет ничего застывшего и определенного, в нем нет ни присутствующего, ни отсутствующего, но все происходит само по себе.

            В искусстве «Восьми триграмм» превращение Беспредельного в Великий Предел происходит следующим образом: в исходном положении нужно стоять прямо, опустив вниз центр тяжести. Затем нужно выдвинуть вперед правую ногу, причем широта шага должна зависеть от вашего роста. Ступая левой ногой, следите за тем, чтобы ее ступня была немного повернута внутрь круга (при вращении направо правая нога внутренняя, левая — внешняя). Колени при ходьбе почти соприкасаются, плечи повернуты внутрь, спина слегка округлая, поясница расслаблена, голова стоит прямо. Правая рука обращена к центу круга на уровне задней ноги, ее ладонь находится на высоте глаз. Большой палец отставлен в сторону, взгляд устремлен в «пасть тигра»6. Остальные пальцы слегка согнуты и не касаются друг друга. Левая рука тоже обращена внутрь круга на уровне живота, ее указательный палец примыкает к локтю правой руки. Обе руки как бы толкают что-то перед собой: это называется «в поступательном движении обретать движение вспять».

            7. ДВЕ СИЛЫ МИРОЗДАНИЯ

            Две силы мироздания в своем взаимодействии определяют законы растяжения и сжатия Единой энергии. Вращение влево соответствует силе Ян» вращение вправо — силе Инь, действие же Великого предела, как уже говорилось, — это движение Единой энергии, подобное нескончаемому течению вод. Начало Ян — в Великом Пределе — это распространение энергии. Древние мудрецы говорили, что Путь распространяется повсюду; он так велик, что вне него ничего нет, и так мал, что ничего не вмещает в себя;

           

            он охватывает все Шесть полюсов7 света и пребывает в мельчайшей песчинке. Таков же смысл кулачного искусства.

            Приняв форму Великого Предела и передвигаясь по кругу, можно менять направление по своему усмотрению. Но следует менять позы в соответствии с круговоротом единой энергии, а если все время ходить по кругу в одной и той же позе, то настоящего мастерства достичь будет трудно. Совершая круговое хождение, нужно следить за тем, чтобы верх и низ тела друг в друге продолжались, и наличествовало шесть соответствий единого внутри и вовне. Шесть соответствий означают: соответствие между сознанием 8 и волей, между волей ци и между ци и физической силой. Таковы «три внутренних соответствия». Соответствия между плечом и бедром, локтем и коленом, ладонью и ступней называются «тремя внешними соответствиями». Соединение внешних и внутренних соответствий дает в совокупности «шесть соответствий». После длительных и упорных занятий ученик может уяснить для себя их смысл.

            8. ЧЕТЫРЕ ОБРАЗА

            Две силы мироздания тоже несут в себе свое Инь и Ян: одно великое и одно малое. Все вместе они образуют четыре явления. Четыре явления соответствуют четырем стихиям: металлу, дереву, огню и воде, а в человеческом теле четырем внутренним органам: сердцу, печени, легким и почкам. В кулачном же искусстве они соответствуют движениям вперед и назад, вправо и влево — тому, что в просторечии зовется «двойное обращение ладоней»9: Четыре явления не охватывают стихию Земли, ибо Земля — это Великий Предел. Непрерывно рождающее живое зовется Землей. А круговорот Единой энергии зовется Великим Пределом. И земля, и Великий предел — это только Единое.

            Соединения двух триграмм дают в общей сложности 64 гексаграммы. Среди шести черт каждой гексаграммы три нижние черты являют образ трех начал мироздания: Неба, Земли, Человека. В трех верхних чертах гексаграммы образ трех начал мироздания удваивается. Здесь тоже есть свое Инь и Ян. Поэтому повороты влево соответствуют трем нижним чертам гексаграммы, а повороты вправо — трем верхним. Так вращения вправо и влево в кулачном искусстве «Восьми триграмм» подобны непрерывно текущему потоку, а взаимодействие Инь и Ян делает возможным бесконечное творение жизни из самой себя.

            9. ЕДИНЕНИЕ ПРЕДШЕСТВУЮЩЕГО И ПОСЛЕДУЮЩЕГО НЕБА В «ВОСЬМИ

            ТРИГРАММАХ»

            Восемь триграмм Предшествующего Неба — это круговорот Единого ци. Из Великого Предела проистекает действие Небесной Истины. Таково истинное тело жизни, еще не потерпевшее ущерба. Восемь триграмм Последующего Неба соответствуют состоянию разделенности Инь и Ян, добра и зла, а также утрате целостности подлинного тела жизни в творческих превращениях мира. Изначальная целостность подлинного тела означает отсутствие всяких проявлений я полное недеяние. Секрет недеяния — это следование внутри противодействия. Так, в движении вспять таится сила Ян Предшествующего Неба, а в поступательном движении пресуществляется сила Инь Последующего Неба. Так мы возвращаем себе облик, данный нам до рождения 10, и не позволяем энергии Инь нанести урон подлинному телу. Урон же подлинному телу наносится с того самого мига, как появляются зримые образы жизни. Что же касается деяния, то его суть заключается в противодействии следованию общему ходу событий. Следование естественному ходу вещей погружает в стихию Инь Последующего Неба, а движение вспять возвращает к стихии Ян Предшествующего Неба. Обладая обликом, полученным от рождения, мы, взращивая в себе энергию Ян, восстанавливаем свое подлинное тело. Сила Ян укрепляется, сила Инь следует, и мы вновь прозреваем в себе изначальный облик: вот так осуществляется единение Предшествующего и Последующего Неба.

           

            Приступающий к занятиям должен знать принцип единения Предшествующего и Последующего Неба, внутреннего и внешнего круга триграмм. Если проводить между ними различие, то следует еще раз сказать, что Предшествующее Небо — это сущность Последующего Неба, а Последующее Небо — это способ применения Предшествующего Неба. Не будь Предшествующего Неба, Последующее Небо не имело бы корня, а без Последующего Неба Предшествующее Небо не будет иметь законченности. Чтобы Предшествующее Небо обрело полноту и целостность, нужно опереться на зримые формы Последующего Неба и следовать пути деяния и превращений. Однако, еще не овладев как подобает кулачным искусством, мы склонны делать различие между следованием и движением вспять, растяжением и сжатием. Это означает, что энергии Предшествующего и последующего Неба в нас пребывают в разладе.

            В кулачном искусстве Предшествующее Небо соответствует силе Бесформенного 11. В нем воплощается природа человека. Последующему Небу соответствует зримый облик, взаимодействие Инь и Ян, выявление и сокрытие 12, растяжение и сжатие, четыре явления и сопутствующие им разновидности Инь и Ян. В нем воплощается состояние человека. С точки же зрения единства Предшествующего и Последующего Неба сознание человека — это и есть небесная правда. Воля — это раскрытие сознания, а человеческое тело направляется волей. Если мы будем всегда хранить предельную ясность сознания, мы сможем до конца претворить свою природу. Но на начальном этапе занятий мы не в состоянии употребить всю силу нашего организма, наша физическая сила не соединяется целиком с энергией, а энергия не соединяется целиком с волей. Для нас еще сохраняется различие между растяжением и сжатием. Чтобы добиться единения Предшествующего и Последующего Неба, нужно устранять три порока кулачного искусства и строго держаться девяти правил школы «Восьми триграмм». Тогда все движения тела будут проистекать из нашей воли, и по прошествии времени мы научимся полностью владеть своим состоянием. Тогда во время занятия верх и низ тела будут продолжаться друг в друге, руки и ноги будут следовать друг другу, а внутреннее и внешнее сольются воедино. Тогда мы постигнем существо единения Предшествующего и Последующего Неба.

            10. ДУХОВНАЯ ПРАКТИКА И ВОЗВРАЩЕНИЕ К ПУСТОТЕ ПО ШКОЛЕ

            «ВОСЬМИ ТРИГРАММ»

            В кулачном искусстве различаются совершенствование в мастерстве и преображение в духе. Но духовная практика в нем не отличается от форм «Восьми триграмм». Посему раскрытие и сокрытие, движение и покой, наступление и отступление по школе «Восьми триграмм» ведет нас к тайне Беспредельного. Следует лишь помнить о том, что во время тренировки нельзя применять силу, а нужно добиваться того, чтобы все движения направлялись волей, тогда свершится преображение наших телесных сил. Мы как бы перестаем различать между наличием и отсутствием, наполненностью и пустотностью. Нам станет доступным движение в покое, и мы перестаем замечать, что двигаемся. Ведя схватку с другими людьми, мы как бы не будем замечать соперника, а тело наше будет действовать совершенно свободно. Тогда мы сможем видеть, ни во что не всматриваясь, изменять, ничего не предпринимая, всего достигать, не совершая усилий. Тогда мы придем к кулачному искусству без применения кулака, к воле, не имеющей в себе ничего произвольного, к состоянию «без-формы» и «без-образа», где нет ни «я», ни «другого».

            Мой учитель господин Чэн говорил: «Обретающее чистоту небесной энергии — это семя13. Обретающее покой земной энергии — это могущество духа». Кто стяжает и то, и другое, достигнет духовного преображения. Кто хочет овладеть секретом преображения духа, должен заниматься, сообразно времени, месту, погоде и сторонам света. Так, в часы преобладания Ян нужно вращаться влево, а в часы преобладания Инь — вправо, и каждый день, каждый час менять направление. Необходимо выбрать место в лесу, или в уединенном храме, или в чистой комнате. Форму занятий нужно выбирать в зависимости от состояния природы.

            Все сущее в этом мире обретает совершенство благодаря духовной энергии Неба и Земли, животворным веяниям солнца и луны. Так же все происходит и в кулачном искусстве. Ибо великие мудрецы хранят в своем сердце принципы всех вещей, телом своим охватывают все явления мира, так что они единотелесны с великой пустотой. Поэтому каждое движение их сердца распространяется по всему миру и достигает всех Шести полюсов мироздания. А когда они покойны, в их сердцах вмещается вся их энергия, и они опять-таки соединяются телесно с Великой пустотой. Иногда спрашивают: «Мудрецы — тоже люди. Как же могут они жить наравне со всем Небом и всей Землей?» Я отвечу: «Мудрец вмещает в себя исконную энергию Неба и Земли, следует своей природе и совершенствуется в Пути, а потому его тело — словно девятислойные небеса и прекрасная яшма. Волнение не проникает в его сердце, каждая его мысль — чистый образ небесной правды, и каждое его движение — действие небесного Пути. Вот почему он способен всюду поспевать без усилий, всего добиваться без раздумий и безупречно претворять Средний Путь. Истина кулачного искусства сливается воедино с путем великих мудрецов. Пусть учащиеся усердно претворяют ее!»

            * Перевод В. В. Малявина.

           

Го Юньшэн — знаменитый мастер школы Синьицюань, живший на рубеже XIX—XX вв. Его наставления изложены в книге Сунь Лутана «Цюаньи шучжень» («Подлинный смысл кулачного искусства»).

8 фиксирани длани в Ба гуа джан

1.  Сячен джан - основната длан Вътрешната енергия ци се спуска в дантиен 
2. Тотян джан
3. 
   
4. 
   

Дланта на осемте триграми Ба гуа джан с английски субтитри

80-годишен майстор на цигун от Китай

Майстор Чунлян Ал Хуан: Тай дзи, първи кръг

ДАОСКИЯТ ПЪТ НА ЖЕНАТА

Отново представям този комплекс от сайта на ИНБИ, предишната връзка вече не работи.

Това е техниката дао-ин, с помощта на която се опитаме да почувстваме и контролираме петте ински вътрешни органи – сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове и далака, които формират опората на енергията на човека.

Ако сме способни да ги слушаме, контролираме и развиваме, развиваме нашето вътрешно равновесие, живеем в радост и покой. Ако енергиите в тях са хаотични, това ни кара чрез действия да губим жизненост, която изтича чрез органите на възприятията – очите, ушите, носа, устата.

Практиката Дао-ин е особено важна за жените, тъй като тя им позволява да постигнат състояние на вътрешно единство. Тази практика дава възможност да се постигне едниство между тялото, енергията съзнанието (дзин, ци и шън) на жената. Тя е част от общото учение на Даоската Алхимия и е насочена към събиране на енергията Ин, определяща развитието на цялостната енергосистема на жената.

За разлика от мъжете, при жените движенията отнемат енергия в много по-голяма степен, отколкото дават. На жената дава енергия Покоят. Но поради това, че се налага тя да е в движение значително повече, отколкото изисква нейната природа, жеата губи контрол над всички фактори, способстващи за преобразуване на енегията в активно състояние.
Активната енергия – тази, която има вертикален вектор на движение, при жената се движи по права, а при мъжа – по спирала. Това се предизвиква от ориентацията на енергийните центрове, която при жените има друга насоченост. Правата енергия не може да преобразува, тя само насочва. Особено това се отнася до активността на органите на чувствата, когато енергията се насочва или за оцеляване, преживяване, или към поглъщане, а не за развитие и изпълване.

Практиката Дао ин позволява тази енергия да се улови и преобразува в орбита, и в някои трактати тя се нарича точно така – “Изкуство на петте орбити”
И така – комплексът Дао-ин е насочен преди всичко към контрол на енергиите на Ин-органите. Чак след като сме достигнали състояние на контрол, можем да говорим за управление на енергиията като цяло и за нейното отглеждане.

ЦЕЛИЯТ КОМПЛЕКС ОТНЕМА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 15 МИНУТИ. ИЗПЪЛНЯВА СЕ В СЕДНАЛА ПОЗИЦИЯ ПО ТУРСКИ, ЛОТОС ИЛИ ПОЛУЛОТОС. ДВИЖЕНИЯТА СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ БАВНО, ВНИМАНИЕТО Е СЪСРЕДОТОЧЕНО ВЪРХУ ПОЗИЦИЯТА НА ТЯЛОТО.

Към видеоклипа:

ДАО - путь женщины - Человек - Литература - Каталог файлов - Мирумир!


 

Удански меч

Свещените планини на даоизма: Тайшан

Планината Таишан се намира в китайската провинция Шандун. В превод името й означава планината на изгрева или - Източната планина. Най-високият й връх се нарича Върхът на нефритовия император. На върха на планината се намира даоски манастирски комплекс, посещаван всяка година от хиляди поклоници.

Планината Таишан е важно място, дълбоко свързано с китайска култура. През 1987 година тя е обявена от ЮНЕСКО за културен паметник от световно значение.

Видеоклип: Планината Тайшан

Свръхмодерна архитектура в свещената планина Хуаншан в Китай

Към публикацията

Връзки:

Един майстор от планината У Дан

Като не мога да отида до планината У Дан, поне мога да й се наслаждавам виртуално.

За един голям български майстор на У-шу

Удански меч

Майстор Чунлян Ал Хуан: "Моите книги са за следването на Пътя" Част 1/3

Даоистки цигун: разтягащи упражнения

Китайските бойни изкуства: документален филм

Филмът е на руски език.

Даоистка медитация

Всички големи учители твърдят, че медитацията е магистралата, най-прекият път към откриването на себе си и на света. За действен човек като мен притихването в неподвижност не е лесно. Не е лесно и концентрирането върху дишането или върху определен предмет или върху тялото или емоциите и пр. и пр. Но колкото повече книжки чета и разговарям с хора, толкова повече ми се натрапва връзката между себепознанието, отърваването от предрасъдъците на рационалния разум, духовното проглеждане и пробуждане.

Така че ... тръгвам и по пътя на медитацията - както статична - в някоя от познатите ни лотосови, полулотосови или в седеж по турски пози, или пък - подвижната медитация - в цигун или тай чи и пр.

Къде намерих публикувания по-долу текст, не знам, сори!

Даоска медитация
потънете в спокойствието
почувствайте енергиите си
насочете вашата ци

обединете вътрешното и външното
открийте мира в себе си
глътнете слюнката

насочете ци към точките Лао гун (в средата на дланите)
увеличете количеството, качеството и потока
на вашата ци

развийте силата
отворете меридианите
открийте себе си

съединете се с Вселената
получете някои отговори
търсете духовната истина

използвайте дадения ви потенциал
взаимодействайте с природата
развивайте духа
забравете импулсивността

Ангел Гешев открива границите на близостта между традициите на глаголицата и китайското йероглифно писмо

На 24-и май в Асоциацията на завърналите се в страната възпитаници на чужди университети е открита изложба на българския художник Ангел Гешев, озаглавена „Символи от миналото".

Из интервюто на китайски журналист с художника Ангел Гешев:

Какво искате да покажете на китайците, чрез днешната изложба, в която писменият знак е централен мотив?
Изложбата е плод на 20-те години, през които живея в Китай и е един микс между моята култура като българин и китайската култура. Знаете, че корените на българите са на Изток, първите сведения за България идват оттук.
Китайските знаци присъстват осезаемо в работите Ви. В същото време в последните години те преживяват един своеобразен Ренесанс, особено в чужбина. Какви, според Вас, са възможностите и предизвикателствата пред китайската култура в опита й да се глобализира? Може ли западният човек да вникне достатъчно надълбоко в китайската сетивност и естетика?
Според мен, единици са тези, които се занимават изключително с китайска естетика и вникват навътре в тематиката. Това, което показвам е глаголица, която е мъртъв език, но и китайските йероглифи, които са част от картините ми са също много древни и в момента не се употребяват. Така че има паралел между двата мъртви езика. Макар, разбира се, китайският все още да съществува, тези йероглифи, които изобразявам, не се употребяват.
Към цялото интервю

Визуална менажерия: Галерия "Белият Заек"

Галерия "The White Rabbit" представя колекция от творби на съвременни китайски автори, създадени след 2 000 година.

 

,

Към сайта на галерията

Уилям Блейк. Тигърът

Според китайския зодиак аз съм зодия тигър. Как мога да не харесвам това великолепно стихотворение?

Тигре, Тигре, жива жар,

лумнал полунощен звяр,

кой ум вечен разчерта

твойта стръвна красота?

Кой ти взора разгоря?

Кой си с огъня игра?

Кой издън юдола дълбок

смя да литне на възбог?

Кой пресука с две ръце

твойто жилесто сърце?

То на длан ли затуптя?

И нима не трепна тя?

Чий бе чукът? Кой кова

кръвожадната глава?

Кой те в жупела с ръжен

шари, ужас нажежен?

Стрелометните звезди

като плувнаха в сълзи,

кой със смях творите?Кой?!

А Агнеца?Пак ли той?

Тигре, Тигре, жива жар,

лумнал полунощен звяр,

кой ум дързък разчерта

твойта стръвна красота?

Доколкото си спомням, този прекрасен превод е на Спас Николов.

Уилям Блейк. Агънцето

Поздравявам всички деца - малки и големи с това стихотворение на любимия ми поет Уилям Блейк:

АГЪНЦЕТО

web

Кой те агънце направи? 

Знаеш ли кой те създаде?

Дъх ти даде и те храни 

край потоци, сред поляни?

Даде ти за ласки дреха 

светла, вълнена и мека, 

нежен глас ти подари 

да отекват долини?

Кой те агънце направи?

Знаеш ли кой те създаде?

Агънце, аз ще ти кажа.

Агънце, аз ще ти кажа:

Той наречен е на теб.

Агне себе си зове.

Той е кротък и смирен 

като мъничко дете.

Аз - дете, и агне - ти. 

Името му носим ний.

Бог да те благослови!

Бог да те благослови!

 Превод, Теменуга Маринова

Кога ще медитирам поне по 5 минутки всеки ден?

Заканвам се да медитирам от 10 години насам, но...само със заканите си оставам - още не съм готова за медитация, въпреки че като преглеждам предишните си "постинги" с удивление откривам, че дори вече съм публикувала тези си закани тук, в блога!?!

Според мъдреците медитацията е прекият път към  просветлението. Е, ако искате по-светски да го кажа - към себереализацията, към себеосъществяването, към разширяване на съзнанието, към   духовното усъвършенстване и пр. и пр.

Та тръгнах по пътя, но съм още в предверието на медитацията. На снимката съм с Мариана , а мястото е остров Асос.

Е, на снимката имитирам медитация на един остров в Турция, 

не в планината У Дан в Китай, но - ще отида и там някой ден. 

8 фиксирани длани в ба куа джан

Демонстрация на осемте длани в па куа

Поетична менажерия: Едгар Алън По, Гарванът

От всички стихотворения, които съм чела, това е най-най-любимото ми.
Наскоро попаднах на превода на Спас Николов, който, мисля, че е един от най-добрите преводачи на По.

ГАРВАНЪТ
Превод от английски: Спас Николов (около 1967 г.)




Нявга, в мрачен час среднощен, трудех се унил, немощен,
на писания старинни да проникна в мъдростта.
Както клюмах, в сън оборен, чух внезапно звук притворен -
сякаш хлопна странник морен вън на моята врата.
„Гост - си казах - плахо хлопа вън на моята врата.
Късен гост навън в нощта!“

Помня зимата тогава - пред камината жарава
призрака си очертава със умираща ръка.
Жадно чаках аз зората, всуе търсил в книжнината
мир, утеха от тъгата, от жестоката тъга
по прекрасната Ленора, с име ангелско сега -
тук без име за всегда!

Сух, неясен се разнесе скръбен съсък на завеси,
неизпитван, смъртен ужас сграбчи моята душа.
И повтарях аз смутено на сърцето ужасено:
„Някой гост стои смирено вън пред моята врата.
Хлопа за подслон смирено, там на моята врата,
късен гост навън в нощта!“

Но събрал кураж накрая, без да се поколебая,
„Сър ил` леди“ - казах, - моля прошка за небрежността.
Да призная, веч от скука леко бях задрямал тука,
а тъй тихо се почука вън на моята врата,
че дали съм чул, не знаех...“ - дръпнах входната врата -
само мрак навън в нощта!

Дълго поглед в мрака впивах в страх, съмнения, удива,
с блян, за който никой смъртен не е имал дързостта.
Ала няма бе тъмата и безмълвна - тишината,
само плахо в тъмнината аз „Ленора?“ прошептях.
В миг отвърна глухо ехо и „Ленора...“ прошептя.
Само ехо във нощта.

Но едва се бях обърнал, хладен трепет ме обгърна -
вече ясно в тишината чух почукването пак.
„Има нещо, несъмнено, зад прозореца стаено.
Трябва - казах си смутено - да разбуля този мрак.
Ще погледна вън. - продумах със пресъхнала уста. -
„Вятър само вий в нощта.“

Щом прозореца отворих, с шум под вдигнатите щори
влезе горд, тържествен Гарван - гост свещен от древността.
Без да ме удостоява с поздрав, без да се забавя,
тежко кацна той тогава там над моята врата.
Върху бюста на Палада, там, над моята врата,
кацна, чер като Нощта!

Бях в тъгата си застинал, но в усмивка тя премина:
„Тоз солиден, важен Гарван, тъй обгърнат в полумрак!
Вярвам, че макар разрошен, ти не си страхливец още,
Гарван мрачен, бродещ нощем по Плутоновия бряг.
Титла, име ти кажи ми от Плутоновия бряг!“
Той изрече: „Нивга пак!“

Удивен бях - дума ясна чух от птицата ужасна,
въпреки че неуместна и без смисъл беше тя.
А и никой дотогава не е бил удостояван
птица, звяр да съзерцава над самата си врата.
Над вратата да застава Гарван чер, обгърнат в мрак,
с име странно Нивга пак.

Там застанал чужд, далечен, Гарванът замлъкна вече,
сякаш в таз едничка дума той душата си изля.
Нищо повече не стори, дума той не проговори,
и накрая измърморих: „Утре той ще литне пак...
След надежди и другари ще отлитне гостът драг.“
В миг той каза: „Нивга пак!“

„Ясно! - казах аз изплашен. - Отговорът толкоз страшен
някой господар нещастен е повтарял пак и пак,
без пощада от бедите стръвно следван по петите,
дор надеждите убити ги погребал черен мрак;
с опелото на мечтите - смазващият, леден мрак
на нивга, нивга пак!“

Ала Гарванът навъсен веселеше ме с вида си.
Разположих се усмихнат срещу тъмната врата.
Но в креслото кадифено мислех аз задълбочено -
що ли този чужд на мене призрак зъл от древността,
що ли този грозен, мрачен призрак със злокобен грак
предвещава с „Нивга пак“?

Тъй, дълбоката размисъл на лицето не изписал,
че очите му горящи всяваха у мене страх,
дълго мислих без усмивка, приклонил глава в почивка
върху меката покривка, потопена в синкав мрак.
О, на меката покривка, потопена в синкав мрак,
Тя ще гали нивга пак!

Сякаш вдъхнал от тамяна на кадилница люляна,
чувах звънки по килима стъпки на нетленен крак.
„Клети, твоят бог ти дава питието за забрава -
казах си. - При теб остава за утеха гостът драг.
Ще забравиш ли Ленора и тъгата - злия враг!“
Той изрече: „Нивга пак!“

„Птица или тъмна сила, ти пророк си, чернокрили!
И от буря да си хвърлен сам-самин на този бряг
омагьосан, изоставен, в дом, от ужас обитаван;
и от дявола поставен - правдата кажи ми пак!
Ще намеря ли - кажи ми! - в Галаад балсама благ?"
Той изрече: „Нивга пак“!

Викнах: „Птицо чернокрила! Не пророк, а тъмна сила!
В името на всичко свято те заклевам, с този грак
клетва дай ми, за опора в скръб, униние, умора,
че далеч отвъд с Ленора ще се срещна нявга пак!
Че прекрасната Ленора ще прегърна нявга пак?“
Той изрече: „Нивга пак!“

„Вън! - избухнах. - Демон черен! Вън в нощта, във мрак неверен!

Нека тази дума бъде за раздялата ни знак!

Ни перо да ми напомня за лъжата ти злокобна!

Остави ме, птицо злобна! Вън! Далеч от моя праг!

Сянката вдигни зловеща от нещастния ми праг!“

Той изрече: „Нивга пак!“




Оттогава, дни и нощи, там е още, там е още,

неподвижен над вратата черен Гарван с грозен грак.

В погледа му - тъмна сянка на демон в прокобна дрямка,

а зловещата осанка хвърля там злокобен мрак.

И душата ми от този черен, непрогледен мрак

ще се вдигне нивга пак!

Пабло Неруда - "Умира бавно този..."

Напоследък отново се зарових в дебрите на психотерапията, психоанализата и прочие  винаги интересуващи ме теми, свързани със себеразвитието, общуването, помощта, която можем да дадем на другите, и пр. и пр. и попаднах на публикации на психотерапевта Орлин Баев, който освен другите интересни професионални авторски текстове, е  публикувал и това стихотворение на Пабло Неруда, което ми хареса много:

„Умира бавно този,

Който не пътува,

И този който не чете,

И който музика не слуша,

И който във очите няма благодарност.

Умира бавно този,

Който себеуважението си погубва сам,

И този който никому за нищо не помага.

Умира бавно този,

Който с непознатите избягва да говори,

И който, роб на навиците стари,

Върви по пътища еднакви всеки ден,

И който никога не е сменил занятие,

И този който никога не е рискувал,

да промени цвета на дрехите дори.

Умира бавно този,

Който избягва всякакво вълнение,

И крие вихъра от чувства и емоции,

А с тях се връща блясъка в очите ни,

И се лекуват бързо наранените сърца.

Умира бавно този,

Който никога не сменя курса,

Нещастен в работата си и в любовта,

И този който не рискува нищо,

За да последва своята мечта,

И този който, па макар веднъж в живота,

Не е загърбил здравия си разум.

Живей сега,

Рискувай още днес и

Действай веднага!

Не се оставяй да умираш бавно!“

Този, който е способен да познае насъщния Път-Дао

 Цитат от БАОПУДЗЪ:

"Този, който е способен да познае насъщния Път-Дао, няма влечение към вещите. Не се стреми към светски почести. Как може той да се хвали, рекламирайки себе си пред тълпата еснафи? Напротив, нищожните посредствености безмерно се превъзнасят и хвалят сами себе си, с внушителна външност и ласкателен глас съблазнявайки простаците, започнали да се учат късно. Целият този брътвеж те наричат велики слова! Те казват: "Ние се изкачихме в славните планини и там срещнахме безсмъртните". Хората, които ги слушат, по правило не са способни точно и ясно да схванат претенциите им и затова рядко разбират, че ги мамят."

                            Баопудзъ, Мъдрецът, обемащ пустотата. 
                                             Глава 20. Отсичане на съмненията.

За илюстрацията: Първа страница от Баопудзъ, Девета глава

Даоската алхимия

Целта на даоската алхимия е в създаване на еликсир на безсмъртието. Във външна среда той присъства като някаква субстанция, която може да бъде погълната от организма; във вътрешната алхимия („ней дан“), възникнала през епохата Тан (618–907), той представлява същия онзи вътрешен ресурс, който даосите се стремят да изкристализират, съхранят и умножат чрез описаните по-горе техники (ушу - вътрешните бойни стилове като тайдзи, син и и пакуа, цигун, дихателни практики). С помощта на „ней дан“ златистият еликсир достига мозъка и оттам попада в устата. След като се преглътне, еликсирът става Свещен зародиш, който след шестмесечно развитие преобразява даоса в земен Безсмъртен. След девет години изпълнение на ритуалите формирането на Безсмъртния е завършено.Класически трудове по вътрешна алхимия са сборниците „Дао Шу“ („Опората на Дао“, около 1140 г.) и „Сючън Шъшу“ („Десет писания за културата на съвършенството“, след 1200 г.).

Цитирано по: Най-известните Дао притчи, послеслов 

Най-древният трактат по даоска алхимия е "Баопудзъ. Мъдрецът, обемащ пустотата" от Гъхун, написан около 320 г. и представляващ енциклопедия на ранния даоизъм.  Тази книга не се чете на един дъх. Това е книга за цял живот - колкото пъти я отворя, толкова нови, незабелязани преди неща откривам. Препоръчвам я горещо на всеки, който иска да се докосне до мъдростта на древните даоси.